by PC Mania
Мрак. Внезапно съм изтръгната от тъмните мисли, прокрадващи се в обреченото ми съзнание. Тягостното чувство на безсилие срещу смъртта избледнява. Отърсвам се от тъмнината и студа на пропитото с влага помещение. Дишането ми е учестено. Кръвта нахлува в главата ми. Звукът от алармата пронизва изтощения ми ум отново и отново…
Прекрачвам прага на килията. Гъстите кълба дим ме обгръщат за секунди. Но все пак успявам да различа огъня и обгорелите окървавени тела, които се въргалят по пода…
“И оттук нататък вече”, както казваше в началото на всяко свое изречение една моя прекрасна преподавателка, сте вие на ход. Но понеже не ми се иска да депресирам и вас с приятни спомени от миналата учебна година, ще карам по същество.
В новата игра на Cryo Interactive From Duck Till Dawn вие поемате управление над героя Сет Геко. Както излъгалите се да гледат едноименния филм ще забележат, наистина е вложено усилие и то небезрезултатно да се постигне прилика с образа, пресъздаден от Джордж Клуни. Говорейки за филма, струва ми се нужно да уточня, че историята на играта не следва тази на филма (доколкото в него имаше такава).
Събитията, на които ще станете свидетели, заемат място след тези, отразени в пълнометражната версия на FDTD. Братът на нашия човек, който, ако си спомняте, се гътна скоропостижно почти още с влизането си в бара “Titty Twister”, е извършил доста престъпления приживе. Вината за тях трябва да бъде изкупена от някого и те са приписани на Сет. Той е осъден на смърт и поема начални стъпки към края си, като е качен на кораба “Rising Sun”, който пътува към Ню Орлеанс. Странни обстоятелства обаче стават причина за внезапното отлагане на присъдата на Геко. “Отложена докога?” обаче е въпросът, който би следвало да си зададем, вземайки предвид спасилите го за момента обстоятелства. Огромният кораб изглежда ще се окаже ковчег не само за престъпниците, но и за целия екипаж. Всички започват да вампирясват под път и над път.
Суматохата се засилва с бързи темпове, като крачите през нивата и постепенно навлизате в по-големи и по-сложни мелета. Разполагате със 72 часа, за да се измъкнете от настаналия ад, като по пътя си можете да получите минималната помощ на други затворници и пазачи. Подгответе се да разчитате обаче предимно на себе си и най-вече на оръжията, които при добра игра бихте могли да намерите. Арсеналът, с който ще разполагате, съдържа различни пистолети, пушки и изобщо всички там общоприети пушкала от арсенала на съвременния средностатистически екшън герой. Можете също да изпържите някоя гад, като и пуснете ток…
Но има и по-нетрадиционни начини да пратите NPC-тата на 6 метра под земята, като например да използвате пуцало, снабдено със светена вода или като пронижете грешните им сърца с арбалет. А сега стигаме и до CD- хвъргачката, която така и не открих, но за която четох някъде… И за да не ви давам поводи да се смеете, няма да ви дам и детайли за нея, защото не съм убедена дали тя е плод на странното чувство за хумор на създателите на играта или на това на някой фанатизиран противник на Бритни Спиърс, който по случайност е и гейм-критик от Eurogamer… Навлизайки в сферата на музиката, искам да вметна и някоя добра дума за озвучаването на играта. Саундът е с привкус на готически рок, което лично на мен ми допадна, но освен това смятам, че е нещо, което авторите не биха могли да пропуснат, защото все пак става дума за FDTD. Лошото е, че в един момент чувството за монотонност се прокрадна в очарованата ми душа и така и не ме напусна. Хвалебствия обаче не ще отправя към останалата част от звука и то не защото е лоша, а просто защото не привлича вниманието с нищо по-особено.
Ако насочим вниманието си към визията, която предлага този продукт на Cryo Interactive, ще открием, че не всичко е розово. С което искам да ви кажа не само, че играта не блести с невиждани красоти, но и че всичко е по-скоро червено. Авторите не са спестили и капка от кръвта, която са могли да дарят на своето отроче, а щедро са го наквасили в лепкавата течност. На всяка стъпка имате прясно изцедени локвички, на половината парапети са проснати разкъсани тела, от които се стича кръв като за световно, а тук-там имате и някое строшено стъкло, на което е набучен поредният нещастник. Причинителите на всичко това са вашите приятелчета вампирите, разбира се. А те не си поплюват и са готови да ви набият един здрав тупаник при всеки сгоден случай. А като стана дума за тях, ми се прииска да отбележа и това, че ще се сблъскате с няколко разновидности кръвопийци – с белези на прилеп, кобра … Има и босове – оригинален е например този, при който се сблъсквате с невидим вампир.
Всички опоненти са много гъвкави и доста често демонстрират завидни акробатически номера. Можете да попаднете на някой, който издевателства над някой труп, или да бъдете нападнати внезапно от изскачащ изрод, който се е спотайвал в близката вентилационна шахта…
Сред множеството противници обаче има един, на който се чудих, чудих, та му се неначудих… Каква ли е била интимната мисъл на авторите, когато са сътворили Cobra Vampire или по-точно три пъти по-дългия му от нормалното среден пръст… 😉 А говорейки за този приятел, в съзнанието ми се появяват и ясни спомени за това как се разделих с живота на героя си при кратката ни среща. Тук следва да отбележа, че за мое учудване смъртта е пресъздадена не просто като тупване на зряла круша, а по един по-реалистичен, но може би малко предраматизиран начин (Max Payne въведе прекалено висок стандарт за умиране, уви)…
Думата реализъм ме наведе на мисълта, че такъв отсъства тотално при правенето на детайлите по нивата. Защото, въпреки че е монотонен и еднообразен, един кораб едва ли би имал абсолютно еднакви постери във всички килии например.
Но това в крайна сметка, както и голяма част от другите дребни недостатъци, които виждаме в тази игра, не е болка за умиране, а и не би следвало да им обръщаме прекалено голямо внимание, защото заглавието не пращи от претенции, а и както вече сигурно сте свикнали, лятото не е сезонът, радващ се само на хитови игри …
Автор: Лили Стоилова