Folklore

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 окт. 2007

Ей богу, заглавието определено е от значение. Folklore те грабва (стига да си от тоя тип) още преди да си видял първия екран на играта. Проблемът с подобни силни заглавия обаче е, че те създават и сериозни очаквания. Ако играта ги оправдае или, дай боже, надхвърли всичко, е супер. Ако ли не, шансовете едно такова заглавие да бъде съдено твърде сурово стават доста сериозни. Folklore попада в междинната зона – играта е учудващо добра в някои отношения (уви, в недостатъчно много отношения) и умерено разочароваща в други. Та, като цяло, е малко трудно човек да каже дали е по-скоро очарован, или по-скоро раздразнен.

Историята се развива на две нива – това на съвременна Ирландия, и това на митологичния свят на мъртвите, такъв, какъвто е описан в преданията на келтите. Главни действащи лица са Елън – млада жена, получила загадъчно писмо от изчезналата си майка, и Кийтс – журналист по следите на серия от тайнствени убийства. Съдбата отвежда двамата в измисления ирландски град Дуулин, сцена на въпросните убийства, и мястото, където майката на Елън я моли да отиде, за да разкрие мистерията около нейното изчезване.

Първата половина на Folklore предлага геймплей, доста сходен с този на класическите куестове, но без повече от задължителните в този жанр логически загадки. Елън и Кийтс се разхождат из града и събират информация, за да разгадаят своите „случаи”. Звучи леко досадно, но всъщност не е. Историята на играта и диалозите са на доста прилично ниво и това успява успешно да поддържа напрежението и интригата в тази що-годе лишена от действие част. Нещата стават още по-интересни, когато разбереш, че всеки от епизодите, разиграващи се в Дуулин, може да бъде изигран както с Елън, така и с Кийтс. Така играещият има шанса да „изживее” тази порция от Folklore от две различни гледни точки.

Принципът е прост – приключите ли даден епизод с единия от двамата герои, това отключва опция да го преиграете и с другия. Принципно можете да опитате да извъртите всичките епизоди първо с Елън и чак след това с Кийтс (или обратното), но усещането е малко странно. Далеч по-добрият вариант да „извъртате” епизодите един по един, съответно с единия и с другия герой.

На фона на всичко казано по-горе, вероятно ще ви изненада фактът, че втората част на Folklore, тази в света на мъртвите, е почти 100%-ов екшън. В общи линии, задачата ви в нея е да изтребете колкото може повече от странните обитатели на Подземния свят. Да, и за едното удоволствие, но преди всичко, за да обогатите и презаредите арсенала си. Как така? Просто е – Folklore не предлага оръжия в класическия смисъл на тази дума. Вместо това всяко подземно изчадие, на което видите сметката, се прехвърля автоматично в колекцията ви с „оръжия”.

С други думи – можете да използвате всяко от победените чудовища като оръжие срещу новите си противници. Folklore включва сериозна менажерия от подземни твари и изследването на въздействието на всяко от тях върху останалите гадове в играта е доста забавно на моменти. Това, между другото, е и частта, в която новото творение на Game Republic предлага някои… е, ако не „спиращи дъха”, то поне запомнящи се гледки, доста разнообразни при това. Жалко наистина, че вашият път през тези „гледки” се ограничава до доста тесни пътечки, осеяни тук и там от малки „площадчета” (с размера на панелен хол), където се случват битките.

Като цяло Folklore едва ли ще остане в „златната” ви колекция. В същото време, при доста осезаемия глад за PS3 заглавия, тази игра може да се окаже спасителна глътка въздух преди дългоочаквания „Коледен период”.

Автор: Ивелин Иванов