Front Line Attack: War Over Europe

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 17 ное. 2002

Игрите за Втората световна война са доста популярни напоследък. Безспорно доказателство за това са хитове като Medal Of Honor: Allied Assault, двете части на Sudden Strike, Commandos 1 и 2 и много други. За някои хора геймките на подобна тематика са болна тема. От това са се поучили хората от EIDOS, издавайки Front Line Attack: War Over Europe. Дали заглавието ще е следващият Sudden Strike или не? Играта наистина има своите достойнства, но ще измести ли въпросния титуляр в сферата на фронтовия реализъм от сърцата на феновете? Отговорите на тези въпроси тепърва предстои да намерим.

Сигурно вече сте се досетили, че става въпрос за стратегия в реално време. Front Line Attack е отроче на поляците от Zuxxez Interactive и е хибрид между две доста сполучливи игри – Sudden Strike и Earth 2150, която, между другото, също е тяхно творение.

Действието на играта се развива по европейските фронтове. Имате на разположение три кампании с нацистка Германия, славната Червена армия и съюзническите сили. Всяка страна разполага с по две мисии и някоя и друга бонус задача. Не се лъжете обаче от броя им. Мисиите имат много подмисии, пък и хич не са лесни на по-висока трудност.
Продължителността им не е по-малка от задачите в Sudden Strike. Можете да играете, с когото си поискате, но първо трябва да минете основната тренировка (с немците). Мисиите в играта пресъздават реални, а не измислени, събития от Втората световна война – битката за Франция, защитата на Москва и др. Задачите на всяка карта са по няколко, а самите мисии са издържани в типичния Sudden Strike стил, тоест имате на разположение определено количество войски (обикновено ви се дават и подкрепления), можете да нанасяте някоя друга бомбардировка или пък да използвате разузнавателен самолет и не можете да строите сгради или нови войски. Част от мисиите са подплатени с филмчета в ретро стил, благодарение на които да разберете какво точно се случва.

В Skirmish-режима и мултиплейъра нещата стоят по съвсем различен начин. Типовете на игра са познати ни от Earth 2150 разновидности: Uncle Sam (през определен период от време получавате даден кредит и не събирате ресурси), Kill enemy commander, Free for all… Можете да строите бази, да събирате ресурси и да трупате армия. Интересното тук е, че войските ви не излизат от специалните сгради, а се появяват от така наречените appearance points. За да ги ползвате, трябва да се доберете до тях със своята армия. Внимавайте, защото и противникът може да ги превзема като вас. Намират се по краищата на картата и от тях се снабдявате не само с армия, но и със сгради (те идват под формата на камиони, които “поставят” постройката на определеното от вас място).
Също така оттам идват бомбардировачите. Трябва да внимавате коя точка сте активирали. Ако не сте подбрали точната позиция, камионът, идващ с подкрепления, може да мине направо през вражеската база и да му се случи случка. Really point-ове няма. Всъщност има само един, който се определя с натискането на “J”.

Бойните части

се делят в две основни категории: танкове и пехота. Бронираните машини на различните държави коренно се различават един от друг, което обаче не може да се каже и за войниците. Например танковете на таваришите са по-скорострелни от тези на швабите, но с по-малка огнева мощ. Иначе имате шест вида пехотни единици и още един (автоматчик), когото получавате благодарение на закупения противопехотен камион-транспортьор. Също така, ако поръчате парашутен десант, направо можете да определите къде да бъде стоварен. За съжаление пехотинците нямат толкова много функции като в Sudden Strike 2 – можете само да им наредите да залегнат и по този начин да ги превърнете в по-трудна мишена за противниковите стрелци. Трябва да се грижите и за амунициите, защото никак не е приятно да те да ви свършат в най-напечения момент. Допълнителни боеприпаси се набавят от определени сгради (Ammunition Dumps), а камионът, който ги докарва, се вика само с натискането на “Y”.

Превземането на МПС-тата също е важен момент в играта. Ако например някой ваш снайперист започне яростно да стреля по леко защитен камион, той би могъл да застреля шофьора, след което имате възможност да завземете камиона с двама-трима ваши бойци. 🙂 За съжаление този номер не важи при танковете, които са с доста по-тежка броня и са неуязвими за снайперистите. Все пак и те понякога могат да бъдат превзети след някой по-силен и точен снаряд. Имайте предвид също, че когато искате да управлявате дадено превозно средство, независимо дали си е лично ваше или завзето от врага, ще ви трябват достатъчно екипаж, за да може не само да се движи, но и да стреля и изобщо да извършва ефективно всички свои функции. Единственото малко странно нещо в този случай е, че всеки вид пехотинец може да управлява, което и да е МПС.

Друго интересно нещо в играта е наличието на цикъл ден/нощ, който не е добавен само за красота. След залез слънце спокойно можете да изгасите осветлението на базата си и по този начин да я направите почти невидима за врага. От друга страна обаче, единиците имат по-малък обсег на видимост и действие през нощта.

3-D графичният енджин на играта се нарича Earth-3. Държи се доста прилично. Когато наблюдавате картата отдалече, всичко си е идеално и на шест, но когато доближите камерата до някой пехотинец, гледката може и да ви потисне малко. За сметка на това обаче танковете изглеждат доста добре. Теренът подлежи на деформация – по време на битка изстрелите правят кратери и събарят дървета. Звукът е почти перфектен – гърмежите, свистенето на свалените самолети и говорът ще ви накарат да се почувствате почти като на война. За съжаление обаче единиците не използват собствените си езици, както е в Sudden Strike 2. AI-то остави в мен доста противоречиви чувства. Може да ви удари там, където най-малко очаквате, но в други случаи прави наивни и глупави грешки.
С какво мога да завърша? Ако сте любител на игрите за Втората световна война, то Front Line Attack: War Over Europe е на един площад “Славейков” разстояние.

Автор: Кирил Илиев