Divinity 2: Ego Draconis

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 20 ное. 2009

Да, добре съзнавам, че всяка статия след Dragon Age: Origins ще бъде гледана с пренебрежение или пък под лупа. Още повече, ако и в нейното заглавие присъства огнедишащият люспест господар на небето. Но ще се опитам да не бъда излишно предпазлив, а направо да ви разкажа за играта така, както я видях със своите очи. 2002 година даде на феновете на RPG жанра две велики игри – The Elder Scrolls 3: Morrowind и Neverwinter Nights. Макар и в тяхната сянка, не остана незабелязан и още един проект – Divine Divinity на белгийското Larian Studios. Тя се открои със своята малко необичайна концепция – геймплея на Diablo, в комбинация с изключително внимание към детайлите и много силен сюжет, който увлича не просто с избиването на чудовища.

Ego Draconis пък е третата игра, събитията от която се развиват в игровата вселена на Divinity и е пряк наследник на Divine Divinity и Beyond Divinity. Сюжетът започва скоро след случилото се в Beyond Divinity. Благодарение на своя хитър план Дамиан намира начин да се върне в Ривелон, за да отмъсти на своя баща Лукиан, който го е заточил в капан между световете. По време на дългите и кръвопролитни войни (Великата война, Битката на десетте хиляди) един от съратниците на Ордена на Божествения предава неговия велик магистър и му забива нож в гърба. Дамиан вижда, че работата е свършена вместо него и се оттегля заедно със своята войска.

Ривелон се превръща в призрачен свят

Но за хората войната все още не е завършена. Предателят, коварно умъртвил Божествения, не е друг, а Драконовия рицар – боец, носещ древните сили на драконите в човешкия си образ. А щом неоценимите и могъщите помощници в борбата с Проклетите – Драконите и техните рицари – се превърнат в подли предатели, тяхното унищожение е неизбежно. В резултат на тази всеобща ненавист представителите на човешката раса създават Ордена на ловците на дракони, призван да намира и елиминира всяка огнедишаща гад или драконов рицар.

Именно в качеството си на новобранец на този орден се появява и нашият герой. На него единствено обаче е отредено да разбере, че древните дракони, които той преследва, са тясно свързани със собствената му съдба. Сражавайки се със злото, той ще открие у себе си неподозирана сила, с помощта на която ще има възможността да се превърне в

Легендарния повелител на драконите

В сравнение с първата част ролевата система е станала по-лесна и по-разбираема. Освен задължителното “ловец на дракони”, има четири пътя на развитие – воин, маг, свещеник и стрелец, чиито умения обаче никой не ви пречи да комбинирате. Тоест ако сте воин примерно, можете да използвате нелошо и лъка. Така всички артефакти в сандъчето ви наистина ще имат значение и ще могат честно да се нарекат трофеи.

Играта е изцяло 3D с поглед от трето лице. Героят изпълнява задачи, обикновено получени от NPC-та, проучва обкръжаващия го свят и преследвайки заръченията, се сражава с красиви и мощни дракони и едновременно с това развива своя персонаж – ще подобрявате своите характеристики, ще придобивате нови умения и навици. Играчът взаимодейства активно с игровия свят именно със своите отличителни черти, които сам си избира. Трите основни характеристики са точки живот, мана и опит – първите две се променят при изменението на показателите на персонажа, а опитът – след битки с чудовища и изпълнението на задачи. Показателите пък са пет – жизненост, дух, сила, сръчност и интелект. Те са преплетени с действията по следния начин – жизнеността е обвързана с точките живот, духът – с маната, силата – с поражението, нанасяно в бой, и способността да се парира удар, сръчността – с гъвкавостта и бързината на реакция и интелектът – с щетите, които нанасят заклинанията и резистентността към тях.

На състоянието на персонажа влияят и т.нар. специални параметри, които му помагат да се справи в опасни ситуации. С тях например ще става ясно колко бързо вашият човек ще може да оздравява от раните си или от изгаряния, отравяния и други щети. От тях ще зависи дори скоростта на превръщането на човека в дракон и обратното. Повишеният модификатор на реакции ще ви дава възможност скоростно да нанасяте удар или да се отклонявате от такъв; високият модификатор на волята пък ще ви позволи лесно да се съпротивлявате на страха, проклятията и зашеметяването.

