Earth 2160

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 авг. 2005

Войната… Тя е неизменна спътница на човешкия род. Инструмент на прогреса и същевременно – прът в колелото на историята. Мислехме, че разумът ни ще надделее над страстите, че високите технологии ще ни спасят… А какво получихме? Земята е разтопена магмена отломка и последните представители на рода хомосапиенс бавно, но сигурно, изчезват в безкрайната тъмнина на Космоса…

Годината е 2160-та. Тези редове разказват за краха на човешките империи и може би съдържат зрънце надежда, че някога, далеч, далеч в бъдещето, хората ще намерят нов дом. За да разберете историята им обаче, трябва да започна от самото начало.

Войната на корпорациите

През вече забравената 2002-ра година била създадена Лунната корпорация (Lunar Corporation, LC). Целта й била да отвори за човечеството необятните простори на Космоса, като усъвършенства междупланетните полети и колонизира нови светове. В това си начинание тя се справяла повече от добре – през 2034-та бил построен първият орбитален град, а три години по-късно – и първата колония на Луната.
Поради растящия хаос на синята планета много богаташи побързали да се преместят в някое от двете селища. Оказало се, че страховете им не били безпочвени – през 2084-та избухнала Великата война. Само за няколко години тя сложила край на човешката цивилизация такава, каквато я познавали до момента. Лунната корпорация прекъснала всякакви връзки със Земята. Без действащи правителства планетата потънала в анархия.

Но не за дълго. Човешкият дух отново показал, че не може да бъде пречупен лесно. От руините на някога богатия американски континент изникнали Обединените Цивилизовани Щати (United Civilized States, USC). Хаосът бил проникнал твърде надълбоко в жителите на тази страна. Затова те решили да поверят управлението на най-способните – роботите. Изкуствен интелект се грижел за цялото управление, докато хората продължавали консуматорското си съществуване, сякаш войната не ги е научила на нищо…

Същевременно, от другата страна на земното кълбо, в оцелелите от конфликта части на Източна Европа и Азия династията Хан създала Евразийската Династия (Eurasian Dynasty, ED). Наследник на огромни ресурси и арсенал още от Съветско време, тя бързо поглъща по-малките си съседи. Независимо от някои проблеми с бунтовнически фракции, до 2120-та година двете суперсили си поделили всички региони, в които животът бил възможен.

Въпреки че целият свят бил завладян, жаждата за повече власт отново погазила уроците по историята. През 2147-та година избухнала поредната, а както се оказва впоследствие – и последната, война на Земята. Тя вече окончателно довела до това, което древните хора наричали Армагедон. Орбитата на планетата се променила и тя неудържимо започнала да се приближава към Слънцето. Станало ясно, че само за три години Земята ще се приближи дотолкова, че гравитацията на звездата ще я разкъса на хиляди горящи отломки. Естествено, нито Щатите, нито Династията искали да останат на обречената скала и решили да потеглят за най-близката що-годе обитаема планета: Марс. Но вместо да обединят усилията си, за да изпратят колкото е възможно повече хора в космоса, те продължили битката си за така или иначе вече безполезните природни ресурси в Стария свят. Лунната Корпорация осъзнала, че месечината за нещастие ще сподели съдбата на синята планета и на свой ред също се включила в борбата за оцеляване…

Марс 2160

Това по-горе е историята на Earth 2150 – предшественикът на играта, която е обект на това ревю. Предишната част излезе през 2000-та г. и се явява една от първите изцяло триизмерни стратегии. Според мен беше доста добра, но остана неоценена, защото жанрът по това време беше доминиран от едно име – StarCraft, а триизмерните му представители не бяха на особена почит.

В настоящото заглавие годината е 2160 и дългото пътуване е завършило. Марс е колонизиран и частично тераформиран. Участниците в патакламата вече са с един повече – при кацането си хората са пробудили затворените от незапомнени времена извънземни), които искат да избягат от отеснялата планета и да завладеят Слънчевата система, дори това да означава да се пооцапат с човешка кръв.

Старите фракции също са претърпели някои метаморфози. Най-страховита е съдбата на поданиците на UCS – по време на полета до Марс изкуственият интелект решава, че хората повече не са му нужни и избива всички оцелели… След което си произвежда армия от роботи. LC пък са преминали към изцяло матриархално общество – с други думи всичките им войници и пилоти са жени. Няма да ви разказвам повече за историята, че така и така много се заседяхме на нея. 🙂

Унищожихме Земята,

сега да прецакаме и Марс

По отношение на геймплея играта е извор на невероятно разнообразие. Всяка една от четирите фракции предлага начин на игра, напълно различен от другите. В Earth 2160 присъстват три вида ресурси – вода, метал и кристали, но отделните участници в конфликта ги ползват в различна степен. Например ED – почти стандартните “хора” – имат нужда от метал и вода. Базата им се състои от централна сграда, около която се прикачват всички останали, докато не се получи интересна плетеница от къщички. Единиците им са стандартни пехотинци, танкове (с имена като Киров, Распутин, Москва :)) и самолети. Разчитат на неголямо дърво с ъпгрейди. LC ползват кристали и вода. Сградите им са сглобени от основа, върху която се надстройват останалите модули по подобие на небостъргач. UCS, понеже са роботи, нямат нужда от вода. Разчитат на огромно дърво с ъпгрейди.

Най-много ми допаднаха обаче извънземните. Не че са красиви – съвсем не. 🙂 Просто те имат само две сгради – земна и въздушна отбранителни кули. Всичко останало се прави чрез клониране на два вида единици. Дронката първо мутира в едно, после в друго, накрая в трето и така нататък. Ползват всичките ресурси и ми се струват небалансирано силни. Просто трябва да видите последния им Разрушител…

Космически гледки и звуци

Графиката е поразителна. Дори с приближена докрай камера няма да забележите нито едно ръбче. Присъства и динамична смяна на ден и нощ, танковете пък имат фарове, с които да цепят мрака, експлозиите са впечатляващи, а когато закарате камерата над неразкрит участък от картата, картината се разваля и се покрива със “снежинки” – все едно гледате развален телевизор. Интерфейсът е нож с две остриета – управлението на базата е удобно, а на войските – гадничко. Тук е моментът да спомена, че играта е доста трудна. Не очаквайте да прехвърчите през кампанията като муха през главата на политик.

Звукът е добър. Недостатък е, че различните танкове на фракцията имат едни и същи реплики, но присъстват и добри попадения (например щом забележат враг, жените от LC викат “Внимание, грозници!”. :-))

След всичко казано дотук не виждам защо да не си намерите играта. Вземете нещата в свои ръце и променете мнението на разказвача от началото на статията за способността на човеците.

Автор: Пламен Димитров