facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Fanfic Вторник: Библиотекарят-детектив
Ревю | 05.08.2014 | автор: Пламен Димитров


оценка:
Производител:
Издател:
Жанр:
Ролева игра
Платформа:
PC

Fanfic, или Fan fiction, са истории, създадени от фенове, чието действие се развива в света на някое произведение: книга, филм, или в случая - игра. Те дават възможност на почитателите да разкажат истории, за каквито авторите на оригиналната творба никога не биха се сетили. От своя страна историята в игрите е една от най-отличителните им черти, която може да ги издигне до ранга на изкуство. Ако имате своя история, пратете ни я на pisma@pcmania.bg!

-----------------------------------

По вселената на Warhammer 40K

-----------------------------------

Библиотекар Дедракс Пенталион седеше зад масивното си бюро и четеше. Цялото му внимание беше заето от изучавания от него текст, описващ отдавна изчезнали мъртви езици, които му бяха слабост. Стаята му беше претъпкана от книги и свитъци. Сградата на Имперската библиотека беше новопостроена, но той успя да я запълни с бумаги почти мигновено. Така де, това, че колонията е нова не означава, че учените хора на Империята трябва да стоят без работа.

На вратата му се почука. Дедракс беше погълнат от текста пред себе си до такава степен, че успя само да измъмри нещо, което можеше да се разбере и като „Влез!". Посетителят все пак не се почуди и прекрачи в кабинета. Беше Имперски гвардеец от местния гарнизон.

    - Брат Буквар... - започна Гвардеецът.

Дедракс с видимо нежелание отдели погледа си от свитъка и уморено потърка очи.

    - Библиотекар, братко. Аз съм Библиотекар, не буквар. - наистина през последните години положението с интелектуалното ниво в Гвардията беше по-зле от всякога. Този Гвардеец най-вероятно е бил подбран от някой от дивите светове. Там мъжете са малко по-развити от добре дресирани маймуни.

    - Моите извинения, братко. Господар Крун иска да се явите при него.

    - Командира на Червените мълнии? Че какво искат от мен Космическите пехотинци?

    - Господар Крун не ми обясни, братко библиотекар.

Дедракс изсумтя недоволно. Не обичаше да прекъсват научната му работа. Но в случая го викаше командирът на локалния Орден на Космическите пехотинци, които само преди две години бяха превзели планетата в името на Империума, а подобни военни герои не търпяха да им се противоречи. Това, че планетата беше необитаема и нямаше битки за превземането й не беше от особено значение.

Под ескорт от Гвардейци, Библиотекарят пристигна в цитаделата на Пехотинците и тутакси беше въведен в килията на Командира (това разбира се не беше килия, в която държат затворници, а доста просторен кабинет, но Пехотинците се придържаха към определени религиозни разбирания и много държаха на правилната терминология). Самият Крун стоеше прав с гръб към вратата и гледаше през прозореца навън.

    - Викал сте ме, Командире. - каза Дедракс.

    - Братко Пенталион. - отсечено каза старият Пехотинец.

Двамата с Дедракс имаха особено неписано и дори неизказано съглашение. Военните не се бъркаха на библиотекаря в научната му работа, а той не искаше нищо от тях, по никакъв повод. Така беше най-добре.

    - Братко Пенталион - започна наново командира - имам проблем и имам нужда от твоята помощ.

    - Винаги съм готов да помогна на любимците на Императора, командире, но вие със сигурност имате собствен Библиотекар. Не е ли за предпочитане да се обърнете към него? - Въпреки, че беше библиотекар, Дедракс не беше Пехотинец, а се числеше към редиците на Администрацията. Беше твърде дребен като телосложение, а и смяташе изучаването на късчета разнообразна информация за доста по-интересно занимание от картотекирането на историята на само един Орден.

    - Опасявам се, че в този случай нашият Библиотекар не може да помогне... - Крун най-накрая се дръпна от прозореца и изгледа Дедракс със зле прикрито презрение. - Ти, разбира се, не си Пехотинец и при обикновени обстоятелства не бих си и помислил да викам някой като теб. - Дедракс пренебрегна тона на последните няколко думи.

    - Ето за какво става въпрос. В Ордена ни има агент на Хаоса.

    - Какво? - Дедракс беше шокиран - Командире, това е сериозно обвинение! Може би трябва да извикаме Инквизицията...

    - Никой няма да викаме! („Никого", поправи го на ум Библиотекарят) Космическите пехотинци решаваме проблемите си сами и сме независими от Инквизицията.

    - Добре, може би ако ми обясните за какво става въпрос, ще мога да помогна - примирено каза Дедракс.

    - Ето каква е ситуацията. Един от отрядите ни беше на рутинна експедиция в един от отдалечените райони на Основния континент. Както знаеш, планетата беше превзета съвсем скоро в името на Бога-Император и огромни части от нея все още са непроучени. По време на експедицията, взводът от 40 Пехотинеца се е натъкнал на странен обект - както се оказа по-късно, олтар на Хаоса. В него е спял демон, вероятно в летаргия от хиляди години. Скоро след като мъжете ми го откриват, олтарът се самоунищожава, а демонът се е вселил в един от тях. Само в един - нашият Библиотекар е сигурен в това, а той не беше в тази експедиция, така че може да му се вярва. Проблемът е, че... не знаем в кого.