Класовата система е разделена на две основни части –

човешка и драконова

Характеристиките, типични за хомо сапиенса ще използвате докато сте в неговата форма, а когато се превърнете във влечуго (макар трудно да можем да наречем дракона точно така :)), ще се облагодетелствате от натрупаните драконови умения и навици. Последните могат да бъдат активни – които играчът да използва еднократно, и пасивни – които да зададете да функционират постоянно. Бойната система също се състои от два компонента – човешки и драконов. Там функционират аналогични способности и качества на персонажа. За баланс – обикновено малките наземни цели и подземията са недостъпни за дракона, а въздушните цели и фортовите укрепления пък са недосегаеми за човека. Като цяло обаче боевата система е сред най-големите минуси на играта, защото е абсолютно Diablo-подобна. Но по-важното е, че не е добре балансирана по отношение на това дали играете с воина от една страна или с мага и стрелеца, от друга.

Светът на Ego Draconis е отворен и вие ще можете да странствате не само по земята, но и да проучвате небесните простори,

преобразен в дракон

при това може да извършвате трансформацията в последователността на получените куестове. Куестовата система, като всяка система за получаване и изпълняване на задания, предоставя възможност на играча да променя историята в зависимост от това кои поръчения първо е решил да изпълни и по кое време, с което може да попаднете в една от няколкото части на развитие на сюжета. По правило вариантите за решения на задачите са няколко и от вашия избор зависи конкретната верига от събития и ситуации, които ще се разгърнат след това. В самата развръзка при определени обстоятелства можете да получите неочаквано продължение например.

Разбира се, не искам у вас да остане впечатление, че единствените ви врагове са летящи огнедишащи –

бистиариумът е доволно богат на същества и изроди

Такива са некрозавър – същество, което играчът създава и привиква чрез амулет да се бие редом до него; гоблин – известния пъргав зъл дребосък-шаман; демон – създание, което живее извън света, но непрекъснато се стреми да пробие в Ривелон; призрак – душа на мъртвец, жадна за мъст заради недовършени дела или насилствена смърт; немъртви – същества, възкресени с некромантска магия и създадени, за да убиват; виверни – агресивни и вечно гладни подобия на влечуго с някои черти на птица. Няма да изброявам всички възможни същества, но ще спомена например калинката – когато се биете, можете да превърнете чрез магия врага в това невинно и пърхащо безпомощно около вас червено насекомо и да се позабавлявате с неговото безсилие да ви порази.

Най-внушителни обаче са Драконите на Дамиан – самотни и зли воини, както и Същинските дракони – същества с развит разум и магически сили. Впрочем винаги съм се ядосвал на налаганата ни по западен тертип визия за драконите. В културата на европейските народи драконите са представяни главно като кръвожадни зли същества, живеещи в дълбоки пещери или във високи планини.

В българския фолклор драконът е положителен персонаж

Той може да помага на хората и да им дава мъдрост. Това, което ни се представя обикновено в компютърните игри като дракон, повече прилича всъщност на нашата ламя – зла, хищна, тъпа и бълваща огън. Драконът в Divinity II: Ego Draconis е повече интелигентно същество с човешки черти, отколкото змиеподобна горелка. Точно както в българските приказки – където например той може да залюби мома и дори да има деца от нея, които се познават по това, че имат малки крила под мишниците. Невероятно, но настоящата игра ме пренесе в детството, когато баба ми ми четеше приказки, и това я прави още по-ценна за мен.

Divinity II: Ego Draconis е сурова и достатъчно жестока игра. В нея често ще се намирате в много неприятни ситуации, когато героят ви ще трябва да направи труден морален избор. Като например да си избере няколко придружители, а тези от кандидатите, които не преминават избора, просто умират… Е, има и забавни моменти, вложени в играта. Например вашата кула, в която можете да получите цял куп полезни особености, с които да се поглезите. Като се започне с алхимията, през врящото зеле и се завърши с илюзионизма – способност да променяте името на героя си или дори неговата прическа. Саундтракът чудесно се вписва в играта, а звуците и шумовете никак не са еднообразни. Дизайнът на игровия свят е много красив – художниците могат да се похвалят с причудливи архитектурни решения и внушителен ландшафт и пейзажи. Така че не пропускайте пренебрежително това вълнуващо пътуване с люспести криле и много човешки емоции.

Автор: Свилен Енев