Empire Earth: The Art of Conquest

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 17 ное. 2002

Една от най-благодатните теми за създаването на интересни стратегии е съществуването на прекалено разраснали се държави, които претендират за имперски статут. По стечение на обстоятелствата някои народи успяват да избият рибата и да установят регионалното или световно господство за определен период от време. В сравнително кратката няколко хилядна човешка история титлата “империя” е била давана на много нации. От древните римляни до “братушките” с тяхната огромна държава – почти всеки е имал своя златен век и период на доминация. Игричките, посветени на тази тема, не липсват. И все пак тези, обхващащи по-фундаментален отрязък от време и пространство, не са чак толкова много. В тази графа попадат неповторимата класика Civilization, различните вариации на тема Age of Empires и скорошната напълно триизмерна реално-времева стратегия Empire Earth, която съвсем скоро се сдоби с хубавичък експанжън, носещ звучното име The Art of Conquest.

Забележителното на настоящото продължение

(както и на оригинала) е, че предлага страхотно разнообразие. Цялото действие се разпростира от каменната ера до близко-далечното космическо бъдеще. При това периодът е насечен на около петнадесет епохи. Вградените кампании ви предлагат сравнително разнообразни истории – къде повече, къде по-малко в допир с реалността. Вариациите на тема “управлявай нация и открий нейните силни страни” са далеч повече от редовни класики като Древния Рим и Викторианска Британия. В Empire Earth можете да се сблъскате с практически всички държави, оставили повече от “десетина” страници в някоя от съвременните енциклопедии (КБЕ, Britannica). А за да стане картинката пълна, играта съдържа и елементи, посветени на идните столетия.

Така-а-а…. Най-важната част от новостите в експанжъна е допълнителната епоха Space Age. Както и се разбира от името, този период от човешката история е посветен на космическите ни бъднини. Времето, в което би трябвало да се развива, е 2200 г. Китай се е развихрил още преди едно столетие и така се е родила нова свръхдържава: Обединената федерация на Азиатските Републики. Освен това животът на Марс е станал реалност. Червената планета е тераформирана и се превръща в свят, изхранващ човечеството. Скоро различните интереси влизат в конфликт и на нас ни става интересно…

Е, за да не стане положението прекалено футуристично, в Art of Conquest са добавени и две кампании от миналото. Едната е посветена на ранния Рим, а другата на американско-японския сблъсък от Втората световна война.

По отношение на

материалните части

играта е донатъпкана с няколко нови сгради (космически бойни кули, звездни докове и т.н.) и чудеса (орбитална космическа станция). При единиците експанжънът добавя само няколко допълнителни солдати. Повечето от тях са специфични за всяка държава. Едно от заслужаващите внимание нови неща е шпионският сателит, произвеждан в основната постройка. Той може да бъде конструиран от всяка нация. Машината е от класа на летящите разузнавателни гадини и е достъпна още в Digital Age (няколко епохи преди края).  Друг приятен елемент е и старфайтърът, вкаран в годините след 2200-а.

Иначе в играта е запазено цялото многообразие. Отново има каквото ви душа желае: от варварина с брадвата през рицаря с меча до роботизираното чудовище със смъртоносните лазерни чифтета. Едно от другите хубави неща, свързани с комплектоването на войските, е броят на единиците. Ограниченията присъстват и тук, но допустимите размери на армиите са си направо впечатляващи. Така че онази допълнителна дванайска хидралиски, необходима за новата ви тактика, е налице. 🙂

Е, всичко това си има и малък недостатък. Ако си падате по творческия хаос, имате съвсем реална възможност да изтървете положението. Шансът да забравите част от танковете си по околните полянки е наистина голям. Неприятно е, но при игра в някоя от кампаниите ще са необходими поне пет минути, докато успеете да извършите пълната проверка на своите легиони. В някои случаи атаки от няколко страни могат да накарат ваша милост да си спомни с тъга за времето, когато всички стратегии си бяха походови. А ако по принцип играете на отделни мисии извън сценариите, силно препоръчителната тактика е блиц кригът (това е нещо като популярния ръш, но измислен от хитлеристите доста преди StarCraft :-)). За съжаление ако изтървете нещата в началото, има доста голям шанс да закучите положението до неузнаваемост. Компютърът действа агресивно и при ниско ниво на трудност. Той се разпростира и намножава с невероятна бързина. Изкуственият интелект е тъп, упорит и с двадесетина пъти по-бърз от органичните ни процесори. Я сте станали да си сипете една чаша вода, я е окупирал всичките ресурси на картата. И като става въпрос за

минусите

нека да продължа – както и повечето класически експанжъни, The Art of Conquest не е нанесъл никакви съществени корекции в основната структура на играта. В резултат това всички минусчета от оригинала са си оставени. Едно от най-фрапиращите неща е графиката. Според мен играта е от онези странни изпълнения на триизмерната графика, които приличат повече на някое безумие от времето тоталитарната скулптура (какво ще кажете за паметника пред НДК…?). Образно казано, заводът за целите проводници се е развихрил с пълна сила. Погледнати отблизо, всички единици и сгради са далеч от желания идеал. Правоъгълниците, от които са съставени, са си направо отчайващи, а детайлите са малко.
Най-стряскаща е визията на малките “филмчета”, обясняващи действието. Дори при най-високите възможни графични опции говорещите човечета напомнят на сплескани картонени фигурки. На всичкото отгоре цветовете, които са използвани, едва ли са повече от 20. Сигурно тъмният субект, разработил графиката, или е бил с орязан бюджет, или с хроничен махмурлук. Особено забавно е зеленото, напомнящо на един-два силно канцерогенни агента.

Е, въпреки пълната дизайнерско-екзистенциална криза, Empire Earth успява да грабне вниманието. Усещането е като да играеш добрия стар Fallout (1 и 2): дървената графика ще се забрави след по-малко от двадесет минути джиткане. Действието може да бъде наистина интензивно и въвличащо.

Казано с други думи, Empire Earth не е от игрите, които могат да се поемат на час по лъжичка. А пък The Art of Conquest е един хубав add-on: предлага достатъчно нови неща, способни да залепят преданите фенове. Няколко допълнителни седмици хронично асоциално поведение няма да се разминат на хората, докопали тази стратегия.

Автор: Сергей Ганчев