Dracula: Origin

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Според много народи в името е закодирана същността на всеки човек… или нечовек. Mалцина носят толкова интригуващо име – Владислав. Този, комуто е отредено да владее със слава. Владислав III (1431-1476 г.) обаче е известен и с няколко други имена. Дракула – син на дракон/дявол. И още по-колоритното прозвище Цепеш – „набивача на кол”, произлязло от любимия му метод за наказание на враговете… „Романтичната” представа за Дракула се заражда далеч по-късно след издаването на романа на Брам Стокър през 1897 г.

Дълги години се счита, че Дракула е погребан в Снагов, но при отварянето на гроба през 1931 г. там не е открито тяло. Любопитно е, че някои източници посочват именно България и манастир с името „Свети Георги” като истинската гробница на Дракула. Такова място обаче не е открито.

От създателите на поредицата за Шерлок Холмс

днес се появява – Dracula Origin. Най-новият куест за кръвопиещия граф от Трансилвания. Тук вие поемате управлението над холандския професор Ейбрахам ван Хелсинг, който получава няколко писма и достъп до различни документи и вестници, потвърждаващи нуждата от разследване и наличието на огромна нередност около графа от румънски произход.

Интересно е как въпреки цялостната „Дракула”- атмосфера, самото разследване и Ван Хелсинг носят нещо типично „шерлокско”. Дори бих казала, че сред музикалния фон от цигулки и мрачната лондонска атмосфера в първата глава на приключението на нашето момче (пардон – побеляващ и премъдър герой) общо взето му липсва само лулата, за да прилича на детектив. Не ме разбирайте погрешно обаче. Това не е нещо лошо. Просто кръстоската между двете игри е любопитна като резултат. Дори бих казала, че е приятна и интересна.

Малко след прочитането на досадната документална част (никога не съм ги обичала тези купчини с дати, имена, цифри и конкретни местности, надминаващи броя на пръстите на ръцете ми), най-после започва и приключението. И трябва да подчертая – то си заслужава.

Стартирате в Лондон. Посещавате Мина, насочен към нея от писмата на Джонатан Харкър (кой сега не е чел романа :-P). Оттам се отправяте директно към имението, в което живее „Господарят”. Там след, обстойна разходка из гробището успявате да влезете в имението, където умопомраченият иконом ви посреща, пълзейки на четири крака и ловейки хлебарки с уста. Стените са издраскани със зловещи надписи, а всички огледала и прозорци са старателно закрити. Някъде в огромната бъркотия намирате и дневника на графа. Оттук научавате какво трябва да направите и колко по-сложно, разбира се, е всичко. Втурвайки се да спасявате Мина, оставате с празни ръце и докато се опомните, вече пътувате за слънчево Кайро, запретнал ръкави и готов до мозъка на костите си да разкатавате вампири.

По- късно загадката ви отвежда и във Виена и Трансилвания, най-добрата дестинация за подобна приказка.

Пъзелите

Уникални са. Ето за това ставаше дума :-). Напоследък в куестовете често има да не кажа абсолютно идентични задачи, но поне доста сходни задачи. Факт. Даже е смешно, че когато стартира пъзел, обикновено ми минава мисъл, „А това е от еди-кой-си тип”. В Dracula Origin обаче това не е така. Още в началото има поредица от истински оригинални задачи. Изключително логични, с идеалното ниво на трудност – нито прекалено елементрни, нито подценяващо прости. Много ми харесаха например поредицата загадки в самото начало, където трябва да разрешите няколко каменни гатанки, изсечени в гробището. Всяка от тях е различна от другите и свързана с отрязък от текст, който трябва да разчетете по правилния начин.

По-късно решавате и други задачи, като например използвате надписи на латински, или пък трябва да разчетете древни йероглифи. Сравнително в началото обаче се натъкнах и на пъзел, който признавам си реших без реално да знам защо това е отговорът. И смятам, че това е малко куцо. Не би трябвало да мога да реша пъзел, който включва 5 разноцветни скъпоценни камъка, пентаграма с разместващи се елементи, още 3 други камъка и куп надписи и диаграми със случайно налучкване и без никаква логика. Но както и да е :-).

Най-често срещаните задачи не от горния тип, а комбиниране на предмети и тяхното приложение. Забавно е, но в даден момент става странно, защото комбинираме по 5 артефакта наведнъж и това ни става навик.

Нека ми е лесно

По-горе казах, че нивото на трудност е добро. Излъгах. Всъщност е идеално :-). Ако не ви устройва, има вградена hint система, която ви показва всички предмети, с които можете да си взаимодейставате на даден екран. Готиното е и че не можете да напуснете дадено място, ако имате много несвършени задачи. При други заглавия това е било и дразнещо, но специлано тук е плюс и е уместно.

Ако пък страдате от лоша памет като мен, по всяко време можете да се допитвате до записките на ван Хелсинг, който стрателно като ученичка отбелязва всичко, което се случва и дори всеки диалог с всеки от героите.

Арт

Когато става дума за тема като Дракула или която и да е друга, която е толкова експлоатирана, човек не може да не си помисли, че ще чуе старата песен на нов глас. Бях приятно изненадана. В случая това не е така. Цялостното решение на играта е много новаторско, много приятно и много свежо. Като се започне дори от менютата и красивите loading екрани, постоянно посипващите се розови листенца, капки кръв и други детайли, които успяват да не стоят кичозно и очебийно. Харесва ми и това, че като цяло не се лее кръв като от отпушена бъчва, а наистина всичко е умерено и по-скоро оставено на вашето въображение.

Музиката е разнообразна и съобразена с дестинациите, които посещавате, макар и саундтракът да не е много обемен. За игра с такава краткотрайност обаче е доста приятен. (да, уви играта е много кратка – не знам дали, ако това не беше така, щеше да е по-добре или не, но усещането накрая е „искам още-е-е!”) .

Автор: Лили Стоилова