FarScape: The Game

FarScape бе истинска изненада. Компанията на Jim Henson успешно да сътвори нещо различно от продукти за децата и семейството? Случват се и чудеса. Въпреки че основа на сериала е на пръв поглед банална и изтъркана история, за много Sci-Fi фенове той вече стои редом със Star Trek и Babylon 5.

Но за какво точно става дума? John Crichton е американски астронавт, сполетян от това, което едни биха нарекли съдба, а други просто биха окачествили като трудова злополука. Провеждайки тестовете на експериментална совалка, разработена от НАСА, нашият “герой по неволя” попада в един от пространствените портали, които според толкова много сценаристи на Sci-Fi сериали явно се намират на произволни места в космоса. Естествено, преди Crichton да се опомни, Слънчевата система вече я няма, а разположението на звездите болезнено подсказва… абсолютно нищо. Изгубен сам в непознат район на космоса, с ограничени запаси кислород, протагонистът е готов да се остави в ръцете на отчаянието. И тогава късметът на Crichton напомня за себе си. Въпросът “дали сме сами във вселената” получава своя логичен отговор…

Новите “другари” на астронавта са сбирщина от извънземни, обединени единствено от това, че до един са преследвани от могъщата групировка Peacekeepers. Това, че се придвижват из космоса на борда на живия биокораб Moya, който изобщо не би трябвало да е техни ръце, никак не им помага.

Бягайки от милитаристичните миротворци, пъстрата сбирщина преминава през безброй трагикомични ситуации. За мен истинският успех на филма се дължи най-вече на изключителните взаимоотношения между героите, породени от органичната несъвместимост на характерите им и взаимната им нетърпимост. Разбира се, в хода на сериала всичко това прераства в странна форма на приятелство и симбиоза.

Е, в наши дни, в епохата на истинския капитализъм някои неща са неизбежни: вече може да се радваме и на FarScape: The Game. Moya е претърпяла тежки повреди и се възстановява, установявайки се в орбита около пустинна планета. Естествено, злото не идва само и това е моментът, в който Peacekeepers решават отново да се покажат. Част от екипажа на кораба успява да се добере до повърхността на планетата. Други решават да окажат съпротива и биват заловени от числено превъзхождащия ги враг.

В началото поемате контрол над Crichton и Chiana. Първият ви импулс е да се доберете до близкото градче и да се опитате да разберете какво е сполетяло дружките ви. Всъщност, може би първо ще ви се прииска да пуснете няколко благословии по адрес на създателите на интерфейса и техните семейства. Не, че е нещо отвратително, но просто е “оригинален” до степен на нефункционалност.

“Радарът”, намиращ се в горния десен ъгъл на екрана, покрива минимална територия и единствената реална полза от него е стрелката, показваща накъде да се движите. Играете с група от максимум три индивида като управлявате директно само един. Другите ви следват и общо взето действат на самотек. На поведението им можете да влияете само с две команди – “не стреляй” и “не ме следвай”.

Изкуственият интелект както на враговете, така и на съекипниците ви е горе-долу на нивото от Pong, тоест на първата сигнална система. Вразите се движат по някакви си техни хаотични маршрути. В момента, в който ви забележат, те се опитват да ви докопат с кой каквото разполага. Другарите ви също се хвърлят сами в мелето без особена грижа за бъдещето си. Поемете контрола над някой, за да го измъкнете от самоубийствената ситуация, в която се е набутал, и само след секунди забелязвате, че персонажът, който до преди момент сте командвали, сам е скочил в устата на лъва. Доста ограниченото зрително поле, с което разполагате (при която и да е от трите гледни точни и независимо от zoom-а), също не ви помага особено. Единственото обстоятелство, смекчаващо ситуацията, е, че героите ви са по-здрави от почти всичко, което може да се изпречи на пътя им.

В наличност са 12 вида оръжия, като някои от тях имат по два режима на стрелба. Щетите се делят на физически, химически и енергийни. Може да подобрите защитата на персонажите си, купувайки съответните насекоми-симбиоти от пазара в града. Оттам може да се снабдите и с нови оръжия, боеприпаси и разни лечебни средства. Цените са соленички, а единствен източник на приходи са събраните останки от насилствено умъртвена фауна и екипировката, оставена от имали нещастието да застанат на пътя ви относително интелигентни форми на живот.

Гибелта на който и да е от подчинените ви води до провал на мисията (изненадващо, нали?). Поемайки насочените към него атаки, героят първо губи от издръжливостта си, а след това и част от своето здраве. С времето издръжливостта се възстановява сама, докато здравето… защо обяснявам нещо очевидно? Инвентарът на всеки от бригадата ви има точно 21 места.
За да се внесе поне някакво разнообразие, шестимата герои разполагат с някои уникални умения: Crichton си пада малко техник, Chiana може да се промъква, Rygel не ползва оръжия, но пък е добър в пазарлъците, D’Argo и Aeryn са отлични бойци, а Zhaan умее да лекува.

За графиката на играта не мога да се изкажа особено положително. Тя ще ви остави със смесени чувства. Откритите пространства изглеждат доста недодялано, докато закритите са почти приятни на вид. Текстурите по персонажите са добри, но пък движенията им са откровено вдървени. Единственият “голям плюс” е, че дори с GeForce2 MX можете да играете гладко на 1280х1024 с 32-битов цвят.

Озвучението на героите е най-доброто нещо в играта и, поне за мен, е основен стимул да се продължава напред. Не може да се отрече, че актьорите, играещи във филма, са се потрудили да внесат поне малко от неповторимата атмосфера на сериала и в дигиталното си отроче. Ако не друго, поне от време на време ще се хилите на почти гениални диалози. Музиката е в стила на филма, въпреки че някак не звучи толкова завладяващо, колкото на синия екран. Другите звукови ефекти няма да ги коментирам, за да не разваля доброто впечатление, което може би съм ви създал поне за тази част от FarScape: The Game.

За съжаление, това е положението. Нито чиста аркада, нито тактическа игра. Какво би ви подтикнало сериозно да играете това? Аз се сещам само за могъщата комбинацията между любопитство и скука или пък състоянието “фанатизиран фен”. А пък ако не сте гледали сериала, вижте го. Той поне си заслужава.

Автор: Борис Цветков