Дедракс присви очи. Командирът очевидно беше притеснен, макар и да се опитваше да не го показва.

    - Как така не се знае в кого? Нима няма никакви белези на поквара?

    - Смрадта на демоничната поквара е ясно осезаема за психичните сили на нашия Библиотекар, но демонът е хитър - не се издава и чака, скрит в тялото на бившия ни брат. Неговият дух вече е изгубен и не е останало нищо от предишната му същност.

    - Решението ми се вижда просто. - директно заяви Дедракс - Просто екзекутирайте всички, участвали в експедицията, и проблемът ще се реши сам.

Командир Крун изсумтя недоволно.

    - Ако ставаше въпрос за прости Гвардейци, нямаше да се замисля. Но в случая става въпрос за наши братя. Загуба на 40 Пехотинеца ще отслаби Ордена ни до степен на небоеспособност. Това не е решение.

    - Командире, при цялото ми уважение, предприемали сме Екстерминатус на цели планети за по-малко...

    - Това не е решение, казах! - ядът на Крун най-накрая го превзе и Командирът закрещя с цяло гърло - Всеки един от тези мъже струва колкото сто такива като теб, че да отхвърляш живота им в служба на Императора толкова лесно! Такова решение мога да взема само аз, и определено няма да се вслушвам в думите на един презрян буквояд!

Библиотекарят наблюдаваше яда на Командира, без да показва някаква емоция. След като помисли няколко мига, каза:

    - Командире, мисля, че знам как да открием предателя, без да жертваме Пехотинци. Моля, нека се срещнем с взвода, за който става въпрос.

Крун изчака още няколко секунди, докато се овладее, после просто махна с ръка на Дедракс да го последва. Излезе на плаца в средата на цитаделата и разпореди на най-близкия Пехотинец да събере покварения взвод. Скоро на площадката пред тях се бяха строили четиридесет любимци на Императора, подредени в четири редици.

    - След като се върнаха от експедицията не са напускали казармата си и са под постоянно наблюдение, така че демонът със сигурност е сред тях - каза мрачно Крун. - Хайде Библиотекарю, покажи какво можеш.

    - Ще дам най-доброто от себе си, Командире. Но за целта искам да Ви предупредя, че е от изключителна важност да не ме прекъсвате и да не се намесвате по никакъв начин. Всичко зависи от това.

Крун го погледна хищно, но въпреки това едва доловимо, сякаш с огромно недоверие, кимна с глава. Дедракс реши, че не може да се надява на повече, направи няколко крачки напред към строените Пехотинци и заговори:

    - Космически пехотинци от Ордена на Червените мълнии! Най-любими синове на Императора. Ваша е най-славната отговорност - да разнасяте славата на Империума из цялата галактика и да завладявате все повече светове за Човечеството.

По време на речта Пехотинците просто гледаха в нищото пред себе си напълно безучастно.

    - В това, вие сте най-благословени. Императорът е свел благосклонния си поглед към вас и следи подвизите ви от златния си трон на Свещената Тера. И при цялото доверие, което безсмъртният Бог-Император ви е оказал, вие... го предадохте!

Всички Пехотинци хвърлиха бърз остър поглед към Дедракс, но бързо си върнаха безизразното изражение. С крайчеца на окото си, библиотекарят забеляза как Крун почти подскочи на място и беше готов отново да избухне, но успя да се удържи.

    - Цялото ви съществуване е подчинено на една идея - продължи Дедракс - убий мутанта, изгори еретика, унищожи ксеноса. А вие сте били на крачки от скверен артефакт и не сте се усетили! Вината ви пред Императора е неизмерима! Такова поведение е срам за неговите синове! Коленичете пред Императора!

Като един, всички Пехотинци паднаха на едно коляно и сведоха глави. Библиотекарят изчака няколко мига, преди да им каже да се изправят и да продължи:

    - Вие донесохте огромен срам за вашия Орден и вашите бойни братя. Сега се налага аз, един човек на словото, да оправям кашата ви. Добре, че има хора като мен, които да налеят малко разум в бездънните ями, които наричате свои глави.

На крачки зад него, командирът вече кипеше. Ако можеше да убива само с поглед, Библиотекарят вече щеше да е само петно на паважа. Дедракс обаче не спираше:

    - Винаги съм имал подозрение относно интелекта ви - от толкова импланти, едва ли ви е останало много място за мозък. И сега дойдохте при мен, през останалото време презрян член на администрацията, за да ви спася. Оказа се, че великите Космически пехотинци не могат да се оправят, без един Библиотекар да ги води за ръка. Без мен се оказахте загубени! Коленичете... пред мен!

Дедракс наблюдаваше с огромно внимание какво ще се случи. Строените мъже дори не помръднаха. В края на едната редица обаче имаше слабо, едва доловимо движение. Един от Пехотинците беше тръгнал да коленичи, но се спря за части от секундата. Това обаче беше повече от достатъчно за Библиотекаря. Той посочи войника с ръка и извика:

    - Дръжте покварения демон!

