Duke Nukem Forever

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Duke Nukem Forever? Сериозно? Вече ви чувам да възроптавате – “Вие майтап ли си правите? Тази игра никога няма да излезе”. Дали е така или не, могат да кажат единствено Дядо Боже и гадателите по някоя кабеларка. Това не е превю, в никакъв случай. Тази статия е породена от невероятното упорство, с което 3D Realms настояват, че продължават да работят по DNF, въпреки всички доказателства за противното. Конкретният повод е кратко teaser-клипче, което наскоро разтърси геймобщността. Всъщност “разтърси” е малко силно казано, по-скоро я учуди. Или предизвика леко повдигане на вежди. Все едно. На кого му пука? DNF е една шега. Дори да излезе някога, вероятността да се окаже боклук е твърде голяма, за да е оправдан рискът. Къде-къде по-добре е тя никога да не излиза: така ще си остане винаги в главите на геймърите като “онази игра, която може би щеше да е страхотна, стига да се беше появила”.

It’s time to kick ass and chew bubble gum. And I’m all out of gum

Нека първо уточним нещо: DNF се разработва отдавна. И като казвам отдавна наистина имам предвид АДСКИ-FUCKIN’- ОТДАВНА! Затова първо възнамерявам да напиша всички тъпи старчески шеги, за които се сетя, за да ги изкарам от главата си.

DNF се разработва от толкова отдавна, че Мойсей все още си чака preorder-а. DNF е толкова стара, че Ной е играл алфа-версия, докато товарил животните на ковчега си. DNF e толкова стара, че Иисус е питал има ли новини около нея по време на Тайната вечеря. DNF е толкова стара, че първият й енджин е писан на латински. DNF е толкова стара, че реклама за нея е намерена на стената на пещера, обитавана от неандерталец. DNF се разработва толкова отдавна, че Адам и Ева са видели първите скрийншотове от нея в Райската градина!
Така, продължаваме по сценарий. Няма да има повече глупости.

Nukem ’till they glow, then shoot ’em in the dark!

Историята на мускулестия блондин Дюк започва през отчайващо далечната 1991 г. Първите две игри са платформени екшъни – героят се движи само наляво-надясно покрай плосък фон. Дюк е нает от ЦРУ да неутрализира злия доктор Протон, който се опитва да превземе Земята с армия от Techbot-и.

Третата част от поредицата – Duke Nukem 3D – излиза в началото на 1996 г. и изпреварва Quake с няколко месеца. Именно триизмерната версия донася култовия статус на Дюк. Не е много ясно какво точно е поводът за славата. Според някои е чувството за хумор на нашата планина мускули, според други е наличието на жени… с професия… работещи жени… абе стриптизьорки. Мнозина от по-младите геймъри може би няма да разберат защо се вдига толкова шум около един клонинг на Serious Sam (да, това е сарказъм), за по-дъртите пък отговорът ще е очевиден. По една или друга причина, играта е страшно успешна и разбира се веднага се заговаря за продължението.

Самата Duke Nukem Forever е обявена на славната дата 27 април 1997 г. Замислете се кога е било това – нямаше Google, нямаше Wikipedia. Нямаше дори StarCraft, а него го има от мно-о-ого отдавна. Скромният автор на тази статия е бил на крехката възраст от десет години. Играта ще работи с енджина на все още неизлязлата Quake II. В следващите няколко месеца не се случва нищо интересно, само първите скрийншотове са публикувани в PC Gamer.

Първото раздвижване се забелязва на Е3 1998 г, когато е показано първото филмче от DNF. В него можем да се насладим на интересна кубична архитектура, превозни средства, състоящи се предимно от кубове и мистериозната помощничка на Дюк на име Bombshell. Тук за пръв път виждаме и прочутия дядка-миньор – плейбой-статусът на този персонаж не подлежи на оспорване. Ако бях нърд щях да кажа, че неговата снимка в един стар брой на PC Mania е най-яркият спомен от детството ми. Но понеже не съм, да кажем, че образът още е доста жив.

За тотален шаш и паника на всички фенове, само дни след премиерата на филмчето 3D Realms решават да зарежат енджина на Quake II и да работят с този на излезлия наскоро Unreal. “Не мисля, че ще има значително забавяне” – казва Джордж Брусард един от създателите на Дюк. Ех, само да знаеше…

Babes, Bullets, Bombs. Damn – I love this job!

Минава година, в която разработчиците се кълнат, че всичко върви по график и играта ще постави нови стандарти в геймплея, като също така ще се възползва и от подобренията на енджина, нанесени в Unreal Tournament. През ноември 1999 г. се появяват и първите картинки с новата графична платформа, като този път играта изглежда наистина добре. Интересна прогноза намираме в брой 12/1999 на PC Mania. Там пише, че DNF на практика е готова и “ще се появи в края на второто тримесечие на 2000 г.”. Ех колега, само да знаеше…

Играта обаче отново затъва в проблеми с енджина. 3D Realms не се справят добре с прехода към UT и искат помощ от програмистите на Epic Games. Цяла година не се случва нищо интересно, като изключим излизането на пазара на Daikatana и последвалото й сгромолясване в пламъците на геймърския гняв. И така до първия ден на Е3 2001, 17 май, когато е показан нов трейлър с Дюк. Той е епичен. Друго не може да се каже по въпроса.

Но и това не продължава дълго. 2002 г е поредната черна година за DNF – почти всичко свършено по дизайна на нивата е зарязано и започнато наново. Работи се върху енджин – собствено производство, като за поредната смяна е обяснена с нестабилността на Unreal-машината. Междувременно излиза Duke Nukem: Manhattan Project, последната официална “Дюк” игра за РС.

И 2003 г. не е много по-добра за проекта. Президентът на компанията-разпространител Take-Two заявява, че играта най-вероятно няма да излезе преди края на годината, на което Брусард отвръща на професионален жаргон: “Take-Two needs to STFU imo”. Много хубаво, но играта вече закъснява с шест години…

Don’t worry, saving chicks is what I’m all about!

През 2004 г. вече всички знаят, че DNF едва ли някога ще се появи, затова дори не си правят труда да търсят новини около нея. Ако си мислите, че 2005 е по-интересна, значи ви очаква разочарование.

През януари 2006 г. Брусард заявява в интервю, че оръжията и противниците са почти готови. Въпреки това инспекция в офисите на 3D Realms, направена от едно компютърно списание, показва, че играта не е дори в алфа-етап. За последните девет години са напуснали по-голямата част от хората, работещи по проекта, но Брусард отказва да признае поражение и настоява, че работата продължава и “всичко е почти готово”.

В началото на 2007 г. се появяват два нови скрийншота, които на практика не показват абсолютно нищо, но наливат масло в огъня. И така до 19 декември, когато като гръм от ясно небе изникна и последният засега клип, посветен на играта, спасявайки с появата си редица сайтове за геймновини, които се чудеха за какво да пишат в коледната новинарска суша. Самото клипче не показва много – няма реален геймплей, няма декори, само Дюк помпа бицепс във фитнеса, пуши пура и си казва репликата при затъмнен екран (за да не видим липсата на лицева анимация може би?).

Дали някога ще има DNF? Не знам. Всъщност, надявам се, че няма да излезе. Иначе ще бъде подложен на безмилостна дисекция от геймжурналисти, чакащи този паметен момент от години. И освен ако не е ръчно изкована от самия Зевс и издадена от Blizzard, тя е обречена да се провали. А Дюк не заслужава това. Определено.

Автор: Пламен Димитров