Divine Divinity

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 17 ное. 2002

Трябва да призная, че бях предубеден към тази игра. Впечатлението, което Divine Divinity остави в мен през първите десетина минути, беше, че това ще бъде още един неуспешен опит да се изкопира култовото Diablo II. Впоследствие осъзнах, че съм сгрешил. Колкото повече играех, толкова по-надълбоко нагазвах в един непознат, необятен и красив фентъзи свят. Divine Divinity успя да открадне доволно много часове от моето свободно време. Мога да ви кажа спокойно, че ви очаква нещо много по-различно от това, което си мислите, че виждате в първия момент.

Някога, в една далечна и отдавна забравена земя…

…хора, елфи, джуджета, орки, импове и човекогущери, обединили силите си и се изправили срещу страховития Лорд на Хаоса и неговия легион от прокълнати магьосници. Армията на злото се ръководила от маг на име Ултринг, в чийто ръце се намирал Мечът на лъжите – унищожително оръжие, въплътило в себе си част от душата на тъмния лорд. Битката била дълга и изтощителна. Много герои намерили смъртта си на бойното поле. Но тяхната саможертва не била напразна. В момента, когато ситуацията изглеждала безнадеждна, един смел войн успял да убие Ултринг със собственото му оръжие. Впоследствие Лордът на хаоса бил изпратен там, където му е мястото – в пъкъла.

Но злото не било сразено напълно. Шестстотин години по-късно то отново ще се надигне и ще стовари гнева си върху расите, които го погубиха. Тогава единствената надежда за спасение ще попадне в ръцете на приключенец, белязан със странен божествен знак. Във вашия герой.

Геймплей – смесица от Diablo II и Ultima VIII
 
Още със стартирането на играта ще забележите очевадните прилики с Diablo II. Дори и самите герои са представени и се избират по много подобен начин. Техните статистики са сходни с тези на колегите им, създадени от Blizzard – strength, constitution, agility и intelligence. Освен това трупат опит и изучават умения по един и същи начин. Въпреки това съчетанието на hack & slash геймплей с класическата атмосфера, задълбоченост и интерактивност, присъща на Ultima VIII, е идеално и крайният резултат е налице – Divine Divinity ще ви грабне веднага след като се впуснете в геймплея. Първото нещо, което ще забележите, е страхотната интерактивност. Почти всеки предмет, който се изтъркаля на пътя ви, може да бъде взиман, чупен, преместван (стига да имате необходимата сила) или комбиниран с друг. Едни от най-елементарните комбинации е смесването на различни елексири (подобно на последните части на Might & Magic) с цел изготвянето на нова, по-ефикасна магическа отвара.

Но да преминем по същество и по-точно към легендарните юнаци, измежду които избирате своя главен герой. Те са шест на брой – мъжка и женска версия на воин, магьосник и крадец. Принципно разликата между двата пола е минимална и за дискриминация и дума не може да става. Тя засяга единствено първите две изучени умения.

Всеки тип герой разполага и с по едно специално движение – крадецът може да се промъква, магът – да разменя мястото си с врага, а войнът – да избива противниците си, завъртайки се мощно с оръжие в ръка. Едно от нещата, които съществено отличават Divine Divinity от Diablo II, е, че независимо от това с какъв клас герой сте започнали, винаги можете да изучавате и умения на другите класове. Така например един маг има възможността да се възползва от способността за увеличаване на защитата, присъщо за воина.

Взаимоотношения

Всяко същество в света на Divine Divinity ще изгражда определено отношение към вас в зависимост от това по какъв начин се държите с него. Скалата, по която се измерва неговото благоразположение, варира от минус 100 (враждебно) през 0 (неутрално) до плюс 100 (възхищение). Онези, към които се отнасяте добре, ще търгуват с вас на по-ниски цени и ще имат желание да споделят някоя и друга клюка. За сметка на това хората, които обиждате и от които крадете, ще вдигат цените на стоката си или дори няма да искат да ви говорят.

Нека ви дам един малък пример. Представете си, че срещате паникьосан рицар, преследван от наемен убиец. Той ви моли за помощ и вие се съгласявате да го измъкнете от ситуацията, в която е попаднал. Но в един момент решавате да се заядете с него и започвате да му се подигравате. Тогава нещастният тенекиен воин ще се вбеси до такава степен, че вече няма да му дреме дали ще го спасявате или не. Така един от страничните ви куестове ще пропадне. И не си мислете, че ако безчинствате наляво и надясно, това няма да се отрази на репутацията ви, която ще върви ръка за ръка с вас до финалните надписи на играта. Ако много безчинствате, можете да попаднете дори и в пандиза.

Целият свят в Divine Divinity е разделен на няколко

гигантски карти

За да обходите една от тях с всички нейни местности и подземия, ще са ви необходими десетки часове. В това отношение играта също се различава от в общи линии не много просторните нива на Diablo II. По пътя си към победата ще минавате през ферми, замъци, разрушени селца, лагери на бандити, зловещи развалини и подземия. Ще се срещнете с близо 300 неутрални персонажи, с които ще можете да общувате. Естествено и оръжията, и броните няма да са дефицитна стока. Подобно на Diablo II ще се сблъскате със стотици видове предмети, някои от които могат да бъдат омагьосвани с цел увеличаване на потенциала им. Други пък ще ви превръщат в различни животинки – котки, жаби, паяци и т.н.
  
Графиката на Divine Divinity е старомодно двуизмерна, а перспективата – изометрична. Въпреки това Larian са постигнали истинско чудо на ниво детайлност. Ако се вгледате по-внимателно в който и да било предмет, ще останете изумени от труда, положен от създателите в неговото изобразяване – от най-дребното стръкче трева до гигантските и непревземаеми замъци. Това впечатление обаче се разваля от лошо раздвижените персонажи, чието неадекватно поведение и вдървеност някакси не пасват на иначе красивата графика.

Не на последно място трябва да спомена и убийственото чувство за хумор, с което ще се сблъскате в играта. Larian са се погрижили да измислят изключително забавни описания и характеристики на героя ви и вашите умения. Ето например какво пише срещу началните характеристики на един маг: “Хилави и възрастни дами успяват да ви размажат на канадска борба. Освен това имате проблем с повдигането на оръжието – по-добре го оставете да се бие само…”. Голяма част и от диалозите в играта са написани в горе-долу същия ироничен стил.

Да си я взема или не?

Сигурен съм, че тази игра ще намери както силни отрицатели, така и верни фенове. Но нека тези, които са готови още сега да я захвърлят, да й дадат поне малък шанс да се докаже. Ако не друго, то Divine Divinity е поне един много приятен микс от Diablo II и Ultima VIII.

Автор: Владимир Тодоров