F1 World Grand Prix 2000

Формула едно си е Формула едно. Скорост, красота и миризма на изгоряла гума. От петдесетина години насам това е най-популярното автомобилно състезание. Огромните суми за реклами и телевизионни права осигуряват прекрасна среда за развитие на това динамично шоу. С всеки изминал сезон колите дърпат все по-напред. Въпреки че FIA пуска ограничение след ограничение, съответните инженери са все по-изобретателни. Е, Сена и Менсъл вече ги няма. Днес е ред на звезди като Шумахер и Хакинен. Млади и талантливи пилоти продължават да излизат на сцената…

Но както и да е, Формула едно си е Формула едно. Поне половината население на Земята поне веднъж е искало да седне зад волана на някой болид. За съжаление съответните машини са доста скъпички, а и не всеки може да издържи на физическите натоварвания, “предлагани” от тези коли. Едно от най-добрите решения на проблема не е нищо повече от добрия стар компютър. Емоцията е на светлинни години от истинското преживяване, но все пак е нещо. Игри за F1 се правят още от зората на геймърската индустрия. Всяка година раждаше по една-две нови поредици. А напоследък симулациите по темата започнаха да се роят още по-бързичко.

Един от последните продукти е F1 World Grand Prix 2000 на Eidos Interactive. Малка, семпла игра, която в повечето отношения май значително е изостанала от конкуренцията. 

F1 WGP 2000 e разделена на две части. Първата си е в класически аркаден режим. Избираш писта, кола и се втурваш право напред. Само дето достъпните писти са само три, а отборите, с които може да се играе, са едни от най-пропадналите за миналата година.

Изненада номер едно

ако се надявате веднага да се пуснете с Хакинен из асфалта на Хокенхайм, по-добре се откажете и потърсете някое друго заглавие. Второто крайно досадно нещо в аркадния режим е, че колата на наша милост стартира винаги от последна линия. Изненада номер три – забавления от рода на квалификациите са били безмилостно пренебрегнати и поругани. Постоянното тръгване от последната редичка в началото може и да е весело, но много скоро втръсва до немай къде.

Вторият режим на играта ще ви хвърли във вихър на миналогодишния шампионат. В случая има една уловка. За да можете да стартирате за купата, трябва да преминете през един наистина неприятен тест. Според наивното обяснение в играта, задачата е да се усвоят техниките на управление. За целта се дава една назъбена писта и болид, който адски много прилича на ягуар. Поне цветът е същият (масленозелен) само рекламите са били заличени. Самият тест се състои от четири части: стартиране, изпреварване, завои и пълна обиколка. На пръв поглед препятствието е леко, но ще отнеме поне половин час, дори и да сте сред най-вманиачените геймъри. Явно авторите на F1 WGP 2000 са се опитали да принудят някоя от по-наивните души да продължи да играе и след първите тридесет минути.  

Едно от нещата, които не ми харесаха в симулатора, е, че реализмът хем присъства, хем отсъства. Управлението на болида е доста претенциозно. Колата се държи по-лошо и от лада след основен ремонт. Грешно чукване по някой клавиш и машината започва да описва траектория, която напомня буквите от арабската азбука. От друга страна, колкото и да се блъскате и премятате, купчината високотехнологични сплави ще продължава да си се държи добре. Стига се до абсурди – болид, останал без преден и заден спойлер, продължава напред и изпреварва де що свари. Преминаването през тревните площи единствено донася една доста неразбираема промяна в цвета на гумите. Двигателите не гърмят, а изпускат малки порции червени искрички. Ако нагласите скоростната кутия на ръчно превключване, можете да си устроите една малка и забавна заря…

Играта е лишена от всякакви малки екстри. В един подобен продукт от преди три години имаше малка опция, която рисува идеалната траектория по пистата. В F1 WGP 2000 това нещо отсъства. Няма дори регулация на настройките по колите или поне гадното меню е толкова добре скрито, че са необходими часове бродене и многогодишен опит, за да се стигне до съответния прозорец.

Графиките са някъде около средното ниво. Когато отделните опции се надънят, получава се наистина симпатична картинка. В този случай дърветата, публиката, пистите и колите са приятни за окото. Но ако човек разполага с по-стара машина, би трябвало да седне на един стол и да изпие чаша студена вода. При средно ниво на графиката изображението е доста гадничко – гумите са осмоъгълни, някои от детайлите потъват един в друг, надписите са размити. За най-долното възможно качество по-добре изобщо да не говорим. Графиките на Grand Prix на Microprose от началото на деветдесетте бяха ако не по-хубави, то поне на подобно ниво.

Със съжаление трябва да отбележа, че визуалните ефекти са в лошо състояние. При по-тежки катастрофи например може да се види как заден спойлер просто си изчезва във въздуха. Най-често срещаното явление е порцията крайно изкуствени искри, за които вече споменах. Анимациите и менютата също ги няма никакви. Останах с впечатление, че играта е направена за далтонисти. По-убийствени цветови комбинации не съм виждал, откакто преди четири години ми изгърмя мониторът. 

Е, ако графиките не ви усмъртят, озвучаването на играта със сигурност ще го направи. Порцията неприятни спомени са гарантирани. Коментаторът на състезанието е повече от досаден. Не знам кой му е съставял репликите, но ако успея да го намеря, ще взема да му напиша едно протестно писмо. Ако пуснете запис от спор между монголци, ще получите далеч по-смислена комбинация от звуци. Музиката към играта е динамична, ако не сте претенциозни, дори може да ви хареса. Лошото е, че парчетата са малко и започват да втръсват сравнително бързо. Приятната новина е, че в опциите за звука можете на спокойствие да изключите музиката и коментатора.

На финала може да се спомене, че в последните една-две години са излизали далеч по-смислени заглавия, посветени на Формула едно. Понякога се чудя защо хората си хвърлят времето и парите за разработването на подобни “антични” глупости. Настоящата игра се препоръчва само за заклети фенове на високите скорости. Ако успеят да останат в добра душевна кондиция след игра на симулатор, бих могъл да им кажа само едно тихичко – Браво…

Автор: Сергей Ганчев