Dino Crisis

Защо всъщност са изчезнали динозаврите? Учените все още не са достигнали до консенсус по този въпрос, макар и да предлагат няколко интересни обяснения на загадката. Една от хипотезите им е, че огромен метеор се е забил в Земята, променяйки коренно климата, а оттам и облика на целия живот – гигантстките рептили не са могли да се приспособят към новите условия и са отстъпили своето място на еволюционно по-гъвкавите бозайници. Друго възможно обяснение е, че ги е натръшкала някаква гадна болест с неизяснен произход. Или пък наблизо се е пръкнала свръхнова звезда и лъчението й по някакъв мистериозен начин е разрушило точно тяхната ДНК…

Както би казал един от любимите ми писатели – Тери Пратчет: “…тези три теории имат две общи черти: (1) Всичките дават задоволително обяснение на фактите от действителността и (2) те са напълно и изцяло погрешни”. Но истината е някъде там, сред многото лъжи, така че ще си позволя да ви представя още една хипотеза – динозаврите не са изчезнали, те са УБИТИ. Най-брутално и безмилостно. От една червенокоса мадама (за щастие не с два пищова).

Аз бях очевидец, макар и през стъклото на монитора и съм готов да свидетелствам на съдебния процес относно този геноцид. Името на мацето-терминатор е Реджина, а играта е Dino Crisis на Capcom.
Масово убийство

при смекчаващи вината обстоятелства

В стари времена са смятали, че мястото на жената е у дома, където да бави децата и да пере чорапи. За щастие днес, когато еманципацията на нежния пол вече е факт, всички сме наясно, че всъщност мястото на жената е точно там, където никой нормален мъж не би припарил.
Например в някое мухлясало подземие, пукащо се по шевовете от кръвожадни чудовища и коварни капани или пък още по-добре – в зловещ научно-изследователски комплекс. И за да не бъде самотна Реджина (защото е добре известно, че когато някой е самотен, има опасност да започне да мисли), авторите на играта са се погрижили да й осигурят подходяща компания, състояща се предимно от зъбати гущери с наднормено тегло и крилати гущери, страдащи от параноична шизофрения. Оказва се, че Реджина няма никакви проблеми в намирането на общ език с уж некомуникативните влечуги.

И този език е:

You bite me, I shoot you!

А ухапванията в играта са доста, но нашата героиня няма нищо против тях, тъй като се е запасила с достатъчно олово за ответните удари. И е достатъчно ядосана, за да завре всичките гущери в миша дупка. Дори няма нужда от втори пищов за тази цел…

Като препрочетох какво съм ви написал дотук, реших, че вероятно нищо не сте разбрали, така че май е по-добре да почна отначало и да го карам по същество. Моля да ме извините за несериозното въведение – работата е там, че играта Dino Crisis по неизвестни причини ми се струва адски комична. Не че авторите й са възнамерявали да постигнат такъв ефект, те по-скоро са искали да направят хорър-приключение (с елементи на суспенс ;-). Нещо в стила на Resident Evil или класическата Alone in the Dark. Само дето зомбитата са заменени с хищни изкопаеми гущери, явно поради скритите палеонтоложки заложби, залегнали дълбоко у дизайнерите на играта. Ако сте гледали Jurassic Park, няма да имате никакви проблеми да се ориентирате в обстановката.

