facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Devil May Cry 5
Ревю | 24.03.2019 | автор: Георги Кацаров


оценка:
Производител:
Capcom
Издател:
Capcom
Жанр:
Екшън
Платформа:
PC
сайт на играта »

плюсове

Добре анимирани персонажи

Динамичен екшън

Надъхващ саундтрак

Интересен сюжет

минуси

Някои моменти в сюжета са предсказуеми

Линеен дизайн

Дългогодишните ми наблюдения сочат, че с нарастването на цифрите след някое заглавие нараства и трудността пред неговите създатели да предложат нещо ново и интригуващо. Понякога обаче всичко от което имаме нужда е доброто, старо "още от същото" и Devil May Cry 5 напълно се вписва в тази категория. В случая от Capcom определено не са стояли със скръстени ръце през изминалите десетина години и ни поднасят едно добре полирано "още от същото".

"Hard Boiled" Hack 'n' Slash? Не съвсем, но достатъчно.

Ако вече сте протрили диска си с God of War и убийствено копнеете за още динамичен екшън от трето лице - едва ли ще намерите по-добро решение за момента от Devil May Cry 5 (или поне до излизането на Sekiro: Shadows Die Twice). Hack'n slash екшънът, който предлага DMC5 съчетава в себе си визуалното екшън творчество от Hard Boiled на John Woo, поръсено с щипка азиатски кич, характерен за японските заглавия. Или казано по-просто новата част предлага отново така характерните за поредицата жестоки комбота, водещи до феерия от хвърчащи крайници и (бивши) части на вашите врагове. Визуалното пиршество е гарнирано с кръв и ефекти в най-различни ярки цветове, но без играта да деградира до някоя шеметна азиатска тупалка (които се оливат с динамични шарени ефекти до такава степен, че могат да ви отключат епилепсия).

Може би сравнението с филмовата класика Hard Boiled е малко пресилено, тъй като тук няма да станете свидетели на опустошение на околната среда (освен в предвидените за това случаи), но ще погърмите и покълцате на воля най-разнообразни врагове. Първата поява на всеки враг е съпроводена с неколкосекундна пауза и интродукция, след което директно скачате обратно в екшъна, там където е спрял. Въпреки, че ситуациите са напрегнати, играта рядко ще ви хвърля в мелета с много противници наведнъж; по-често ще трябва да се справяте с максимум 3-ма или 4-ма. За сметка на това линейния геймдизайн спомага за това, рядко да излизате от битка.

В общи линии ви очакват над 15 противници и горе-долу толкова босове. Самият дизайн на враговете е добър, като те варират от наземно-движещи се гадини до демонични прилепи, които нападат от всички възможни посоки. Визуално някои от враговете имат по-инсектоиден вид ("Empusa" и нейните green, red и queen вариации например), докато други са по-хорър ориентирани (например "Hell Caina" или "Death Scissors", които имат доста добра интродукция).

За какво все пак става въпрос?

Подобно на играта, започнах статията малко с краката нагоре. Действието продължава след Devil May Cry 4 и в първите моменти определено storytelling-ът може да ви се стори малко объркващ. Невероятно могъщ демон на име Urizen е на път да завладее света и само ловците на демони Dante и Nero могат да го спрат, но в последвалата битка Неро едва не загива, след като Данте се жертва, за да могат двамата с V да избягат. Именно в тези начални стъпки виждате, че Devil Bringer-a (буквално дясната ръка) на Неро липсва. Малко след това става ясно и как я е загубил - тя бива брутално откъсната от мистериозен непознат (непознат, до момента в който вади Ямато - бел. авт.), който отваря портал през който изчезва. Именно след него тръгва Неро, когато се появява Urizen и купона става пълен.

V е ново лице на хоризонта. Той е мистериозна фигура (или поне така си мислят авторите... отново;), която обаче бързо ви става ясно каква роля играе в целия сюжет, въпреки, че играта се опитва да не ви хвърля много подсказки от самото начало. В крайна сметка разбирате, че зад инвазията на Urizen стои обичайният заподозрян - Върджил, но не по начина по който си мислите.

Неро и V не са сами в битката срещу Urizen, а са подпомогнати от Nicoletta Goldestein a.k.a. "Nico", която е вашият side-kick. Тя не участва пряко в геймплея, но играе ролята на вашия център за ъпгрейди. Ще срещнете и други стари познайници от предишни части на поредицата, като те играят роля в сюжета.