Пехотинците се стъписаха, но веднага погледнаха към посочения си брат. Неговото изражение се беше променило, очите му се изцъклиха и той изкрещя:

    - Смърт за лъжливия император!

Само за секунди десетки Пехотинци се бяха скупчили върху бившия си брат и му налагаха безмилостни удари. Крун бързо овладя ситуацията и демонът беше отведен към изолатора на цитаделата.

...

Час по-късно, Дедракс седеше в кабинета на Командира и го чакаше да се върне. Крун най-накрая влезе с доволно изражение на лицето и каза:

    - Презреният демон не е спрял да крещи ереси откакто го заловихме. Братът Библиотекар вече започна церемонията по унищожаването му. Но кажи ми Пенталион - как в името на Императора успя да го разкриеш?

Библиотекарят се усмихна леко и обясни:

    - Много просто, Командире. Речта ми пред мъжете беше просто претекст. Реално не мислех нещата, които казах. Но трябваше да открием нещо, по което демонът се различава от останалите Пехотинци. Затова първо ги накарах да коленичат пред Императора - и всички, включително и агентът на Хаоса, го направиха. Въпреки презрението си към мен, не можеха да обидят Бога-Император. След това обаче обърнах речта към себе си. Когато най-накрая ги накарах да коленичат, този път пред мен, всички истински Пехотинци разбира се не се подчиниха, защото не са длъжни да следват заповедите ми. Демонът обаче не знаеше това и тръгна да коленичи. Когато се усети, вече беше твърде късно - беше се разкрил непоправимо.

Командир Крун го гледаше с изумление.

    - Това е гениално, Пенталион. Знаеш ли, от теб щеше да излезе един добър Библиотекар на Ордена.

    - Благодаря Ви, Командире, но смятам, че съм добре там, където съм си в момента.

И с едно финално кимване, библиотекарят се оттегли и се завърна към книгите си. 

напиши коментар
 

253 мнения
профил »
LetMeFindOut каза на 05.08.2014, 12:00 ?. :

Хареса ми.

4179 мнения
профил »
VK_ каза на 05.08.2014, 19:02 ?. :

Интересно, но имам малка забележка. Гвардейците се набират от населението на цивилизовани имперски планети, като всеки имперски легион носи името на планета, от която произхожда т.е. няма как да има легион сбирщайн от всякаква пасмина, освен ако не е наказателен/изкупителен такъв, но там обикновено са само престъпници и войници с провинения недостойни за моментална екзекуция =) Космическите десанчици (тва няма превеждане на Български е*ати) са тези, които се набират от всяка случайна планета стига да отговарят на физическия профил необходим, за да издържат на тегавия процес по трансформация с импланти. И още нещо тия "Червени мълнии" да не би да са "Белите белези/белязани"? http://wh40k.lexicanum.com/wiki/White_Scars#.U-D_ HWOIJQI

638 мнения
профил »
generalan1 каза на 05.08.2014, 22:08 ?. :
Редактиран на 05.08.2014, 22:09 ?.

дивизията на Ибрам Гант (http://wh40k.lexicanum.com/wiki/Ibram_Gau nt#.U-Eqzvl_tJc)
Първите и Последно на Танит (Tanith First and only ) биват слети със други поделения Така мисля че ставаше и със някои от Armaggedon-ските поделения, но това са по-скоро изолирани случаи

4179 мнения
профил »
VK_ каза на 06.08.2014, 08:06 ?. :

"... но това са по-скоро изолирани случаи."

Това казвам и аз, не е широка практика.

133 мнения
профил »
Stealth каза на 06.08.2014, 13:46 ?. :

Признавам, че съм забравил за детайла с легионите. Така или иначе, тази сценка беше добавена само заради lame opening шегата и няма сериозно наративно значение.

Името на Chapter-a си го измислих сам, защото исках да избегна необходимостта да се съобразявам с вече съществуващо lore.

И последно, съгласен съм - Space Marine наистина е едно супер яко име, което звучи ужасно на български.

178 мнения
профил »
Dveidve каза на 06.08.2014, 14:37 ?. :

Да не забравяме и моите любимци Death Korps of Krieg и Catachan Jungle Warriors.

4179 мнения
профил »
VK_ каза на 06.08.2014, 17:07 ?. :

@ Stealth - Може да не е проличало, но разказът ми хареса, въпреки особената ми взискателност към детайлите =)
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
Fanfic Вторник: Библиотекарят-детектив

Ревю:
„Всичко е относително.” Алберт Айнщайн „Прегърни еволюцията!” Майкъл Алтман

ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Diablo III 147
The Elder Scrolls V: Skyrim 141
Ревю в прогрес: Diablo III 135
Torchlight II 114
Dragon Age: Origins 102
Mass Effect 2 96
Darksiders 2 87
The Witcher 3: Wild Hunt 86
Mass Effect 3 82
The Witcher 2: Assassins of Kings 78