Dino Crisis е голям хит на конзолите тип Playstation, но както често се получава, PC-версията не е дотам сполучлива. Кога тези хора ще се научат, че компютрите обикновено притежават едно периферно устройство, наречено “мишка”, което се слави като пръв приятел на геймъра?  Но не – джойпад, та джойпад! Ако нямате такъв – съжалявам, клавиатурата ви очаква. А колко е неудобно с помощта на клавиатурата да ровичкате из различните менюта и подменюта няма защо да ви обяснявам – който е играл Final Fantasy, знае. За щастие в Dino Crisis менютата не са чак толкова много, че да се отчаете (както беше положението в Final Fantasy VIII). За нещастие ще трябва да научите японски, за да имате и най-малък шанс да играете нормално. Съвсем не се шегувам – така наречената англоезична версия на играта всъщност предполага задълбочено познание на 1005-те (или колкото са там) японски йероглифа. Наистина интродукцията и всички диалози са озвучени на английски език, но щом решите да погледнете някой предмет от инвентара или пък например да прочетете бележка, ще получите следното съобщение: йероглиф, ченгел, кльомба, пак йероглиф, нещо като Бил Гейтс, но по-красиво, летяща крава с главата надолу, маймуна с три опашки, пак йероглиф, 1234 и още десет реда неразбираеми криволици. Тук би следвало да си запишете кода 1234 и да се надявате природният ви интелект да ви подскаже къде трябва да го използвате или да завършите японистика в СУ, само и само за да разберете след 5 години какво означава летящата крава (с главата надолу). Когато се борите с някой от многобройните пъзели, също ще трябва по метода на пробите и грешките да откриете какво всъщност правите като щракнете върху маймуната (с трите опашки, не онази другата – двуглавата). Не е чак толкова сложно, колкото може би звучи, но пък е доста неприятно и изнервящо. С този тип езикови главоблъсканици аз успях някак си да се преборя, но така и не разгадах описанията на предметите в инвентара. И досега не знам каква е разликата между червения и жълтия медикит или какво точно се получава като комбинирам зелената кутийка хапчета със синята такава. Просто нервите ми не стигнаха, но пък се оказа и че това не е от съществено значение за прогреса ми в играта, поне на по-ниското ниво на трудност. Истинска англоезична РС версия така и не успях да открия, но не изключвам възможността да съществува (в някой по-добър свят, може би).

Поне историята на играта е поднесена на английски език (макар и с японски субтитри – естествено), така че ще мога да ви я преразкажа. Тя може и да не е дотам интересна, че да ви накара да си разплетете чорапите и да си изгризете ноктите, но пък е достатъчно интригуваща, за да издигне Dino Crisis над нивото на стандартните екшъни (все пак това се води приключенска игра). Звучи горе-долу така:

Доктор Кърк е брилянтен учен и както всички научни светила си има своите недостатъци: ексцентричност, егоизъм, липса на морал… Това в никакъв случай не омаловажава неговите постижения в областта на енергетиката и по-конкретно – при добиването на нова, екологична енергия, която би решила голяма част от световните проблеми.
Правителството обаче не споделя неговия ентусиазъм относно тази “трета енергия” и след няколко безплодни години прекратява финансирането на тези разработки. След няколко месеца Кърк загива при провеждане на научен експеримент.

Три години по-късно специален агент на разузнаването, действащ под прикритие във военно-изследователската база Остров Ибис, докладва, че доктор Кърк всъщност е жив и здрав и в момента работи за вражеската държава – република Борджиния. Веднага е изпратен специален отряд командоси, които да “отвлекат” доктора и да го върнат под майчиното крило. Член на този отряд е и нашата Реджина – специалист по оръжията и диверсионните операции. В екшъна участват още и младокът Рик – компютърен гений с медицински познания и умения по пилотаж на всевъзможни машини, както и Гейл – лидер на групата, опитен ветеран, който винаги успява да завърши успешно своите мисии. Само че когато тези тримата пристигат на Остров Ибис, вместо очакваните вражески войници, откриват много, много динозаври.

Историята се развива успоредно с вашия прогрес, така че обяснението за нелепото присъствие на влечугите се появява чак към средата на играта. Аз не искам да ви развалям изненадата, макар че по-съобразителните читатели сигурно вече са се досетили къде е ключът от бараката. Голям плюс е нелинейният сюжет, който прави играта привлекателна дори за евентуално следващо изиграване. Например Реджина ще бъде изправена пред труден избор, още в сравнително ранен момент от развитието на сюжета. Причина за тази дилема е конфликтът между водача Гейл и неуправляемия Рик. Докато Гейл настоява да се придържате към приоритетите на мисията и да продължите с търсенето на д-р Кърк, Рик отива в съседния комплекс, за да спаси живота на вашия таен агент Том. Реджина е свободна да се присъедини към който и да е от двамата, така че изборът си е въпрос на вашата лична преценка и морал. Е, и на сляп късмет, тъй като двете алтернативи отново са изписани с японски йероглифи, така че едва ли знаете какво точно избирате. Все пак, когато разберете с какво всъщност сте се захванали да правите, ако не сте доволни, винаги остава възможността за Load.

