F.E.A.R.

Нека да допуснем, че тъкмо сте си купили един чисто новичък PlayStation3. Малко вероятно (предвид, че сме в България), но все пак възможно. Нека също допуснем, че по някаква странна причина не само не сте играли, но и не сте виждали дори, игра на име F.E.A.R. в нейното дебютно PC издание. Отново – трудно ми е да си го представя, но все пак не изключвам подобна възможност.

Чули сте, значи, че играта е била колосална на РС, чули сте още, че става въпрос за едно от най-плашещите заглавия, навестявали някога този формат, както и че графиката му е – меко казано – феноменална. Ха така, казвате си вие, очаквайки че – а) графиката на PS3 версията като нищо ще е по-добра от тази РС-то (това е PlayStation3, все пак – “най-мощната система за домашно забавление” и прочее); и б) “новото” издание би следвало да предложи поне някоя, макар и дребна, екстра. Отговорът и на двете ви предположения (в случай че ги имахте) щеше да е – да, ама не! Първо играта изглежда очевидно по-зле от предишните си издания (включително това за Xbox 360). И второ – става въпрос за порт, абсолютно идентичен с оригинално заглавие (ако не броим няколкото нови мултиплейър режима, тотално неизползваеми поради липсата на каквато и да е възможност за комуникация между съотборниците). Уви, всичко това бележи само началото на вашите разочарования.

Принципно да играеш FPS с геймпад е също толкова травмиращо изживяване, колкото и да се състезаваш в спринта на сто метра… на куц крак! Някои правячи на игри обаче са толкова добри, че успяват да отидат дори отвъд стандартната непригодност на геймпада за такъв тип игри. В техните шедьоври човек неминуемо се пита – тия момчета помирисвали ли са някога геймпад и знаят ли за какво служи. Или пък откровено се подиграват на клетия геймър, опитвайки да го докарат до нервна криза или поне до изкълчване на някой и друг пръст.

Проблемът с куцото управление нямаше да е и на половина толкова сериозен, ако не беше убийственият, в буквалния смисъл, фреймрейт на PS3 версията на играта. Всички сме се опитвали, в един или друг момент, да подкараме игра на компютър, който очевидно не разполага с нужния хардуер. И ако в повечето други жанрове, резултатът се свежда до влудяващото на моменти “насичане”, то при шутърите от първо лице ситуацията си има и допълнителен гнусен привкус. Ниският брой кадри за секунда в този случай означава допълнително забавяне (пък било то и от части от секундата) между мига, в който сте “натиснали спусъка”, и този в който на практика се “възпроизвежда изстрела”. И тъй като в FPS игрите почти 100% от стрелбата се случва от движение, сигурно се сещате колко трудно прави това уцелването въобще. А F.E.A.R. не е просто кой да е шутър.

В тази игра, с нейния забележителен изкуствен интелект и оръжията, които имат реален “откат” и разсейване на стрелбата, прицелването с точност до милиметъра е разликата между живота и смъртта. Хайде сега прибавете и нескопосаното управление на PS3 версията, което би направило прицелването истински ад, дори фреймрейтът да беше повече от приличен. М-даа, лоша работа.

Добре тогава – “к’во правим?”, дето има една приказка. Подминаваме. С явно пренебрежение. Колкото и малко да са игрите за новия PlayStation в момента, тази категорично не си струва. По-добре преиграйте още веднъж Resistance. Не че е върхът, но поне се играе.

Автор: Ивелин Иванов