Devil May Cry

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 12 фев. 2002

История :І

Няма да я преразказвам отново заради пропусналите и двете предишни статии за Devil May Cry. Може би съм почнал да се превръщам в стар мърморко, но на мен поне ми се стори доста плоска и никак, ама никак оригинална. И ако това донякъде е в унисон с общия (умишлено търсен) ретро-стил на играта, все ми се струва, че Capcom можеха да се понапънат и да ни зарадват поне с една прилична начална анимация. Уви, както началната, така и междинните анимации на Devil May Cry са толкова претупани, че сигурно ще си счупите пръстите, опитвайки да ги прескочите колкото може по-бързо. Уточнявам – не са грозни (нищо в тази игра не е грозно!), а именно претупани.

Камера 🙂

Принципно гледната точка в Devil May Cry е фиксирана. Отначало дори леко ме подразни, че не мога да завъртя камерата свободно, за да се ориентирам по-добре. После усетих, че това всъщност не ми е нужно. Макар на пръв поглед да прилича на екшън/адвенчър, Devil May Cry всъщност е чист екшън, в който играещият няма какво толкова да се взира в заобикалящия го свят. Всичко, което се иска от “декорите” в случая, е да бъдат един подобаващ фон. Най-вероятно затова и Миками сан е предпочел просто да подбере най-красивите “пейзажи” в играта и да закове камерата върху тях. Наистина, една freelook опция най-вероятно само щеше да разводни общата атмосфера.

Управление 🙂

Ще ви трябват не повече от десетина минути, за да се почувствате “като у дома си” с Devil May Cry. Управлението на играта е дяволски лесно и има защо да е такова. Невероятната свобода на движение ще ви позволи да използвате всеки милиметър от арените на битките, а Devil May Cry е игра, в която ще ви се наложи да бъдете доста “пъргави”. Не само босовете, но и повечето редови чудовища в играта са доста хитри и влудяващо повратливи. С тактики от сорта на “пай се, газим ‘ора!” едва ли ще я докарате и до средата на иначе не особено дългата игра.

Графика 🙂

Убеден съм, че и най-големите мрънкачи ще се плеснат по челото при срещата с Devil May Cry. С каквито и суперлативи да обсипя графиката на играта, това ще си е чиста загуба време. Devil May Cry трябва просто да се види на живо. Всеки уважаващ себе си геймър трябва да хвърли поне един поглед на този абсолютен и безспорен шедьовър на гейм-дизайна.. Подобно на любимите филми, тази игра може да се гледа (и преминава!) отново и отново, защото е просто невъзможно да видиш всичко, което си заслужава, само от едно “превъртане”.

Автор: Ивелин Иванов