F.E.A.R. Extraction Point

Както може би знаете, F.E.A.R. е една уникално добра игра. Макар да излезе преди около година, смятам че все още обира точките на по-новите си съперници. Съчетанието от плътна атмосфера, интересна история и нажежен до червено екшън я превърнаха в една от най-добрите сингълплейър игри, излизали въобще. А дребният й недостатък – че нямаше мрежови режим – беше поправен сравнително скоро след излизането й, при това с безплатен пач – нещо твърде рядко срещано в наши дни.

Логично е хит като нея скоро да има и продължение – феновете винаги искат още. И тя наистина получи своето разширение – първият експанжън е вече факт. Само че, струва ми се, разработчиците са възприели твърде буквално думата “продължение”. Нека обясня за какво става дума…

Който го е С.Т.Р.А.Х. от мечки…

F.E.A.R. Extraction point започва оттам, откъдето завърши първата част – вие отново поемате управлението на безименния командос на организацията First Encounter Assault Recon, точно след като спасителният хеликоптер, изпратен да го вземе, се разбива безславно. За ваше съжаление още не сте излезли извън поразения от ядрен взрив американски град, в който вилняхте в оригинала. Вашата мисия тук е много проста – да стигнете до extraction point-а и да избягате от полуразрушеното сити. Това е. Няма сложни екзистенциални задачи като това да спасите света или пък някоя руса мадама, просто трябва да се измъкнете живи от цялата бъркотия, забъркана от Armacham Technology Corp. А дали това не е само повърхността на нещата и дали ще успеете, това вече е друг въпрос…

Атмосферата отново е сгъстена до експлодиране

Градът е напълно празен откъм цивилни и полиция, а както казва един от съекипниците ви: “Не е възможно град да се евакуира толкова бързо”. В допълнение “заспалите” клонинги, с които воювахме в оригинала, се пробуждат, защото един наш стар познайник не е толкова мъртъв, колкото се надявахме да сме го направили. Пакстън Фетел отново е жив и здрав и ви е много, ама много ядосан. Как? Не става ясно. То просто е факт. И сякаш всичко това не стига, ами пуснатата на свобода Алма (могъщ телепат и както се оказа – майка на героя ни) да се разхожда наоколо в две форми: на малко, облечено в червено момиченце, и на шестнадесетгодишна полугола тинейджърка. Странното е, че първият й образ ви помага, а възрастната версия всячески се опитва да ви ликвидира. Психария.

Същевременно Безименния носи лош късмет за всички около себе си. Тъкмо се зарадвате, че за пръв път от доста време няма да бродите из коридорите сам, а заедно с командира на един отряд Делта Форс – Дъглъс Холидей, и едва десетина минути по-късно той бива убит по особено зрелищен начин. А малко преди края загива и последния жив член на екипа ви – медичката Джин Сун-Куон (Дрън-Тряс-Прас)…

С.Т.Р.А.Х. лозе пази

Ако трябва да съм напълно откровен обаче, F.E.A.R. Extraction point не е чак толкова страшна игра. Това се дължи основно на факта, че оригиналът така ни наплаши и ни постави в такива ужасяващи ситуации, че лично аз като че ли леко му свикнах. Много от страшните сцени са режисирани не особено иновативно и човек просто знае, че нещо ще се случи – не точно какво, но с абсолютна точност могат да се познаят местата, където нещо ще изскочи.

Тук е мястото да похваля дизайна на нивата – наистина отличен и създаден, за да подкрепи максимално добре атмосферата, макар локациите да са донякъде познати (разбити стари къщи, офиси и т.н.). Само че дългият, празен коридор с една-единствена лампа и локва кръв в края просто няма как да бъде по-очевидно място за някой сплашващ светлинен/звуков ефект и това просто се познава отдалеч. Това може да ни наведе на мисълта, че на практика в Extraction point няма нищо ново – получаваме просто един 5-6 часов епилог към оригиналния F.E.A.R. и това е. На нито един от поставените въпроси не е даден отговор, отникъде не личи да има спасение, а финалът така силно крещи “Ще има F.E.A.R. 2, просто потрайте малко!”, че без малко да ми спука тъпанчетата.
Все пак струва ми се, че Extraction point не е просто опит да се изстискат още пари от желаещите да бъдат стреснати фенове. На първо място, имаме три нови оръжия, които, ако се загледаме по-критично, са три пъти повече от новите оръжия в HL2: Episode 1 например. Става въпрос за нова многоцевна картечница тип “Бате Арни” – развърти ли се, няма спиране. Второто ново желязо е специално лазерно оръжие, действащо на принципа на варената царевица – п`aри, п`aри, та се не трае. Третото е малка компютъризирана картечна кула, която можете да оставяте на пода или да залепвате за стени и тя ще стреля по всеки приближил се враг.

А откъм прииждащите врагове ще сте презапасени. Както вече стана ясно, реплика-клонингите на Фетел отново са в действие, но далеч по-опасни от тях са придобилите телесна форма кошмари на Алма, които щъкат наляво-надясно невидими за окото. Голямото си завръщате правят и Assassin-ите които мярнахме съвсем за малко в оригинала – войници с необичайно бързи рефлекси, създадени от секретния проект Икар на Armacham. Черешката на тортата е Левиатанът – огромен робот, въоръжен с ракети, за когото бетонът е толкова преграда, колкото е картонът за голф единичка. Ще го срещнете само два пъти, но е достатъчно; изисква да бъде надупчен с ненормално много олово, преди да се кротне. В много случаи единствено генно-модифицираните рефлекси (bullet time) на героя могат да го спасят от стопроцентова смърт.

Други дреболии са сандъците с благинки с логото на ATC (които се чупят по особено странен от физична гледна точка начин) и възможността да отваряте врати чрез удар с приклад, ако натискането на дръжката ви се стори прекалено проблемно.
В очакване на F.E.A.R. 2:

Шубето отвръща на удара

Другите два основни за успеха на оригинала елементи – графика и звук – са поизгладени, но в общи линии не са пипани много. Това не пречи престрелките все още да изглеждат шарени като зарята за Трети март, а от шептенето на Алма да ви настръхва косата. Само че ако не се развие в качествено нова посока, страхувам се, че франчайзът Ф.И.Ъ.Р. ще забуксува, докато не се удави в собствен сос. От геймплейна точка изиграването на Extraction point не беше кой знае какво, защото със старите и изпитани похвати нито могат все още да ни стреснат, нито да ни изненадат особено. Силно се надявам втората част да предложи нещо качествено ново. А докато тя излезе – пазете се от малки момиченца! По-опасни са, отколкото изглеждат!

Автор: Пламен Димитров