Force 21

Когато стане дума за Китай, повечето от вас сигурно си представят уникални вкуснотии и екзотични красавици, но у голяма част от Великите сили името на тази страна несъмнено буди респект, а в последните години – дори известен страх. Дали защото е най-многочислената държава в целия свят или заради бурния икономическия възход и въоръжаването й със съвременна бойна техника не е съвсем сигурно, но е ясно, че в най-мрачните си прогнози, западните генерали поне веднъж са си представяли инвазия на Китай, която неминуемо ще доведе до Третата световна война. Сюжетът на Force 21 се занимава точно с тази възможност в недалечното бъдеще. Годината е 2015 и в света е настъпило ново преразпределение на силите. Възходът на Китай се намира в апогея си след дългогодишен икономически бум. Бившият Съветски съюз е разпокъсан и слаб, а Съединените щати са твъдо убедени, че няма кой да застраши хегемонията им. И точно там е грешката им. След премахването на заплахата от ядрени оръжия се откриват богати възможности за водене на конвенционални военни действия: с танкове, артилерия и въздушна поддръжка. Пекин се възползва от неимоверно нарасналата си военна мощ, за да нахлуе в Казахстан, което ще осигури на азиатците контрола над скъпоценните петролни рафинерии. Американците изпращат малък отряд в помощ на казахстанската армия с надеждата, че конфликтът ще приключи бързо… Седмица по-късно, в полетата на Източен Казахстан започва Третата световна война.

Както виждате, сюжетът не е особено оригинален, като се има предвид, че преди по-малко от година се появи People’s General на SSI, която развиваше същата идея. Е, във Force 21 все пак има една съществена разлика – руснаците този път са от “добрите”, бидейки плацдарм за китайската инвазия.

Тази военна стратегия е дело на Red Storm Entertainment, фирмата на Том Кланси, но този път прочутият автор на бестселъри няма пръст в създаването й. В началото на играта ще имате възможността да изберете на чия страна в конфликта ще застанете – на Китай или на Съединените Щати (които често включват във войската си помощни контингенти от руската армия, намиращи се под прякото командване на американски военачалници :-). Аз лично избрах да доведа китайците до окончателна победа и световно господство, но не защото симпатизирам на комунистическата идея, напротив, най-вече защото по този начин ще имам ежедневен достъп до великолепната кухня на този народ и невероятно красивите китайки, които просто обожавам. И това ако не е стимул, здраве му кажи!

Както и да е, всъщност няма голямо значение коя от двете страни ще изберете – и в двата случая ви очакват над дузина мисии, като най-съществената разлика е бойната техника – ако изберете Щатите, ще използвате най-известните натовски и руски бойни машини, а ако се спрете на китайците, ще се сблъскате с напълно непознати танкове, бронирани коли и ракетни установки. Force 21 е типична военна игра, която със сигурност няма да допадне на масовия геймър. В нея няма досаден строеж на бази, събиране на ресурси и безконечно производство на бойни единици. Тук започвате всяка мисия с точно определен брой войски, организирани по взводове. С една дума, вие не управлявате отделни танкове, а целите дивизии, които се състоят от няколко бойни машини, намиращи се под командването на определен военачалник. Мисиите са линейни, целите им са строго формулирани в брифинга (напр. “Защитавай на всяка цена космодрума в Байконур!”), което ще рече, че няма да можете да проявявате особена военна инициатива, а ще трябва да се придържате към задачите, възложени ви от главното командване. Загубата на единици по време на мисия не е от някакво решаващо значение, защото на следващата получавате съвсем пресни подкрепления.  

Макар че на пръв поглед Force 21 e с напълно реалистичен сюжет, като цяло играта може да бъде характеризирана като Myth с истинска бойна техника, като например танкове T-72 и хеликоптери Apache. Както споменах и по горе, във всяка мисия получавате определен брой единици (обикновено два пъти по-малко от вражеските), с които ще трябва да изпълните възложените ви задачи. Проблемът в цялата работа е, че макар мисиите да са формулирани по различен начин, в повечето случаи ще трябва да разчистите цялата карта от вражески войски, което превръща задачите ви в стандартни “seek and destroy” операции. Такива неща като завземане на ключови места и стратегически важни позиции просто няма.

