Echelon: Wind Warriors

Когато миналата година излезе Echelon, спомням си как подходих с доста скептицизъм към играта. На първо място беше фактът, че с изключение на Wing Comander и Star Wars сериите никога не съм бил кой знае какъв фен на жанра. За това, когато вкарвах в CD-Rom-а светлосиния диск с продукта на Madia, честно да си призная, очаквах до половин час вече да търся с очи бутона Uninstall. Два часа и половина по-късно се запътих по посока на хладилника, тихо мърморейки под нос добре познатата ни геймърска мантра: “Баси играта, копеле, баси играта!”. Не само че пред мен стоеше един от най-добрите симулатори, излизали някога изобщо, но всичко беше преведено на български (друго си е усещането, мамка му, колкото и добре да знаеш английски), а черешката върху тортата се оказа и пуснатият няколко дни по-късно Hoff сървър за мрежова игра. А както всички почитатели на Diablo и War/StarCraft добре знаят – това е единственото спасение за хората, зажаднели за мрежови битки, но неразполагащи с оригинално копие на играта или кабелен модем. 🙂
А и нека си го признаем – досега не се беше появявал симулатор, предлагащ еднакво количество кеф и на новаците в жанра и на старите кримки, чиято първа дума е била “Джойстик”. И нека завършим тази малка ретроспекция с кратък обзор на първата игра за тези, които са пропуснали да я добавят към лавицата си с дискове.
Планетата Велиана се превръща в арена на разразилия се бунтовнически конфликт, заплашващ целостта на Галактическата федерация и всяка колония под нейна защита. Въоръжени с опасни нови технологии и оръжия, правещи ги почти непобедими, велианците се хвърлят в изпълнението на главната си задача – да хвърлят галактиката в хаос и да смачкат съпротивата на всеки, който им се опълчи. Като пилот на Галактическата федерация си назначен в нападателно крило, призвано да спре яростните атаки на бунтовниците.
 
Воините на вятъра

И така, ето че най-накрая се появи и така очакваният експанжън и отново зад него стоят логата на Buka, MADia и Gramis. С други думи – очакванията ми бяха повече от големи. Още с началото на първата мисия зацвилих от кеф, когато играта ме постави в ролята на инструктор на младите кадети, позволявайки ми да видя обучаващите мисии и от друга гледна точка (ако си спомняте, нещо подобно имаше и в първия Alien vs. Predator, където, след като превъртите играта, можехте да изиграете някоя от мисиите на другите персонажи, само че от другата страна на барикадата). Но това беше само бегло усещане, затишие пред буря, преди още от старта да ви хвърлят в кипящия и динамичен екшън на битката.
И така ето един кратък обзор. В Wind Warriors са запазени всички качествени страни на първата игра и дори са подобрени. Съществените добавки са не толкова новите кораби (спокойно можеше да се мине и без тях, но както се казва – от много глава не боли… освен ако става дума за жени), a перфектно структурираните и замислени мисии. Историята на Echelon: WW се развива през 2351. В сингълплейър кампанията, развиваща се в продължение на 14 мисии, отново ще поемете ролята на пилот-изтребител. Както вече споменах, именно структурата на задачите е един от най-силните козове на играта. Освен стандартните мисии в стил “патрулирай из района и унищожи всеки появил се враг” и “опази/унищожи ескорта”, които ви се възлагат от щаба преди началото на полета, има и други. Те изникват по време на самото изпълнение на задачата в зависимост от ситуацията.
Другото нещо, което адски ми хареса, беше нелинейността на сюжета. Освен задължителните мисии тук-там ще се появяват неофициални задачи, изискващи доброволното ви включване. Например прокрадване дълбоко във вражеска територия с цел индустриален саботаж или шпионаж. В зависимост от тяхното успешно/неуспешно изпълнение ще се променя и сюжетната линия, както и позицията на врага. А говорейки за противника, пак ще се срещнете с познатите ни от първата част велианци, този път добавили към хангара си няколко нови изтребители и бомбардировачи.

