Forever Worlds

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Агония. Не ми е приятно да го призная, но чувствам точно това. След толкова много време измъчване и мазохизъм с тази игра съм на ръба на нервна криза. Това олицетворение на глупостта сигурно ще намери своите защитници, готови да ми извадят очите с лъжица, но за да не изпадам в голословни критики и да давам израз на истерията, която ме изяжда отвътре, ще премина към фактите, опитвайки се да обясня кое от всички недоразумения в играта е скъсило живота ми най-много.

Играта е откровено казано

умряла като сюжет

и не успя да привлече вниманието ми с историята си… Но преди това нека да започнем аутопсията с интерфейса. Наречен от авторите „интуитивен”, той ме накара да се притесня каква интуиция води тези момчета. За да се огледате наоколо, се налага да задържите натиснат левия бутон на мишката. Така можете да се въртите във всички посоки, но щом пуснете левия бутон, картинката замръзва на място. И за да преместите поглед отново, трябва да натискате бутона. Курсорът е „smart” (индикира възможните действия), но само когато сте пуснали левия бутон на мишката. Тоест, за да сканирате за възможни действия, трябва да се въртите и пускате и натискате бутона непрекъснато.

Изключително забавен ми се стори фактът, че например, ако вървите напред, напреднете в тази посока с едно кликване, на новия екран вие се оказвате с лице към предходната картинка. В този случай трябва да се въртите като идиот, натискайки левия бутон на мишката, за да се обърнете с лице към мястото, което първоначално би трябвало да виждате. За да е объркването пълно, това не се случва на всички места. Много е тъпо, когато искате да се движите право напред и трябва се въртите непрекъснато, повярвайте ми.

Освен това местата в гората си приличат адски много. Подозирам, че едни и същи елементи просто са копирани. За допълнително объркване не е показано чрез дори кратка анимация как преминавате между еднакво изглеждащите участъци, на които се озовавате обърнати в нелогични посоки. Като цяло идеята на „интуитивния интерфейс” в случая явно е да се осланяте на интуицията си, а не на логиката и просто да игнорирате монитора, движейки се по картата наизуст. Хареса ми предложението на един „фен” на играта тя да бъде озаглавена

“The Scroll 2004”…

Когато стартирате дадена загадка, Forever Worlds не позволява да излезете от отворилия се екран. Функциите Save/Load/Exit са възможни, само когато не сте започнали да решавате пъзел. Единственият начин да продължите е да решите пъзела, тъй като не можете да излезете от екрана или дори играта. Ако не успеете, губите информацията дотук и рестартирате. Да, да, не им благодарете – авторите са помислили за всичко…

Сигурно мислите, че безсмислиците спират до тук, но се лъжете. Те продължават “forever”… Например тялото на героя ни е превзето в самото начало на играта и се запилява нейде с приятелката му. Нашият човек е прехвърлен в нов “приемник”. В анимациите обаче виждаме как героят ни гордо се размотава със старото си тяло.

Тук е моментът да ви разкажа за цялостната история на играта, въпреки че след този дъжд от оплювки не вярвам да сте особено заинтригувани и едва ли се питате какво са ви подготвили авторите. Forever World разказва за Doc Maitland – известен палеонтолог, който открива бленуваното от него цял живот, митично дърво. То има невероятни скрити сили, за които дори той не е предполагал. След откритието си той изчезва. Дъщеря му Нанси и д-р Джак Лансър (в ролята – самите вие) тръгват да го търсят.
Приключението им ги отвежда в дълбоките джунгли край Амазонка. Там тялото на Джак е превзето от непозната магия и той губи контрол над него. Впоследствие се оказва, че за да го спаси и да спечели любимата си Нанси, той трябва да премине през непаралелни измерения и неподозирани светове, населени с причудливи същества. Главната му цел е да събере разпръснатата на парчета идентичност на изчезналия палеонтолог. Пътувайки в измеренията

героят използва чужди тела…

Играта излезе със закъснение спрямо първоначално обявената дата, но – уви! – и това време не бе достатъчно на авторите, за да изпълнят обещанията си. Забавен е моментът, че тя се продава заедно със solution guide. Явно самите създатели са преценили, че нелогичното им творение се нуждае от това. Е, дори и guide-ът не ме убеди да я превъртя. От самото начало на играта има нещо, което, вместо все повече да ви привлича, по-скоро отблъсква от заглавието. Погледнато позитивно обаче Forever Worlds поне е къса. 🙂

Forever Worlds използва енджина на Post Morten и Syberia. Тук обаче не се усеща същата динамичност в атмосферата, а застоялост и монотонност. Повечето хора хвалят визията, защото е шаренка и жизнерадостна в анимациите. Това обаче не ми се вижда достатъчно в графично отношение. Все пак играта има и геймплей, колкото и мижав да е.
В звуково отношение има неприятни… хммм… те вече не са изненади.
По-скоро става дума за очаквани дразнещи елементи. Музикалният фон е изнервящ и повтарящ се. Дори се стигна дотам да си спра колонките, за да предотвратя счупването им. Има и един досаден гущер, който не млъква. Той се явява нещо като разказвач, който се опитва да ви разясни всичко, което се случва. Проблемът е, че вместо да ни го разказват, авторите можеха да ни го покажат. Все пак това не е радионовела.

“Посредственост” и “безгранично дразнение” са ключовите думи в ревюто на тази игра. Искаше ми се да не бъда толкова крайна в оценките си, но за съжаление везната натежа в полза на истината…

Ако след всичко казано, някой от вас все още има някакъв ентусиазъм да играе Forever Worlds, мога само да му сваля шапка за куража. Трошете си главите, защото нерви за късане няма да ви останат…

Автор: Лили Стоилова