ECHO: Secrets of the Lost Cavern

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 авг. 2005

Докато за пореден ден усещам как ставам все по-ниска и прегърбена пред монитора, а очите ми още по-червени, немощни и безнадеждно давещи се (насълзени са… :-)), глътка свеж въздух ме кара със сетни сили да ококоря зъркелите и отново ентусиазирано да се вторача в светещия омагьосващ правоъгълник насреща. Напълно неоправданият ми мързел беше преодолян и се впуснах в

поредното приключение

Пред мен се разкриха широки поляни, скали и непрогледни пещери. Последните прочее бяха в промишлени количества. Като абсолютен любител на мрачните бездни, дори само това би приковало вниманието ми, но тук има нещо повече. Вие се превъплъщавате в Арок – праисторически ловец с див поглед и груби черти. За малко странен намирам факта, че на официалния сайт на играта се мъдри инфото, че въпросният е на 15 години (усъмних се, че поради изморените си очи може и да съм недоскивала нещо, но и на втори, и на трети поглед информацията не се измени). Все пак обаче имайте предвид, че това са други времена и може тогава да е било нормално (кого заблуждаваме?)…

И така… Съвсем спокойно си ловувате и гоните елени, когато пред вас от нищото се изправя грациозната фигура на гигантска лъвица. Мислите си – „Добре, че съм с кафеникава препаска и няма да си проличи, ако се изпусна…”. Е, не съвсем. По-скоро осъзнавате, че това не е най-добрият момент да напрягате недоразвития си праисторически мозък, а по-скоро да наблегнете на натоварването на мускулестите си долни израстъци. След кратък спринт успявате да се шмугнете в една пещера (е как да не ги обичаш, като изникват така удобно точно там, където ти трябват). В нея спретвате огън и започвате да обмисляте следващата си стъпка, свързана със спасяването на кожата си. Когато изведнъж с крайчеца на окото си забелязвате някакви странни знаци. И по-точно –

скални рисунки

Това прояснява съзнанието ви и ви напомня за Клем – ваш учител от детството. Истински майстор-художник, който ви е разказал всичко за древните духове, рисунките и ритуалите. Но точно заради тях е трябвало и да ви напусне. Окуражени от спонтанната поява на този топъл спомен, разбирате, че сега е моментът да тръгнете по неговите стъпки.

Всъщност тук започва и истинското приключение. Кръстосвате подземни тунели, търсейки начини да ги осветите, преодолявате скални лабиринти, преборвате се със зверовете, които дебнат в тях, и търсите мистичните следи, които Клем ви е оставил под формата на скални рисунки… И така изведнъж малко по малко осъзнавате, че все повече и повече се влюбвате в играта.

Пъзелите

които трябва да решавате, са много логични и приятни. Включват боравенето с предмети, пасващи перфектно на съответната атмосфера – всякакви сечива, въжета и дори огън. Налага се да бъдете изобретателни, тъй като не разполагате с много удобства. Изключителното в случая с пъзелите обаче е друго. Често ще получавате помощ от духовете, докато се взирате в магическите скални рисунки. Картините на студените каменни стени оживяват и пресъздават реални ситуации и проблеми. Ако ги разгадаете, ще ви дадат ясна идея за това какво трябва да направите и в истинския свят. Или пък напълно разрешават проблемната ситуация. Например, за да преодолеете кризисния момент с лъвицата, трябва да победите един бизон с копие (на стената). И след това се сещате да си направите истинско хладно оръжие. Или пък за да може да преминете през вледеняващо езеро в дълбините на една пещера, ще се наложи да решите специален пъзел, изобразяващ бягащ елен в различни фази от движението. Хареса ми и скалния лабиринт, с който трябва да се преборите.

До различните подстъпи към неговите коридори има

специфични изображения

Среща се и един квадрат с характерен вид. Той съвпада с цветовете, изобразени на камъка, който Клем ви е подарил като дете. И ако следвате тази подсказка, ще намерите изхода. Но междувременно трябва да внимавате и да не изгасне факлата ви, защото тогава ще бъдете погълнати от вечен мрак. Тук е моментът да спомена и един факт, който, макар и маловажен, предизвика лека усмивка у мен. При пъзела с елените имате на разположение няколко символа, чрез които го управлявате. За край на опитите ви, един вид рестартиране на пъзела, се използва X, а за начало на нещо като видео, показващо движението на елена, служи ->. Очевидно още от незапомнени времена дедите ни са боравили със същите маркировки, които днес се използват при техниката…

Автентичност

Допадна ми и това, че при скалните изображения, очевидно съвсем умишлено, са използвани известни археологически открития в тази насока от съответната епоха. Това придава определен чар и някаква илюзия за достоверност. За тези от вас, които се интересуват от подобни неща, покрай играта могат и да научат туй-онуй по темата, тъй като в ECHO има една вградена мини-енциклопедия. Надявам се, че с по-горния ред не прогоних половината потенциални купувачи, тъй като заглавието наистина си заслужава, а заучаването на факти си е само опция, а не задължителна част от програмата.

Един от минусите на играта, а те не са много, е че тя е кратка. Може да я превъртите за около десет часа. Трудността не е завишена, а и това, че всичко е логично, ускорява прогреса. Веднъж изиграна, ECHO не окуражава повторно потапяне в нейния свят, тъй като няма опасност да видите нещо кой знае колко различно. И все пак, дори в името на този един-единствен път изиграване, определено си струва да опитате. Десетте часа от свободното ви време няма да бъдат напразно погубени в непрогледния мрак. Защото, както самото заглавие на играта ви шепне, там се спотайват древни тайни.

Автор: Лили Стоилова