Domination

Еволюцията на техниката е нещо прекрасно. Фактът, че новата ми пералня има изчислителната мощ на първия компютър, който родителите ми домъкнаха в нас, ме изпълва с почти религиозен благоговеен трепет. Единственото лошо на този процес е, че покрай него някои от първоначалните жанрове, родени от гейминдустрията, тръгнаха да отмират. Поради това всеки път, когато попадна на нещо като нов куест или – както е в случая – походова стратегия, се намествам удобно пред щайгата и се заемам на часа с джиткане.

За съжаление от около пет лета насам повечето представители на изчезващото мохиканското племе на походовите стратегии, както и настоящата Domination, са леко посредствени и отявлено бъгави. Историята на играта е сбор от няколко класически клишета, за добри и лоши “индианци”, сблъсък на армии и шарени планети, разхвърляни из космоса. Всъщност този момент би преминал почти незабелязано, ако авторите на играта не бяха включили и групичка брутално натрапващи се детайли, които да размътят обстановката. Пример: географските имена приличат на думички, родени от моменти на здраво умопомрачение. Повечето от тях са нещо средно между названията на африканска държава, китайски сос и латинското наименование на невинен лилав бръмбар.

Плюсчета

Е, ако човек пренебрегне недостатъците на играта и се задълбае в нея, би открил и няколко приятни неща. Domination е типична праволинейна походова стратегия. Враждуващите страни се редуват в пуцането и местенето на единиците си. До определена степен геймката прилича на прилично опростена версия на шах, което може да се възприеме като своеобразна благодетел.

Второто положително нещо в произведението е, че са предложени всевъзможни единици, учудващо много за игра от подобна класа. Повечето от тях си имат съвсем оригинален външен вид и очевадни предимства и недостатъци. Другото нещо е, че по отношение на моделите на джиткане Domination си има всичко, което може да се пожелае – бърз туториал, единични мисии, сценарии и възможност за групови изяви в локалната мрежа.

Самата вътрешност не е от най-сложните неща за схващане в техническо отношение. Контролът е лесен, а ако мисиите се пуснат на средно ниво на трудност и играещият се понапъне, противникът ще си отиде наистина бързо.

Пиксели

Графиката на Domination следва един леко научнофантастичен стил, нещо средно между визиите на Unreal и Halo. Качеството на самите картинки не е много високо, но пък не е и дразнещо. Отделните елементи са ръбати на ниво, което би било супер преди три-четири години, но сега би предизвикало тиха носталгия. За радост писуканията на играта са с една идея по-добри. Хората, които са правили озвучаването, са се справили добре. Ако се изключат безумните гласове, които се включват от време на време, звукът на стратегията можеше да бъде класиран на прилично високо място…

Domination не е лошо чудо. Ако някой търси нещо малко по-различно или го гонят спомените, настоящата стратегия би свършила идеална работа. В противен случай можете и да я пропуснете. Играта е хубава, но се съмнявам, че би могла да остави трайни положителни спомени.

Автор: Сергей Ганчев