Earth 2150: Lost Souls

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 24 ное. 2002

Годината е 2150-та, денят 7-ми декември. След няколко часа нашата любима планета Земя няма повече да съществува. За да разберете историята на Earth 2150: Lost Souls, третата част от трилогията Earth 2150, трябва да се върнете няколко години назад в сюжета.
Разрушителните войни между Euroasian Dynasty и United Civilized States нанасят непоправими щети на нашата планета. На всичко отгоре серия от атомни експлозии поразяват полярните шапки на Земята и променят орбитата й около слънцето. Моретата застрашително се надигат.
Метеоритни дъждове заливат повърхността на “синята” планета.

Известни учени от Lunar Corporation, отдавна забравена колония на земния спътник, първи разкриват истината за приближаващата се катастрофа. Според техните изчисления разстоянието между Земята и Слънцето ще се увеличи със 17 процента през следващите няколко години и това ще доведе до невероятни катаклизми. Животът на Земята ще стане невъзможен за всяко създание на въглеводородна основа. Единствената надежда на човечеството е да се пресели на “червената” планета Марс.
Втората част от трилогията се нарича Еarth 2150: The Moon Project описва самото преселение на земляните на Марс. Lunar Corporation разработват секретен проект, наречен “SUNLIGHT”. Той е успешен и по-голямата част от човешката раса се спасява, намирайки нов дом на четвъртата планета в слънчевата система. Хората, които остават на Земята, се наричат Lost Souls или изгубени души (на български). Но нашите герои не се предават лесно. Те искат да отмъстят на онези, които ги оставиха да умрат на родната им планета.

Както виждате историята на играта е повече от заплетена и увлекателна. В тази част от трилогията расите са три – Euroasian Dynasty, United Civilized States и лунатиците, ъ-ъ-ъ грешка Lunar Corporation, тоест потомците на руснаците, американците и лунните колонизатори. Разработчиците препоръчват първо да се играе с руснаците след това – с колонизаторите и най-накрая – с американците. Това и аз ви го препоръчвам, за да можете да разберете историята напълно. Всяка от трите групировки си има свой персонаж и вие командвате от негово име. За жалост обаче тези герои не се появяват често на бойното поле.

Но стига съм ви занимавал със сюжети и герои. Да минем по същество. Earth 2150 Lost Souls е триизмерна стратегия в реално време, като вашата основна цел в играта е да смачкате врага и да му заграбите ресурсите, за да можете да съберете повече суровини за изработване на совалките, с които ще трябва да се махнете от загиващата Земя.

На оружие

За целта всяка от “расите” (пиша “раси” в кавички, защото в тази игра всички са хора, а и цветът на кожата им не си личи :-)) има смъртоносен набор от оръжия. Ще започна с Eurоasian Dynasty. Както винаги, руснаците наблягат на традиционното – осъвременени танкове по земята, свръхтехнологични хеликоптери във въздуха, подводници и кораби под вода. И не си мислете, че армиите се състоят от еднообразни единици. В Lost Souls всички единици си ги конструирате сами на базата на вече рисърчваните оръжия и шасита. Малко се отклонихме от темата за руския арсенал в играта, но нищо. Та ЕD нямат много мощни единици, защото братушките наблягат повече на традиционните огнестрелни оръжия, отколкото на енергийните. За компенсация руснаците притежават най-мощното оръжие за масово унищожение – атомните ракети.

Колонизаторите, за разлика от руснаците, са оборудвани почти изцяло с енергийни пуцалки от типа електрошоков заряд. Останалата част от арсенала на лунната корпорация се състои от различни видове ракети. Единиците на LC са изключително силни, но бавни и уязвими при нападения от въздуха. Понеже повечето от юнитите на колонизаторите се плъзгат над земята или направо си летят, те нямат нужда от водни единици. И LC си има оръжие за масово унищожение – това е Weather Control Center. Звучи ви познато, а? Всъщност геймката наистина много прилича на C&C по отношение на интерфейса, строенето на сгради и производството на единици. Но това не пречи играта да бъде хубава, даже според мен Lost Souls е много по-добра от C&C поредицата. Но това е друг въпрос.

Най-накрая идва ред на UCS или United Civilized States. Честно да си кажа UCS са най-силната от всички групировка. Повечето й единици са мекове и то не само обикновените двукраки – във въоръжението на американосите фигурират и малки паякоподобни бойни машини с по шест крака. Едно нещо е сигурно – господството на UCS във въздуха е неоспоримо. Изтребителите и бомбардировачите на янките са страшно оръжие, особено ако вече сте разработили плазмената бомба. А като заговорихме за плазма, трябва да кажа, че тя е може би най-мощното наземно и въздушно средство за унищожение в цялата игра. На всичкото отгоре американците разполагат още и с мощни ракети, 105-милиметрови оръдия и 20-милиметрови минигънове. А, за малко да забравя за тяхното “голямо БУМ” – плазмената артилерия. Тая пушка не само е силна почти колкото атомните ракети, но е и много, ама много далекобойна. Единственият кофти момент при тази фракция (и слава богу) е, че се развива изключително бавно заради скъпите й технологии.

Малки особености, а може би и недостатъци…

Ще забележите, че в играта няма нито една пешеходна единица – всичко е само машини. Липсата на каквито и да е кашици обаче не трябва да ви учудва много – все пак Земята вече е твърде близко до слънцето. Друго интересно хрумване на разработчиците са тунелите. Можете да строите катакомби из цялата карта. Те са много полезни защото, ако ви се заобикаля някоя голяма планинска верига, винаги можете да минете под нея. А сега идва ред на единственият недостатък. На първо място геймката е прекалено трудна и второ – една мисия трае средно по час и нещо, без да броим преиграванията. Не че не обичам трудности, но това е прекалено.

За графиката и звука нищо лошо не мога да кажа. За мен това е една от най-красивите 3D стратегии. Звукът и музиката са направо фантастични, а докато громите вражеските пълчища, ще се лее размазващ хардрок.
И като за край ще добавя още нещо: побързайте, защото времето на земляните изтича…

Автор: Христо Танушев