Ducati World

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 мар. 2001

Понякога геймърите роптаят, ако някой фен на стратегиите изказва мнението си за 3D-action и то не им харесва. Според мен обаче, ако една игра е добра, тя ще привлече окото не само на любителя на дадения жанр, но и на всеки геймър. Идеален пример за това е Ducati World. С чиста съвест ви признавам, че определено не влизам в графата “фен” на автосимулаторите, но и че почти цяла седмица се опитвам да се докопам до първото място в тази игричка.

Относно историята – хъмм, като че ли нещо не я видях, но и за racer тя не е и много нужна. Все пак мисля, че може да се обобщи с  нещо като “бръм, бръъм, бръъъъъъъ… победа”. 🙂 Първото впечатление от играта ще бъдат архаичните менюта, типични за 8-битово Nintendo, които отдавна не се използват при PC-игрите. Все пак от тях лъха приятна носталгия и не бих ги споменал в графата с недостатъците.

Второто нещо е графиката. Наистина и тя е малко архаична, но поддържа резолюции до 1800х1280 и 32-битов цвят. Моделите на моторите са доста добре пресъздадени, а мотоциклетистът ви изхвърча страшно реалистично след удар в мантинелата. Той прави салто мортале, преобръща се няколко пъти и се влачи по трасето няколко секунди, преди да спре. Пейзажите около пистите не са само спрайтове и могат да минат за красиви, но им липсва живот. Е, около една от пистите прехвърчат балони, ама те не могат да заменят публиката, прелитащите птички и т.н. 🙁

В играта имате две възможности за игра – Quick race и Ducati world. В първата опция се качвате на мотора, избирате типа състезание и се впускате в действие. Колкото повече сте напреднали в опцията Ducati World, толкова повече трасета и мотори ви се отварят и в Quick race-a. Най-интересна според мен е възможността да се състезавате срещу самия себе си и с всяка следваща обиколка

да се преследвате със своята сянка

А и в един момент компютърният опонент сигурно ще ви доскучае.
В Ducati world започвате с бюджет от $10 000 и с тях трябва да застанете на най-високото място в шампионската стълбица. Имате на разположение всички мотори от тази марка, разделени в няколко категории. Те обхващат моделите от 50-те, 70-те, 80-те, 90-те, наши дни, както и няколко прототипа. Преди обаче да ги използвате, трябва да вземете лицензи в 4 категории. Взимането на лиценз е доста трудна работа – чакат ви по пет упражнения, които включват спиране на място с висока скорост, вземане на остри завои с висока скорост, обръщане на 90 градуса с … познахте – с висока скорост. За всяко едно от тези упражнения имате лимит от време, който от своя страна определя и скоростта. Резултатът е, че след лиценз II или ще сте се отказали от играта, или ще сте бог в управлението й. Състезанията за взимане на лиценз са безплатни – дава ви се моторът и оборудване. От вас се иска само да карате.

Само в първите няколко състезания можете да влезете без тапия за опит. След като ги преодолеете би трябвало да сте събрали достатъчно за нов мотор, екипировка и един-два ъпгрейда. Ще сте “хванали” и особеностите на повечето мотори. Все пак това не са коли и ако влезете с прекалено голяма скорост на възвишение, имате едва 10% шанс да овладеете скока си, а в момента, когато се приземите, предното колело сочи навсякъде другаде, но не и направо.

Състезанията са разделени в

няколко лиги, които съответстват на типовете мотори

които трябва да закупите, за да участвате в тях. Във всяка лига има по 10 писти, на които е задължително да се класирате първи. За да не го направите трябва да се състезавате с наистина бавен мотор, да ви е отрязана лявата ръка или да сте абсолютни геймъри. Противниците ви са приятно реалистични и също правят грешки – забиват се в пясъка до пистата след неконтролируемо влизане в завой с висока скорост. Моят съвет е да включите опцията за ръчно превключване на скоростите – просто това не е играта, в която можете да минете само с “напред, напред, пък к’вото ще да става”. Много често е по-подходящо да карате на 4-та, но без грешки, отколко да фучите с 300 км/h и да забивате нос в земята при всеки завой.

Направи ми доста голямо впечатление поведението на моторите от различните времеви епохи. Така например с мотор от 50-те не успях да взема един завой с шеметната скорост от 150 км/h, а след това същият завой на същата писта го взех с 250, но с един 996R. Невероятно, но факт! С това разнообразие от модели едва ли ще свършите играта за ден и половина и после ще я хвърлите в шкафа. В гаража ще можете да подменяте частите на своя “железен кон” с по-леки, но по-принцип си е излишен разход на пари. И все пак, ако имате най-доброто и сте решили да го направите още по-добро, то не вярвам дребната сума от $50 000 да ви спре.

Нека да ви разкажа

това-онова и за недостатъците

Музиката е ужасна. Разрешението на този проблем при мен беше албумът на Metallica от 84-a. Звуците, издавани от по-мощните модели, са силно дразнещи и много, ама наистина много малко се приближават до реалността. Относно геймплея прави лошо впечатление тъпото AI в началото и неговото мутиране в гениалност към края на играта.

Ducati World е доста добра комбинация между аркада и симулация, затова сигурно ще се хареса и на начинаещите в жанра. Ще можете да преигравате всяка една писта, което е бавен и мъчителен, но понякога и задължителен начин за трупане на средства. Освен това не познавам мъж, който поне веднъж в живота си да не е искал да се качи на мотор и да поеме без посока за някъде сам, придружаван единствено от воя на вятъра и топлината на двигателя под него.

Автор: Георги Панайотов