Dungeon Keeper 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 04 авг. 1999

It’s good to be bad – звучи като цитат от някой филм с окултно-сатанистка пропаганда, но повярвайте, това е просто още една от игрите, които са забранени за порядъчни християни и тем подобни заблудени души. На самата кутия на Dungeon Keeper II ще забележите девиза – Evil is Good.
Дали това е закачка с новата ценностна система, идваща с новия век, или послание към всички пуритани, всеки решава за себе си. Едно е сигурно – идеята на играта все още е оригинална и единствена по рода си и макар че самият геймплей не е претърпял някакви особени промени, DK2 в основата си е същият наркотик за геймъри, какъвто беше и хитовият първи епизод. Направена специално за играчи, на които им е омръзнало да се правят на примерни герои, тя спечелва сърцата на всички, които все още пазят злодейската искра в себе си. Всъщност няма от какво да се плашите, тази игра не ви кара да ставате сектант. Целият й чар се крие в неповторимия черен хумор, осмиващ всички “средновековни” герои и имащ за цел да ви покаже колосалната глупавина на всички RPG-игри, чиито главни герои обикновено са разни смели яки типове, смилащи всичко по пътя си с лъскав меч, лък и дъх с аромат на чесън. Дано Генко Велев и Ник Мортимър да не прочетат какво сме написали по повод RPG-тата, тъй като ще се стигне до кървава вендета. А дори Калифорния не е достатъчно далече, когато Ник Мортимър ти има зъб.

Зъби

Като говорим за зъби, е най-добре да разкажем и за историята, та да ви стане ясно кой на кого има зъб в играта и чии зъби ще се въргалят по пода. Главният герой, който всъщност всяка сутрин ви гледа от огледалото докато се бръснете, има една-единствена цел в живота – да намери всяко девствено земно кътче и с помощта на организирани подземни атаки да превърне всичко добро и красиво в нещо грозно, зло и гадно (умението се нарича още “модернистично изкуство”). Самото действие се развива изцяло под земята, където трябва да устроите “уютно” подземие, в което подчинените ви да  кльопат, захитряват и хубавеят (и да им растат косми, разбира се).

Основните противници са добрите

Т.е. всички онези паладини, рицари, дебели стражи, феи  и други подобни мизерници, които си мислят, че сами могат да оправят целия свят. Работата е там, че светът си е хубав такъв, какъвто си е и няма нужда някой да го променя, освен към по-лошо. Вторичните противници са другите лоши, които също трябва да минат под ножа, за да стане ясно кой е истински злият. Така че много кръв ще се лее, още гадна зелена слуз, както и сълзи и сополи, всичко това овъргаляно в перушина.

На излет в мазето…

След като влязохме под кожата на злодея, нека се разходим и в подземието, за да видим какво може се крие там. В центъра на вниманието ви трябва да бъде едно голямо червено сърце (това явно образно представя вашият собствен аналогичен орган), което трябва на всяка цена да опазите от вражеските стремежи. Около него са натрупани планини от златни монети, които не са нито повече, нито по-малко, а точно 16000 (след като ги деноминират, ще останат само 16 и броенето ще стане далеч по-лесно), насам-натам се щурат едни дребни типове, наречени импове, които изпълняват ролята на черноработници. Можете да ги видите през цялото време как копаят в търсене на злато, прехвърчат наляво надясно с тежки товари на рамо, подсилват стените или просто седят в ъгъла и се самозадоволяват. Те, въпреки непристойното си на моменти поведение, са в основата на всяко развитие в играта и без тяхна помощ няма да прокопсате. Тук-таме из подземието има портали, които все пак не са толкова много, че да ги намразите още след второто ниво. От тях изпълзяват всякакви демонични същества, които веднага ви се вричат във вярност. Какво му трябва на такова едно симпатично детенце – на първо място леговище и естествено храна. За спане планинците са доказали, че е най-удачно да се използват разработки на тема палатка, а където планината, там и пещерата, че и подземието… Що се отнася до храненето – авторите със сигурност са били фенове на KFC (или на друга подобна верига, крепяща се на бизнеса с кокошки) и затова във всяко прилично подземие има доста кокошарници, където пернатите просперират, докато не станат жертва на естествения подбор (в лицето на гладно чудовище).
На пръв поглед може да ви се стори странно, че кокошарниците непрекъсното се друсат, но това не е бъг в играта. В това можем да се уверим и сами, ако поразсъждаваме логично: пилетата произлизат от яйца, яйцата произлизат от кокошки, кокошките пребивават предимно в кокошарници, а там където има производство, има и вибрации. Така ненадейно стигаме до solution за вечния философски въпрос: “Кое е първо? Кокошката или яйцето?”. Разбира се, отговорът е кокошарникът!

