Far Cry: Primal

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 25 мар. 2016

В многo отношения, новата игра от достолепната поредица Far Cry на Ubisoft представлява радикална промяна спрямо това, което сме свикнали да очакваме от серията. Вместо да ви постави в някаква модерна обстановка като например тропически остров, управляван от кръвожаден диктатор, Far Cry Primal къса изцяло със съвременния свят и пренася геймърите в една напълно различна епоха, която в интерес на истината е доста оригинална за видео игрите. Прехвърляйки действието някъде около 10 000 години преди новата ера, Primal ви дава една напълно нова игрална площадка, където да се забавлявате в ролята на млад и напорист член на племе, което се опитва да се установи във враждебна земя нейде из Европа.
С други думи, тук няма дя откриете нито огнестрелно оръжие, нито коли, нито нищо от останалата модерна технология, която по традиция придружаваше предните игри.

И това всъщност е много готино.

Вместо това се запознайте с Такар от едно племе от Каменната епоха, който има нелеката задача да помогне на своите съвременници да доминират над две съседни племена – от една страна са канибалите от Удам, който приличат на неандерталци, а от друга имаме Изила, които пък боготворят Слънцето и правят кървави жертвоприношения. Борбата с  тях става не с пушки, а с тояги, камъни и лъкове. Вместо гранати може да ползвате кутии с гневни на света оси, а бинокъла се заменя от сова, която кръжи над вражеските поселища. Пътуването между тях става не с джипове, а с един почти мистичен похват, който ви позволява да се телепортирате от село до село и по пътя да маркирате враговете, които виждате.

В хода на приключение Такур става известен като повелителят на зверовете, тъй като има умението да опитомява и командва много от животните, които среща. През по-голямата част от Far Cry Primal героят ви е придружен от поне един представител ня животинския свят, ката това може дя бъде вълк, мечка или дори ягуар. Всички те имат и полезни умения, които могат да де използват в един или друг момент. Така например, леопардът може да убива тиха враговете, а язовецът плаши другите животни. Опитомяването преди всичко се свежда до това да хвърлите примамка е да задържите клавиша Е, но включването на толкова животни е забавно и прави играта доста по-интересна.

Въпреки всички тези промени в средата, атмосферата и дори геймплея, Far Cry Primal си е Far Cry игра и това не може да се сбърка. Да, тук няма радиокули, но ще откриете клади, които трябва да запалите, както и постове, които трябва да плените. Светът е все така огромен, а наред с основните задачи има и поредица от странични куестове. Присъстват и умения за ъпгрейд, както и доста комплексна крафтинг система.  Последната е важна и с това, че замени парите, тъю като в Предисторията такава валута не съществува и вместо това изграждането и подобряването ня оръжията става чрез крафтинг. Това на свой ред прави ловуването и събирането на ресурси мнoгo по-съществена част от геймплея, отколкото преди.  За щастие, играта предвижда и материали, които получавате безплатно всекидневно, а може и да скриете анимациите при претърсване, които със сигурност ще ви станат досадни след време.

Презентацията също е на ниво – вземете например факта, че всички говорят на измислен език. Той не е просто поредица от произволни думи, а с изкуствено създаден език и с времето дори ще започнете да различавате някои думички.
 
Известна критика може да бъде отправена към бойната система. Тя е ориентирана изключително към близкия бой и основно се свежда до кликване за бърза атака и задържане зя силна атака. В момента в който научите кои врагове могат да бъдат побеждявани лесно в пряка схватка и кои трябва да неутрализирате отдалече, битките престават да имат тайни за вас.

Като по-малък експеримент от типа на Blood Dragon, Far Cry Primal щеше да е идеална. Фактът, че това е пълноправно издание вдига летвата на изискванията значително. Въпреки че не е напълно съвършена и има някои дребни и по-скоро досадни пропуски, новият екшън на Ubiaoft определено си заслужава, дори и само за да се разходите до едня почти неизследвана във видео игрите епоха.

Автор: Филип Станиславов