Още в началото ще разберете, че за успеха на една мисия, освен умело избраната стратегия, ще имате голяма нужда и от добри предводители за вашите дивизии. Преди всяка мисия можете да разпределите управлението на дивизиите си, като определите кои от предоставените ви за избор предводители да бъдат назначени. Лидерите във Force 21 са подобни на тези от Rainbow Six и са представени с индивидуален портрет, кратка биография и разполагат с различни точки за придвижване, бойни умения и локализиране на врага. Тъй като не ви е предоставен голям избор от индивидуалности, в повечето случаи ще избирате най-много между двама “ръбове”, които трудно се запомнят и най-често биват характеризирани от играча като “негъра”, “темерута” или “горилата”, за да могат да бъдат различавани по-лесно на бойното поле. Колкото по-добър е един лидер, толкова по-големи шансове има дивизията му да оцелее. Точно както не бяхте готови да се откажете от Чавез в Rainbow Six, така ще се стараете да запазите живи и предводителите си в Force 21. Странно, но сред лидерите във Force 21 няма нито една жена… Явно еманципацията е забравено понятие през 2015 година. 🙂

Играта разполага с елементарен интерфейс, който се овладява за няколко минути. Ще можете бързо и лесно да задавате waypoints на вашите дивизии, използвайки тактическата карта на местността или да сменяте формированията им, които биват четири вида: колона, клин, обърнат клин и линия. Така че дали танковете и хумвитата ви ще се движат в индианска нишка или пък подредбата им ще наподобява римски легион зависи само от вас. Като казах легиони, забравих да спомена, че в играта няма пехота; на ваше разположение ще бъдат само танкове, бронирани коли, джипове, артилерия, инженерни войски, а в по-късните мисии дори вертолети и въздушна поддръжка от “танкоубийци” като A10 Thunderbolt или пък руският SU 27 Flanker.

В това отношение играта наистина блести с реалистично пресъздадените бойни единици и гигантското им разнообразие.

Всеки от вас, който се интересува от съвременна бойна техника, ще намери във Force 21 своето лично Елдорадо.

Винаги настава голям майтап, когато зададете посока на танковете си и те вместо да потеглят натам, само обръщат дулата си. И това е в най-добрия случай. Често поради скупчването на много единици на едно място се получава невъобразима анархия, в която танковете ви се блъскат помежду си като детски играчки в отчаяния си напорист опит да се прошмулят точно от най-неподходящото място (представете си как бихте минали между двама дебелаци, които стоят един до друг). Недоразумения се получават също така, когато се опитате да смените формированието на взвода ви, което често води до допълнително объркване и смут в редиците. Освен това, когато стигнат до някакво препятствие (примерно дървета), дивизиите ви развалят зададеното от вас формирование и се скупчват като стачкуващи студенти в размирна страна, което ги прави изключително лесни мишени за врага. За дискомфорта ви пред екрана дават своят принос и брифингите, които вместо да ви помагат, често ви объркват със своята неакуратност. Например в една мисия на Щатите сте инструктирани да си намерите добри дефанзивни позиции и да защитавате с всички налични сили едно село от голяма вражеска инвазия.
В последствие се оказва, че срещу вас е изпратено само едно жалко китайско танкче, но разбира се, никой не ви казва, че врагът всъщност чака вие да дойдете при него и се е окупирал на най-труднодостъпните места, което съвсем изменя целта на мисията и я превръща в офанзивна “search-and-destroy” операция. И това не е изолиран случай, а практика в Force 21.

Force 21 наистина не е лоша игра и със сигурност ще се хареса на фанатизираните любители на съвременни военни стратегии, но проблемът й е, че в един момент става изключително досадна. Играчът е принуден да се примирява с нескопосания pathfinding и да се гадае (подобно на Гадателката на легенди от “Мечето Ръкспин”) какво точно трябва да прави в мисиите. А можеше да е толкова по-добра… 

Автор: Никола Икономов