Отърсили се от лирическото отклонение, навлизаме по-навътре в подземието и откриваме все по-интересни сгради и учреждения: библиотеки, в които черните магьосници се потят над дебели гнили книги, с цел придобиване на окултни познания и академична степен бакалавър; работилници-ковачници, в които неуморни зеленикави тролове коват поредния капан за примамване на неразумни от новата поточна линия с марка Intel. Там се правят и различни видове здрави врати (doors), което е следваща версия на популярната операционна система “прозорци” (Windows). Кисел мирис на пот лъха от свръхмодерната фитнес зала, в която банда злодеи подобряват уменията си по извиване на вратове и обезкосмяване с клещи. Зад ъгъла пък се разнася прясната миризма на гниещи трупове на странни същества, които бавно и сигурно мутират към най-устойчивия биологически вид – скелет. След кратко вглеждане разбираме, че това е сградата на “затвора за герои”, който произвежда кокалести бойци от телата на падналите врагове. Тези, които имат проблеми с гниенето, биват премествани в стаята за изтезания и дават своята лепта за звуковия баланс в играта. Друга възможна професионална реализация за тях е залата за жертвоприношения пред силите на Злото.

Има и две особени зали, които са свързани помежду си и имат пряко отношение към финансовия ви просперитет. Жълтият блясък идва директно от купищата злато, които имповете трупат в съкровищницата. За съжаление, дори и най-големите скъперници ще трябва да се примирят с факта, че отвреме навреме трябва да плащат заплати на подчинените си. Трудно е да се обясни какво точно ги правят тези пари при положение, че пилците са безплатни, а спиртни напитки и леки жени в подземията просто не се допускат. На помощ ви идва втората “фискална” сграда – казиното.
Тук вашите хаймани ще се втурнат да въртят ролетка, да играят блекджек или, казано с други думи – да ви връщат това, което сте им платили. Ако някой вземе да печели прекалено много, тогава Keeper-ът (т.е. вие) го удостоява с личен поздрав и ръкостискане, с една малка подробност – стиска го за гърлото и си взима парите обратно.

Ръката на страха

“Как, по дяволите, ще хващам някого за където и да било, след като досега въобще не ми стана ясно къде съм”, би попитал всеки начинаещ играч, който не се е захващал с Dungeon Keeper I. Физическото присъствие на нашия лорд на злото се изразява в една хвърчаща ръка, която въпреки старанието на авторите напомня на Нещото от “Семейство Адамс”. С нея можете да раздавате шамарено правосъдие, да доставите (в буквалния смисъл) послушниците си на нужното място и да правите магии. Разбира се, вашата власт е най-силна в собственото ви подземие, т.е. в територията, която имповете са маркирали с отличителните знаци на семейството на Dungeon Keeper-а. За да завладеете нови територии и чужди зали, трябва просто да имате сухопътна връзка с тях и някои от неангажираните с други дейности импове, който да дойде и да я маркира (като куче…). Строежът на нови зали в собственото ви подземие може да стане само там, където сте освободили (изкопали) достатъчно място, на което да ги разположите. Целта на всяко ниво е порталният кристал, който обикновено се пази от местния господар или някой ваш колега keeper. Не е нужно да споменаваме, че за да си вземете кристала, трябва да му покажете къде зимуват раците, като покрай него ще се наложи да поизтребите и цяло стадо типове (номинирани за Оскар-и за мъжка поддържаща роля).

Разбира се, грубата сила е още по-ефикасна, когато бъде подсилена с убедителността на черната магия. Предвидена е забележителна колекция от некромансерски и вещерски заклинания (добре отлежали в буркани за сладко). Част от тях имат ефект както на ваша, така и на чужда територия, но повечето могат да бъдат използвани само в спретнатото родно подземие. Изворът на окултната ви сила се крие в суровата магическа енергия, често наричана мана, която черпите от собствените си земи и съответно колкото повече земи имате, толкова по-харно се почерпвате (притокът не може да надвиши 500). Част от нея отива за поддръжка на собствените ви магически същества и съоръжения (импове, капани…).

