Earth Worm Jim 3D

От първите си стъпки до наши дни жанрът  jump-and-run не се е променил особено много. В общи линии се захващате с управлението на странно създание, което трябва да премине през безброй перипетии, да се пребори с всемогъщи и изчанчени врагове, докато достигне до крайната си цел. Тя обикновено е успешното прекосяване на смъртоносни местности, изпълнени с коварни капани и досадни, вражески настроени гадинки, които всячески се опитват да ви вгорчат живота. Цялата история се развива по един сценарий, който по неписано правило е спасяването на света от луд, но властен гений, отмъщение на лична основа или обобщено казано, търсенето на истината, такава, каквато я вижда съответният герой. Като казвам, че жанрът не се е обогатил много, имам предвид, че изгледът на игрите принципно винаги е бил един и същ. Почвате със своето човече (образно казано), въоръжени със задължителното пушкало и трепете всичко неугледно по пътя си, като същевременно се пазите от опасните особености на околната среда. Тази простота винаги ми е допадала и не крия личните си пристрастия към jump-and-run-ите като цяло. Тук ще ви запозная с предимствата и недостатъците на един от първите продукти, правещ по-смели опити да се направи крачка напред в развитието на жанра. Усилията за това са на Interplay – един от безспорните лидери в създаването на качествени и оригинални по замисъл игри.

Сериите Earth Worm Jim неволно будят усмивка и приятни спомени за вида на игрите от недалечното минало. Поне за тези, които са изиграли първите части, предполагам, ще е трудно да отрекат, че приключенията на палавия червей са им донесли много приятни изненади. Незапознатите могат да прочетат повече по темата в рубриката Ретро. За съжаление не мога да кажа с чиста съвест, че същите приятни емоции ще се повторят с такава сила и при новия триизмерен вариант. Историята (не знам за какво въобще е нужна, но в случая не пречи), както и диалозите в играта, e странно нереалистична, което вместо да ме подразни, учудващо ме развесели. Всичко тръгва от това, как една тлъста крава се стоварва върху нашето нищо неподозиращо червейче Jimmy. От силния удар героят ни изпада в несвяст, след което се пренася в дебрите на своето подсъзнание, откривайки с ужас, че не знае кой е, откъде идва, кои са му приятелите и т.н. С две думи, пълна амнезия. Мисията ви започва от контролния център на мозъка, а целта ви е преоткриване на собственото си Аз. За да успеете да възвърнете предишната си същност, трябва успешно да преминете през всичките основни области на своето съзнание, а те в случая са Щастие, Страх, Спомени и Фантазии. Първоначално ще имате достъп само до една от тях, където ще се наложи да откриете важни данни за себе си и да съберете достатъчен брой мраморни топчета, които впоследствие ще отключат вратите към останалите места на подсъзнанието ви. За щастие, след удара все пак са ви останали откъслечни спомени за някои приятели, които ще бъдат безценни помощници за откриването на забравени умения, както и за придобиването на нови.

Този сюжет звучи, ако не оригинално, то поне доста различно от всичко познато досега. Бързам да уверя скептично настроените, че мозъкът на същество, което по принцип не притежава сиви клетки, може да е достатъчно голям терен за всякакви щури изяви и то на физически неограничена площ.

Като цяло световете в EWJ 3D са добре изпипани, не им липсва колорит и изящество, но с преминаването от 2D- в 3D-вариант се губи първоначалният стил на играта и то в по-голяма степен от допустимото. Въпреки че е забавно, изглежда объркващо и странно да гледаш

нещо като Tomb Raider с… червей

Това изглежда не се е понравило и на създателите, защото са се постарали да направят всичко по силите си да прикрият визуалните сходства с продукта на Eidos. С помощта на непрекъснати смени на посоката на камерата, са се отдалечили от стандартния поглед към героя откъм гърба, но тези произволни изгледи към сцената затрудняват неимоверно много прецизната навигация, която е повече от необходима в дадени моменти. Иначе всичко останало е наред. Менютата са лесни за ориентиране, а и са правени със свежо чувство за хумор. От друга страна, Jimmy изглежда все така убедителен със своите хилави ръчички и крачета. Разлика с 2D-вида му почти няма. По същия начин стои въпросът с останалите същества в играта. По принцип повечето са стари познайници от предишните серии (PsyCrow, Evil the Cat), но за обогатяване на интригата са добавени нови герои, като истеричните Disco Zombies и Spampires.

Какво още е необходимо за създаването на добър jump-and-run? Естествено подходящата аудио атмосфера. Не мога да отрека, че за разлика от графичната част, тук Interplay са направили много повече. Тичането, скачането и всяко друго движение е съпроводено със свой собствен звук. Приятно впечатление прави и фоновото озвучаване, което за разлика от вечно жизнерадостната музика, винаги си тежи на мястото. В момента се сещам само за един недостатък, а това е липсата на гласове при персонажите. Репликите излизат под формата на текст и може би нямаше да е излишно, ако бяха наети актьори да допринесат за гласовата индивидуализация на героите. Вярно е, че кравите си мучат, а жабите квакат, но за огромно съжаление не говорят. 

Като изключим проблема с камерата, за който стана дума по-горе, други неприятности в геймплея не се натрапват. Всичко останало опира до интуитивност и бързи рефлекси. Едва ли има нещо по-просто от това,
 да си събирате мраморни топчета и да стреляте на воля
Бутоните за управление са малко повече от стандартните шест (за скок, стрелба и четири за посоките), но поне аз бързо свикнах с техните функции. Преди всичко трябва да отбележа, че наличието им не вреди, а само обогатява набора от движения на героя.

Може би много от почитателите на първите серии ще се стъписат щом погледнат Jim в опулените му триизмерни очи, но повод за притеснения няма. Това си е същата стара игра, само с променен облик и малко нововъведения. Хубаво е да има малко и добре пресметнато разнообразие. За разлика от класическите части обаче, не смятам, че Earth Worm Jim 3D е задължителна игра в архива на всеки геймър. Но ако все пак случайно ви попадне в ръцете, не я отхвърляйте с пренебрежение. Може да не ви държи будни денонощно пред компютъра, но поне ще ви развесели.

Автор: Иван Георгиев