Историята се разгръща посредством кътсцени, които лично за моя вкус накъсват геймплея твърде често, но някои от тях са готини, а поведението на персонажите е изпипано и има доста забавни диалози. От друга страна дългогодишните ловци на демони едва ли ще бъдат изненадани от сюжета, тъй като характерните особености на старите персонажи са дебело подчертани и няма начин да ги пропуснете. Разбира се, ако изключим няколкото преиздавания на DMC4, DMC е поредица, принадлежаща изцяло към предишното десетилетие, така че ако последните ви допири с нея датират от тогава, то вероятността да сте забравили детайлите е голяма.

Между кътсцените...

И така стигаме до най-важната част на всяка игра: пълнежа между кътсцените а.к.а. "геймплей". Тъй като в първата част на играта ще поемете ролята на Неро, веднага ще забележите, че се е сдобил с нова механична ръка на мястото на Devil Bringer-a - Devil Breaker. Тя играе ролята на оръжие и в играта ще срещнете осем нейни вариации, всяка една от които е изработка на Нико. Като стана въпрос за нея - мацката-майстор може да бъде извикана на определени места в играта, чрез телефонни кабинки (Неро и Нико си имат сигнал по който се разбират кога да се появи тя.) и да си набавите подобрения преди някоя напрегната битка. Разбира се, не всички Devil Breaker-и ще ви бъдат достъпни от начало, а и имайте в предвид, че уменията и услугите на Нико далеч не са безплатни. Освен Devil Breaker-ите, в арсенала на Неро се завръщат огромния меч, носещ изисканото име "Red Queen" и двуцевния пистолет "Blue Rose", който е малко по-различен спрямо своя първообраз в Devil May Cry 4.

Играта с V е малко по-различна. Основното оръжие на V е неговият бастун, който му позволява да се телепортира насам-натам около враговете, но освен това V има възможности, които му позволяват да призовава различни типове демони. По отношение на статистики като скорост, издръжливост, здраве и т.н. V отстъпва на Неро, но предимството му е именно в призоваването на демони. Те от своя страна имат собствени статистики като здраве и прочее, които не зависят от състоянието на V. По-този начин V е подходящ много повече за дистанционна игра. Ако по някаква случайност се окажете наобиколени от врагове можете да разчитате на летящи същества, които да ви измъкнат от клопката и да продължите битката от разстояние.

И накрая стигаме до собственика на Ebony & Ivory. Той също е тук, въпреки привидно шокиращото начало (че може ли DMC игра без него???) и има достъп до най-голям арсенал от всички игрални персонажи. За сметка на това обаче може да изпълнява едва 4 стила (стиловете са специални набори от движения, които изискват определено хладно или огнестрелно оръжие). Пиперливия му език също е тук, така че можете да сте спокойни, че всичко, което трябва да е тук - е тук.

Разбира се геймплея на една игра далеч не се изчерпва със способностите на главните герои. Напълно в каноните на поредицата дизайна на нивата е линеен, като играта ще ви води за носа от зона в зона. Разбира се за заглавие от този тип, структурата, макар и линейна включва затънтени кътчета, които трябва да откриете за да вземете някоя благинка - някоя цветна сфера (червените са основен ресурс в играта) или вход към секретно ниво.

Като споменах цветните сфери - друг задължителен елемент на всяка уважаваща себе си DMC игра - те са отново тук. Червените са най-често срещаните и служат за да развивате своите умения или да си купувате ъпгрейди. Зелените възстановяват вашето здраве, сините увеличават здравето ви, белите - запълват вашия "Devil Trigger", докато лилавите увеличават максималния му размер. Златните са най-редки: те ви позволяват да съживите убит персонаж, при което той продължава играта с пълно здраве.

В завършек

Devil May Cry 5 е изцяло в каноните на поредицата и затова ако до този момент игрите от поредицата не са ви зарибили по нея - едва ли и петата част ще го направи. Ако сте фенове и отчаяно искате още DMC - петата част ще ви грабне и ще ви накара да се почувствате в свои води от самото начало. Ако до този момент не сте пробвали DMC игра - петата част е абсолютно представителна за цялата поредица, така че докосвайки се до нея вие ще разберете дали тази поредица е за вас или не.

Пожелавам на всички успех с лова на демони, а аз се насочвам към Sekiro: Shadows Die Twice

напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Mortal Kombat Komplete Edition 207
Mass Effect 2 96
Prototype 86
Dead Space 3 80
Dark Souls II - видео ревю 72
Assassin's Creed IV: Black Flag 71
DmC Devil May Cry 66
Portal 2 65
Grand Theft Auto V 61
Dishonored 58