Не всички магии са с офанзивен характер. Например: Sight of Evil (поглед на злото) ви позволява да надникнете отвъд ограниченията на fog-of-war и да шпионирате. Call to Arms пък всъщност не е магия, а нещо като сборен пукнт (едно знаменце), обозначаващо мястото, което войските ви да атакуват. Най-забележителното умение е possesion (обладаване), с което се вселявате в тялото на някой от слугите си и получавате пълен контрол над действията му. Играта в този си вариант твърде заприличва на 3D-екшън, като най-елитните ви войски имат освен няколко оръжия и специални възможности като промъкване, отваряне на врати с шперцове, снайперска стрелба и т.н. Така можете да извършите същински подвиг, тъй като posess-натото чудовище се справя много по-добре от компютърно-управляваното и с един нещастен гоблин като нищо можете да пречукате някой от големите босове (това е то Давид срещу Голиат).

Come baby, come…

Вместо да пръскате с RAID против вредители, можете да направите подземието си още по-шик, като разхвърляте из него прилично количество капани. А изборът е предостатъчен – от традиционните газови камери (модел Хитлер’45), стрелящи оръдия, шипове, търкалящи се камъни и огнени адове до клетки със скелети, които всяват ужас в недостойните противници и бързо ги отказват от всякакви идеи за навлизане в обетованата земя. Вратите също не страдат от липса на модели, като най-интересни са т.нар. тайни врати, които изглеждат като обикновена стена и магическите врати, които са почти невъзможни за преодоляване. Предназначението на този вид съоръжение е да забавят навлизането на враговете ви, та да можете да се организирате с подобаваща отбрана (посрещаща делегация с хляб и най-вече тонове сол).

Кой е всеобщият любимец в играта? Всеки, който е играл първата част, ще отговори без колебание – РОГАТИЯТ!!! С халка на носа и горящи крака? Да!!! Може ли без него и топлата му усмивка? Не!!!

Horny пак е тук и то дваж по-нахилен и по-червен и грухтящ (думата horny е много двусмислена). Срещи с него ще имате на края на всяко ниво (той събира лелеяните камъчета), а с помощта на древния талисман ще можете да го извикате и по време на самата игра. Освен с него ще имате чести срещи и с големия, преял с боб, демон и екзотичната мадама от залата за мъчения, която обожава да сваля кожата от лицето на противниците с металния си маникюр, изпитвайки явно удоволствие от това занимание. Очакват ви и още много нови и стари любимци, с които е най-добре да се запознаете насаме (и то на тъмно).

Също както в ролевите игри, подчинените ви трупат опит и по-високи нива на бойни умения. В тренировъчната зала те могат да достигнат максимум четвърто, а по-нататъшен опит се трупа само от реални битки. С покачване на нивото те научават и някоя нова магия или умение.

Нещо повече за графичната страна на Dungeon Keeper. Играта, съвсем в стила на модерните времена, използва 3D-технологии за изграждане на нивата и при това не натоварва много системата. Тези, които са играли първата част, със сигурност си спомнят псевдо-3D-атмосферата, която се носеше над тогавашните подземия. Във втората част нещата са много по-реални, като вече всеки обект си е напълно триизмерен. Играта е обилно напоена със страхотни предварително подготвени 3D-анимации, които ще ви грабнат още с въведението и ще ви радват окото след абсолютно всяко ниво от кампанията. В действителност те нямат никаква връзка с историята, но за сметка на това са радост за всеки любител-садист.

Звукът е на подобаващото брутално добро ниво, което се очаква от Bullfrog. Говорът е абсолютно навсякъде, като господарят ви най-често се обръща към вас в рими. Музиката напомня на бойните маршове в стил Warcraft, но има и интерактивни музикални отклонения от стила при определени събития.

Мамо, искам още…

И ще получите, защото който иска – получава, който търси – намира, които grep-ва, find-ва, а който не търси, го намират в канавката! Получавате multiplayer, който е коренно различно преживяване от единичната игра, особено когато сте четирима keeper-и. Получавате 3 тайни нива, в които се крият най-забавните изненади – например игра на голф в свободното време. Получавате и нещото, наречено “my pet dungeon”, което е keepr-ска версия на тамагочи: строите си собствено подземие, пускате вътре герои, трепете си ги и се радвате на разнообразието от начини, по които умират. Получавате всевъзможни бонуси и скрити изненади и всичко това събрано само на 1 CD. Поръчвайте докато има… офертата важи до изчерпване на запасите от добри герои.

Автор: Георги Пенков, Боян Спасов