Empire of the Ants

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 07 сеп. 2001

Играта Empire of the Ants е създадена по едноименната книга на Бърнард Уебър, която за отрицателно време се превърна в бестселър. Честно казано, не съм я чел, но до колкото разбрах, става въпрос за жестоката борба за оцеляване и надмощие между различните насекоми в природата. За да пресъздаде всичко това, Уебър е използвал както анималистични методи, така и известна доза персонализация на героите си. Мисля че играта следва идеята на книгата почти едни към едно. Като цяло крайният резултат е доста интересен и поучителен.

Идеята на играта е сравнително оригинална. Microids не са искали да симулират свят, подобен на филма “Мравката Z” или да организират битка между мутирали мравки в стил Mortal Kombat. Тяхната идея е да са пресъздаде природата в най-малките й детайли и предимно начинът на живот на съвсем обикновените членестоноги, вършещи ежедневната си работа. И са успели… донякъде. Сега нека погледнем надолу в краката си и започнем да наблюдаваме

какво правят мравките…

Играта е разделена на две зони, които ще трябва да държите под око, ако искате да сте преуспяваща мравка. Първата е вътрешността на мравуняка, където пребивава царицата-майка, където се складира цялата храна, където се излюпват всички нови мравки и т.н. Вероятно схванахте за какво става въпрос. Втората зона е целият външен свят. Вие обаче не можете да поемате управлението на който и да е вид мравки, а само на кафяво-черните (russet).

Какво трябва да направите, за да поддържате функционалността на целия мравуняк и живота на неговите обитатели? Най-важното нещо е яденето. Всичко живо трябва да е сито. Тук никой не прави изключение. Мравките са дребосъци и не би трябвало да има проблем с прехраната им, но за това пък са доста многочислени. Поради тази причина ще трябва да събирате най-различни горски екстри и да ги складирате в мравуняка си черни дни или за зимата, например. За тази цел използвате мравките-работници. Те не са директно под вашия контрол. Вие можете само избирате откъде да събират храна и те ви се подчиняват.

Друга основно нещо, с което ще трябва да се съобразявате в играта, е строителният материал, който в случая се явява под формата на разни съчки. С тяхна помощ дооформяте вътрешността на мравуняка, строите нови “стаи” в него и т.н. Директен контрол упражнявате единствено върху мравките с военно предназначение. Разнообразието на видове е удивително. На мен лично ми беше доста трудно, докато свикнах коя мравка какво прави.

Без какво не може един мравуняк ?

Най-главното нещо в него е царицата-майка. Благодарение на нея вашите подчинени се излюпват в най-различни форми, така че ще трябва да я ображдате със сериозни грижи. Ако я убият, няма кой да ражда и следователно на практика играта е загубена. Можете да се спасите, само ако имате под ръка някоя принцеса, която в последствие да поеме функциите на царица. 

Щом веднъж се запознаете с управлението на мравуняка, ще ви се наложи да разберете колко брутален и безпощаден е светът на насекомите. Доста често ще бъдете принуден да отблъсквате атаки на най-различни твари, да повеждате легиони от мравки към най-близкия вражески мравуняк, за да го унищожите и т.н. Най-общо видовете атаки са три вида – близък бой, далечен бой и charge – най-силното нападение, което изисква засилване. Например, ако спуснете отряда си по някое хълмче, той ще набере скорост и ще помете враговете като лавина.

Много фактори са решаващи в този миниатюрен свят, особено

температурата и нивото на влажност

Те са от ключово значение за мравките ви. Температурата влияе върху поведението както на вашите “хора”, така и на враговете ви. Колкото по-топло е, толкова по-агресивни ще стават насекомите. Влажността пък е директно свързана с честотата на валежите, а от това зависи дали ще можете да преминавате през някои реки (или по-скоро локви) или не. Интересно е и как сезоните си казват думата. Например през есента плодовете на някои дървета около вас започват да падат и се превръщат в идеалната храна за мравките.

Светът в Empire of the Ants е триизмерен с леки оттенъци на двуизмерност. Стратегиите в реално време, които нямат проблеми с движението на камерата в подобна обстановка се броят на пръсти. С известни уговорки можем да прибавим към тях и тази игра. Като цяло Microids са успели да вдъхнат живот на всички малки твари, които се разхождат около мравуняка ви. Каквото го има в двора ви, има го и тук. Прехвърчат пеперуди, подкачат скакалци, вятъра полюшва растителността. Всичко е красиво, стига да не прекалявате с опцията за приближаване. Тогава повечето неща стават пикселизирании и удоволствието се разваля. Това, наистина, е много жалко.

Звуците в играта са добри, но не чак толкова, че да заличат срама от недоизкусурената графика. Чува се чуруликане на птички, крякане на жаби и странни пискливи звуци, издавани предимно от вашите мравки.
Като казах, че играта може да бъде и поучителна, имах предвид

енциклопедията

включена към нея. Оттам може да разберете куп интересни и не чак толкова интересни неща за мравките и техния начин на живот. Например за някои полинезийци те са миниатюрни божества, а за будистите в Тибет – представители на  пренебрежително малката природа. Имало дори и вярване, според което ако мравка ухапе бременна жена, тя ще роди дете с глава на насекомо :-).  Наред с тези енциклопедични справки са включени и съвети към играчите. Струва си да се хвърли едно око и там.
Моето заключение е следното. Empire of the Ants безспорно е игра с ред интересни хрумвания. В началото дори е забавна. Тя би заинтригувала не само на почитателите на стратегиите в реално време и феновете на Animal Planet, но и хора, които биха искали да научат нещо повече за пълзящите същества, вилнещи из кухните им ден и нощ…

Многото нередности в Empire of the Ants обаче убиват желанието за игра. Като се започне от бъговете, през леко недодяланата графика и се стигне до неудобния интерфейс. Ако успеете да се абстрахирате от тези неща, няма да съжалявате, тъй като Empire of the Ants е игра с потенциал. Много жалко, че не е доразвита както трябва.

Автор: Владимир Тодоров