Като споменах за зареждането на запазена по-рано игра, добре е да ви предупредя, че записът е позволен само на предварително определени места – например в началото това е само една определена стая в комплекса. Това обаче не е направено с цел да затрудни играчите, тъй като, когато се случи Реджина да хвърли топа, вие имате възможност за непосредствено продължение от същото място. Това е позволено, докато разполагате с “кредити”, но техният брой е доста голям (май около 30-тина), така че едва ли ще имате сериозни проблеми.

Playstation-варинтът е прочут със своята графика

Разглезеният PC-играч обаче едва ли ще бъде впечатлен особено. Dino Crisis изглежда съвсем прилично, но няма нищо феноменално красиво или невиждано досега. Аз не открих опция или настройка за графичен режим по-висок от 640х480, което означава, че ако авторите са предвидили подобно нещо, то са се погрижили да го скрият достатъчно добре от непосветените. Героите – хора и динозаври са нарисувани много добре, само дето леко ме подразниха “нащърбените” им ръбове. Този проблем следва автоматически от ниския видео-режим и сравнително лесно би могъл да бъде решен с помощта на anti-aliasing, но явно художниците – привърженици на кубизма, са решили, че така е по-естетично. Декорите също са хубави, но най-често са дразнещо статични.

В началото на играта Реджина разполага с три оръжия – пистолет, пушка и автомат. Но тъй като тя се слави като оръжеен спец, не се съмнявайте, че до края ще попълни арсенала си с далеч по-интересни и ефикасни дино-скоросмъртници. Оръжията могат да бъдат заредени с най-различни видове муниции, които ще намерите да се въргалят на най-неочаквани места. Ще откриете и още доста артикули, освен оръжията и амунициите: упойващи стрелички, ключове и кодови карти, най-различни модификации на хапчета и лекарства… Доста сложно е (освен ако не са ви дръпнати очите),  да проумеете кое какво върши или какво става когато комбинирате два предмета, но в общи линии играта все пак не е прекалено трудна и дори нямате нужда от повечето екстри. Когато инвентарът ви се задръсти, можете да разтоварите част от предметите си в специални сейфове, разхвърляни из изследователската база.

Дотук не съм споменавал любопитния факт, че Реджина може да си избира между четири различни тоалета и имате възможността да я преобличате всеки път, когато заредите играта. Повечето й дрешки изглеждат съвсем неподходящи за боен екип или униформа на дино-екстерминатор, но какво да се прави… Щом авторите са решили, че официална розова рокля и жартиери или предизвикателен минижуп от леопардова кожа се връзват с цялостната обстановка в играта кой съм аз, че да противореча?

За мен Dino Crisis си остава една много забавна игра, независимо какво смятат авторите й. Вероятно това впечатление се породи от цялостната нелепост на ситуациите в нея – още си спомням как Реджина очисти първия си динозавър. Вървеше си тя, значи, по двора на базата, следвайки кървавата диря, оставена от влаченето на един разполовен труп.
Обстановката се нажежи, музиката – също и стана ясно, че нещо ще се случи. Изведнъж срещу нея се пръкна малък двукрак хищник (може би дейнонихус?). Тъй като още не бях свикнал с играта, докато си спомня как точно се стреляше, гущерът докопа Реджина за крака. Но мацето не загуби присъствие на духа и бързо се освободи (аз през това време се набирах на всички управляващи клавиши, което между другото е основна стратегия в по-напечените моменти в тази игра). След това все пак си спомних как се стреляше и пратих два-три куршума към добичето. Бедният динозавър се свлече на земята и аз лековерно се приближих към неговия труп (може би за да му претърся джобовете?). Реджина остана неприятно изненадана, тъй като уж мъртвия дейнонихус скокна на крака и я халоса с опашка. Въпреки, че крехката й фигурка отлетя на четири метра и в тялото й не би трябвало да остане здрав кокал, Реджина бързо се изправи и отново застреля многострадалния динозавър. Най-сетне той се свлече на земята и кървавата локва под него доказа, че се е преселил във Вечните Ловни Полета… Голям майтап, нали? Или май моето чувство за хумор е прекалено изкривено. Във всеки случай Dino Crisis не успя да ме уплаши, но пък успя да ме разсмее.

Автор: Боян Спасов