Elven Legacy

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 06 апр. 2009

Вероятно малцина от вас си спомнят Fantasy General – една необятна походова стратегия от далечната 1996 г., използваща основните на Panzer General. Но вместо с танкове и самолети от Втората световна, тя бе пълна с рицари, дракони, енти и още един куп същества, извадени директно от приказките. Класика, истинска класика, която предлагаше невиждана дълбочина на геймплея и поразително разнообразие от единици и тактически възможности. Единственият й минус, поне за мен, бе графиката, която на практика бе сведена до двуизмерни подобия на гори, планини и рекички.

Сега, близо 13 години по-късно, едно неизвестно руско геймстудио придаде

нов живот на „шестоъгълната” стратегия

обличайки я в лъскава графика и внасяйки още по-голяма дълбочина. Резултатът е Elven Legacy – изключително зарибяваща игра, на която всеки клонинг на Heroes би завидял за много неща… Но не и за безвкусното заглавие. За щастие то не е определящо за качеството на играта…

Всъщност това не е първият опит на компанията да пресъздаде геймплея на Fantasy General. В края на 2007 г. руснаците пуснаха Fantasy Wars, която обаче – въпреки множеството си качества и положителни ревюта – остана някакси незабелязана от масовия геймър. Elven Legacy е вторият опит на 1C: Ino-Co и Paradox Interactive да се наложат на пазара на походовите стратегии. Надявам се този път да бъде в пъти по-успешен.

Историята не блести с нищо особено

Както самото заглавие така услужливо ни подсказва, в основата й стоят елфите, които са се впуснали в безмилостно преследване на магьосник от расата на хората. Защо ли? Защото той е имал неблагоразумието да изпълни едно от забранените заклинания – действие, с което може да застраши съществуването на целия свят. Именно поради тази причина върховният съвет на дългоухите изпраща двама от своите герои – рейнжър и магьосница – в царството на хората, за да пленят злосторника, преди да е причинил повече бъркотии. Подобно нарушаване на границите, разбира се, може да значи само едно. Война. Именно тук започва и кампанията на Elven Legacy, която ще ви даде шанс да играете и с елфи, и с хора.

Очевидно е, че играта няма намерението да ни плени с оригинален или епичен сюжет..

Основният коз на Elven Legacy е тактическият геймплей

На практика микро мениджмънтът е почти елиминиран. Няма да се занимавате с развиването на градове, а събирането на ресурси е сведено до минимум. Всичко се върти около умението ви да давате правилните заповеди на вашите единици.

Действието се развива на една голяма карта и за разлика от Heroes of Might & Magic, битките протичат именно на нея. Т.е. не се пренасят на някакво изолирано поле. За да бъде това възможно, целият терен е разбит на шестоъгълни полета, което от своя страна значи, че имате възможност да нападате в шест различни посоки. Съществуват и няколко основни правила, които трябва да знаете и да спазвате, за да оцелеете – например всяко поле може да бъде окупирано само от една земна единица. Но над нея може да застане и една въздушна. Също така е особено важно да не забравяте да позиционирате стрелците си в близост до меле единица. Ключов момент, който ще ви гарантира, че ако последната бъде нападната, далекобойният юнит със сигурност ще се опита да я предпази с дъжд от стрели.

Звучи малко объркващо, но всъщност целият геймплей на Elven Legacy протича изключително гладко и дори и да не сте играли на предното заглавие от поредицата, ще усвоите основните концепции за няколко минути.

Вашата армия

Както вече стана дума, няма да си губите времето с безкрайно събиране на ресурси. В играта важно е единствено златото, а него ще си го набавяте, когато плячкосвате чуждите селища или след успешно изпълнена мисия. С негова помощ ще наемате нови единици, ще ъпгрейдвате старите си и т.н.

Войската ви обаче се развива и без необходимата инвестиция от злато. По време на битки всеки един юнит, включително героите, трупа опит и качва нови нива. Впоследствие бойните им способности се подобряват автоматично, така че няма да се налага да разпределяте точки в статистики като сила, издръжливост и т.н. Но ще трябва да изберете кое да бъде новото умение, което да изучат. Това допълнително допринася за кустомизацията на армията ви и често решенията, които взимате в този момент, ще са определящи и за самата битка. А най-хубавото е, че онези единици, които оцелеят, ще преминат с вас и в следващата мисия.

Направи ми впечатление, че

всяка мисия трябва да бъде изпълнена за определен брой ходове

Т.е. играта елиминира туткането като опция и ви стимулира да обмисляте следващата си стъпка особено внимателно. В зависимост от това за колко хода успеете да изпълните задачата си, ще получите и съответната награда – златна, сребърна или бронзова. Тя от своя страна предопределя и количеството злато, което ще падне в джоба ви, а понякога „златното” ще ви носи и по някоя и друга бонус мисия. Хубавото в случая е, че мисиите обикновено не са твърде дълги, така че ако искате да ги преиграете, за да хванете допълнителната награда или да откриете някой пропуснат от вас артефакт, няма да се налага да изгубите твърде много време.

Ролята на терена е ключова

в абсолютно всяка една битка. В зависимост от това дали войската ви се намира в равнина, гора, блато, пустиня, хълм, сред камънаци, насред реката, в селце, град или замък, тя ще получава различни бонуси или съответно – боеспособността й ще се намалява значително. Така например класическата концепция, че кавалерията е изключително безполезна в гората действа с пълна сила и тук, и ако изпратите своите ездачи към противник, сгушил се сред дърветата, може да сте сигурни, че резултатът няма да е добър. От друга страна, някои единици като ловците, особено след като изучат умението Forest Ambushers, ще са доста по-добре защитени на подобно място.

Освен със завидна дълбочина на геймплея, Elven Legacy се отличава и с

една доста оригинална хрумка

Става въпрос за начина, по който се изобразяват единиците по картата. Ако отдалечите камерата, за да придобиете по-добра перспектива над бойното поле, те ще се появят като един голям и лесно разпознаваем юнит. Приближите ли обаче, той ще се разцепи на групичка от по-малки единици, което ще ви подскаже, че все пак командвате цели армии, а не шепа подчинени. Разбира се – това е доста дребна екстра, но ефектът й е по-добър, отколкото подозирате.

Във визуално отношение

играта е безупречна – поне що се отнася до терена, модела на единиците и специалните ефекти. Има какво още да се иска от междинните сцени обаче. Освен че са слабо режисирани, някои от тях са си и откровено глупави. Например в една от мисиите ще се сблъскате с недоброжелателни селяни и един от тях ще хвърли камък по елфическата магьосница. В желанието си да се предпази, тя го отблъсква със заклинание и той рефлектира директно в челото на техния лидер. Ето го и поредния повод за война…

Озвучаването също подлежи на мъмрене, а фактът, че трябва да кликвате върху прозореца с диалози всеки път (а той постоянно се мести), когато искате да чуете следващата реплика, е доста дразнещ… Другият вариант е да натискате Enter, но и той не е достатъчно задоволителен…

Ако оставим тези дребни елементи настрана, Elven Legacy определено има какво да предложи откъм геймплей. И в случай че Heroes of Might & Magic ви е омръзнала, а King’s Bounty е отдавна превъртяна, значи имате всички основания да пробвате нещо по-различно.

Автор: Владимир Тодоров