Hardware

Основно летящите машини се делят на три типа: изтребители, прехващачи и бомбардировачи. Казвам “летящите машини”, защото звездолетите в Echelon повече наподобяват фантастични версии на днешните хеликоптери, отколкото на типичните самолети. С други думи – корпусът е основната част от структурата, а крилата имат не толкова мобилна функция, колкото изпълняват ролята на платформи за закачане на оръжията. Преспокойно можете да продължите да летите без някое от тях, а ако ви очукат тотално, то с малко повече умение можете да докретате до хангара за поправки и отново да се впуснете в боя. Също така е възможно да застанете хоризонтално на едно място във въздуха, да се спускате или издигате по вертикала или дори да strafe-ите, избягвайки по този начин неуправляеми вражи ракети.
Пак повтарям – това не е просто самолет, затова и основните правила при управление на авиацията тук не важат или поне не по същия начин. Затова ако сте ас на Battlefield (доколкото можем да приемем аркадното управление на авиацията в нея), то не очаквайте при първото сядане в кокпита на някой от самолетите на Echelon да постигнете главозамайващи успехи. Слава богу това не е минус за играта. Управлението е толкова интуитивно, че дори и никога през живота си да не сте хващали джойстик, след обучаващите мисии ще придобиете нужните умения, за да се справите с някоя от по-сериозните задачи, а с практиката идва и съвършенството – нали така. 🙂 Освен това трите степени на трудност – реалистична, нормална и аркадна правят играта достъпна за доста широк спектър от геймъри.
Други малки опции, които могат да се окажат животоспасяващи за необръгналите в жанра, са възможността да имате неограничени амуниции и да не се отчитат щети при сблъсък със земята (адски полезно за втората мисия, където трябва да бръснете тревата между каньоните и да не се вдигате на повече от 20 метра височина). Ето и един малък съвет за начинаещите: точно до главното кръгче на мерника ви има един подвижен ромб, показващ къде точно ще отиде изстреляният от вас снаряд. При маркиране на цел пред големия червен кръг, който я обозначава, има и едно малко кръгче – ако ромбът на вашия прицел бъде поставен върху него, можете да сте сигурни, че само след няколко изстрела от врага ще е останала само купчинка евтин скрап.
Хангарът ви също е поразширен, но ще оставя на вас да се запознаете сами с новите бойни машини, за да не ви разваля удоволствието. При оръжията най-любими ми станаха плазма ракетите. Не само че имат унищожителната сила на обикновените, но както всички други всички плазмени оръжия постепенно възстановяват количеството си. Когато сте с тях, няма опасност да разчитате само на бордовите скорострелни оръжия след изтощителна битка с някоя по-масивна цел.

Един малък брилянт

Тук смятам да ви разкажа за “WOW!”-елементите в Echelon: Wind Warriors или казано с други думи – за нещата, които най-много ме изкефиха. На първо място това е графиката, въпреки че за нея ще говоря отделно. Просто не мога да не отбележа, че рядко се срещат игри с подобни визуални бонбончета, които вървят така плавно и на по-слаби машини. На второ място е маниашкото актьорско присъствие и репликите. Адски ми беше кеф, когато след успешно завършване на мисията и завръщане в базата операторът на полетите сподели в ефир: “Човек, ти си луд бе, щях да се насера на стола, само докато те гледах!”. Или пък когато капитанът ви заповядва: “Искам да летите толкова ниско, че топките ви да бръснат земята!”. Просто мания.
Другия особено кефещ елемент е, че това е един от малкото симулатори, при които практически летите на звездолети, но в същото време имате и земя отдолу. Това създава едно особено адреналиново усещане и постоянната опасност, докато маневрирате, за да се измъкнете от преследващата ви ракета, да се забиете в повърхността. Съвсем друга бира са бързите преследвания в каньоните, при които всеки грешен завой може да означава превръщането ви в прах или еуфорията, която ви обзема, щом врагът пропусне завойчето и се натресе в някоя скала. Не са рядкост и сцени, познати ни от филма “Денят на независимостта”, когато в последния момент вдигате машината си, за да забиете противника в поредната скаличка. Тук е мястото да споменем и level design-а. Освен горепосочените каньони, ще имате шанса да изпълните красиви камикадзе-маневри над мостове, около трийсет вида сгради, възвишения и любимите ми горички.

Графика, звук и всичко останало

Енджинът на Echelon е запазен, но броят на полигоните и детайлността са увеличени. Затова някои наричат Wind Warriors и с името Echelon 1.5. В това няма нищо лошо, дори напротив. Това означава само, че на екрана си пак виждаме перфектно направени терени, още по-добре реализирани бойни единици. Графиката е доста пипната, въпреки че от пръв поглед промените не могат да се забележат. При по-близко прелитане над водни повърхности обаче ще видите динамиката в тях, отраженията на слънчевата светлина и сянката на машината ви, както и малките вълнички, образували се от джет-струята на двигателите.
Оръжията също са пипнати, както и ефектите от изстрелите – особено големите, а и не толкова големите експлозии. В момента, когато някой започне да ви перка, ще видите малки чаркове да се разлитат от самолета ви, а ако сте прекалено близо до току-що унищожения враг, нищо чудно откъснато негово крило или парче от корпуса да ви фрасне по носа, отнасяйки половината от наличните оръжия например. Тук е и мястото да спомена един малък бъг. При по-ниски резолюции или по-стари драйвери за видеокартата малко се размазва текстурата на вашата машина, но това е козметичен дефект и сигурно го дължа на бетата, която играх.
В звуково отношение нещата също са подкарани към по-добро. Музичката е ненатрапваща се, скоростна и приятно пасваща на ставащото на екрана без да ви докарва нервни кризи. Вече споменах маниашките диалози, които водите с командването или уингмените си. Добавена е опцията за пряк диалог освен стандартните команди. Самото озвучение на самолета е достатъчно реалистично, за да ви се прииска да нахлупите каската на дядо от Втората световна, която ръждясва в мешката в мазето, и да си представите, че е пилотски шлем.
На финал ще спомена, че са добавени и доста нови мултиплейър карти, на които да подпукате приятелчето. Сега ви оставям, че джойстика ми взе да изстива. А ако нямате такъв – не се притеснявайте: Echelon: WW се управлява достатъчно интуитивно и с мишка.

Автор: Георги Панайотов