FUEL

Изглежда мениджмънтът на Codemasters е твърдо убеден, че рецептата за успех се крие в това периодично да се издават рейсъри с четирибуквено заглавие. Така на бял свят се появиха DiRT и GRID, сега очакваме DiRT 2, а междувременно ни предложиха и FUEL.

Обикновено повечето игри поставят рекорди, след като са били на пазара поне няколко месеца и са доказали качеството си. FUEL обаче получи своя първи приз много по-скоро. А той бе нищо друго освен наградата за най-голям гейм свят на Гинес-рекордите за видео игри. Наистина на разположение на играча са цели 14 000 кв. км разнообразен терен, който може да обикаляте, и френското студио Asobo трябва да е гордо с постижението си. Каква обаче е ползата за средностатистическия геймър, ще разберем от следващите редове.

Има ли размерът значение?

Действието във FUEL се развива в постапокалиптичен свят с огромни размери, в който може да се състезавате и да изследвате. Идеята е добра, но прекалено амбициозна, защото, въпреки че е голям, светът на FUEL е и доста скучен. Наистина тук-там из него са пръснати различни бонуси – варели с гориво, което е паричната единица в играта (друг е въпросът, че в свят, в който запасите са оскъдни, да караш десетки километри, за да намериш гориво, е малко нелогично), нови разцветки, с които да промените външния вид на автомобила си и други – но това рядко е достатъчно стимулиращо, за да ви принуди да карате десет-петнайсет минути през нищото. Нещо повече, това се обезсмисля и поради факта, че може да изберете директно състезанията, вместо да се налага да карате до тях.

Ето защо вероятно много скоро ще оставите настрана изследването на картата и ще се съсредоточите върху самата надпревара. Светът на FUEL е разделен на отделни зони, като преминаването от една в друга става, след като спечелите определен брой състезания. Имате класически съревнования за това кой пръв ще пресече финала, както и такива, при които целта е да настигнете и елиминирате вашия противник. Сред по-оригиналните хрумвания е надпреварата с хеликоптер – стартирате заедно с него, като задачата е да стигнете крайната точка първи без особено да подбирате маршрута си.

В повечето случаи ще получавате помощ от вградената GPS система, която услужливо ви показва пътя напред и се нагажда спрямо вашето движение. Така, ако по някаква причина напуснете правилното трасе, тя веднага открива ново продължение на маршрута, съобразено с вашето моментно местоположение.

Разнообразни са и превозните средства, които имате на разположение. Тук са включени мотори, коли, ATV-та, бъгита и дори камиони. Напредвайки в играта, отключвате нови модели, които се намират някъде по картата. Но разлика от Burnout Paradise, където в такива случаи трябваше да откриете новата кола и да я победите, за да я получите, тук нещата са по-прости и скучни. Мястото, където се намира превозното средство, е маркирано на картата и вие само трябва да отидете до там, което понякога включва дълго и монотонно каране. Всяко спечелено състезание ви дава различен брой точки гориво в зависимост от едно от трите нива на трудност.

Превозните средства нямат демидж модел, което е пропуск, като се има предвид идеята за агресивни състезания в пресечен терен. Няма да намерите възможност за ъпгрейд на самите характеристики на возилата, което е неприятно. Вместо това ще трябва да разчитате на правилния си избор на автомобил, който трябва да е съобразен с особеностите на терена, на който ще се проведе съответното състезание. С други думи мощните коли стоят добре на асфалта, но практически спират, когато излязат извън шосето, докато бъгитата се чувстват в свои води именно тогава. На теория това звучи добре, но слабото управление и физически модел пречат да се реализира както трябва.

Къде се обърна каруцата

FUEL е аркаден рейсър, така че не очаквайте реалистично управление. Въпреки това поведението на превозните средства продължава да бъде проблематично – те сякаш се плъзгат по терена, което убива чувството за релеф, при все че един от плюсовете на играта трябваше да бъде именно възможността да се движите навсякъде по картата. Всъщност на моменти играта е прекалено аркадна и не позволява никакво разнообразие в движението. Така в даден момент ще минете през пресечен терен, без дори да разберете за това, а след миг ще се блъснете в самотно малко препятствие, което ще ви накара да рестартирате. Изобщо физиката във FUEL не е на ниво и това може да се усети както при карането, така и при сблъсъците с други коли или мотори.

Интелектът на опонентите ви също не е блестящ. Често се повтаря следната ситуация: в началото някой от компютърните състезатели бързо набира преднина и почти до края изглежда, че няма как да го стигнете. Точно тогава обаче компютърът решава, че е време да се направи на кавалер и ненужно забавя скорост, което пък ви позволява да го задминете малко преди финалната права. Така доста от състезанията могат да бъдат спечелени като просто внимавате да не допуснете някоя фатална грешка и търпеливо изчакате финалната права или обиколка, когато ще получите вашия шанс.

Ако обаче поради някаква причина изпуснете първото място, ви очаква голямо разочарование. Изглежда, че авторите на FUEL не са и чували за олимпийския принцип, че не е важна победата, а участието, защото няма да ви наградят дори за второ място. С други думи принципът тук е „всичко или нищо”, което на практика означава, че ако не сте първи, ще трябва просто да изиграете съответното състезание наново. Не е особено стимулиращо, нали?

Но пък е красиво

Графиката на играта е един от малкото елементи, за които могат да се кажат добри думи. Климатичните ефекти да представени много добре, като брулещият вятър и пясъчните бури изглеждат автентично. В някои състезания има и скриптирани сцени, при които може да се насладите на интересни ефекти като дървета, които внезапно се прекършват под порива на вятъра и падат на шосето, препречвайки пътя ви в последния момент. Повечето пейзажи също са изработени добре. В процеса на игра ще попаднете на снежни планини, пустинни местности и зловещи гори, дърветата в които навяват истинско усещане за постапокалиптичния свят, в който играта се развива.

FUEL определено спада към онези игри, които са рекламирани като оригинални и пълни с нововъведения, само за да се окажат посредствени заглавия, след като веднъж се появят на пазара. Вместо да пилеят време и труд по създаването на такъв огромен свят, авторите на играта можеха да се съсредоточат върху самото поведение на състезателите на пистата и подобряването на управлението. Вместо това вие имате на разположение над 14 000 кв. км, из които може да бродите на воля. Друг е въпросът дали ще искате…

Автор: Иво Цеков