Deus Ex

Mултиманията напоследък май позапада като такава. Не че я няма въобще, но се появяват все по-интересни САМО сингълплей игри. Сещам се за Thief и Thief II, MDK двете части и т.н. И сред тях най-добрата игра безспорно е най-новото RPG Action творение на Джон Ромеровaта фирма Ion Storm – Dеus Ex. Ще кажете: “Аре, аре, писна ми от най-по-най-ултра-гига-мега-хитови игри.” О.К. Тогава пропуснете тази игра, ама преди това отворете прозореца и си хвърлете геймърската книжка. И си бачкайте на Ехcеl до полуда. Когато усетите първи признаци на лудостта – Alt+F4 на Еxcel.
И пускайте Deus Ex.

Няма да съжалявате.

Играта е върхът. Единственото, което е леко поизтъркано в нея, е сюжетът – през 2051, както можете да се досетите, ужасът е пълен – хаос и беззаконие, подкупи, шантаж и наркотици владеят положението.
Наркопласьорите и мутрите са организирани и действат съвсем открито и без страх от така или иначе липсващия закон. Световната икономика е пред колапс, богатите са безгранично богати, бедните умират от глад. Революционна ситуация, би казал Лев Троцки. Но не това е най-лошото – престъпните групировки от едно време се обединяват и изпреварвайки комунистическите лидери, започват да се борят за световен ред и управление, както на тях им харесва. Началото на техния план е просто – разпространява се свръхопасна, генетично модифицирана чума, чиято ваксина, Амброзия, имат само те. Оттук нататък, който иска да оживее, ще трябва да е с тях. Който не – да мре. А вие, агент на UNACO (за справка www.unaco.org), с вградени в тялото и мозъка датчици и други екстри, тръгвате да се борите срещу цялото това мазало по света. По света е напълно буквално – USA, Париж, Тайланд и Area 51!

Но това си е не толкова изтъркана, колкото утвърдена сюжетна линия. И освен това си е и Ромерово откритие, като се имат предвид Wolfenstein, DooM-oвете и Quake-oвeтe без третата им част. Но това е първото и последно нещо – освен малкото муниции – в тази игра, което ме дразни. За мунициите ще говорим по-нататък.

А за останалото смея да твърдя, че е

РЕВОЛЮЦИЯ сред геймърските среди!

Еволюционна революция дори! Ion Storm и Еidos Interactive този път са направили нещо невероятно. Забъркали са експлозивно интересна смес от ВСИЧКО най-добро от най-интересните видовете игри – RPG и Аction.
Екшънът е нон стоп, от първо лице, и е на силно модифициран Un- real Tournament енджин. Графично DeusEx си е UT, даже и малко по-добре при съответния хардуер. Единственото по-кофти нещо е ползването само на вечерно-сутрешната част от денонощието, което е далавера само за притежателите на Voo Doo 1 и 2, TNT и другите по-слаби и стари видеокарти. Има си всичките екстри и са вкарани приятни неща – синхронизацията на устните с говора, направеното влизане в перспектива от трето лице при важни разговори, и поклащането на тялото при походка (добре, че може да се маха), и познатите ни от SOF реакции при целене на различни места, и поне от мен за първи път срещаното на UT енджин запалване на обекти и хора и дори на самите вас :).

Позабравих да ви кажа за музиката. Tя е интерактивна, нежна и бойна едновременно. Правена е от Straylight Productions (http://www.stra- ylight-productions.com/straylight), автори на музиката на мегахитове като Unreal, Return to Na Pali, Unreal Tournament. Носи се клюка, че след завършването на Deus Ex на Ромеро & Co толкова им харесал един от авторите – Alex Brandon, че го взели на постоянна работа при тях.

Mного силно е направено например явлението “заключена врата”, която, ако искате хаквате, отваряте с уред от инвентариите си, говорите с NPC да ви даде подсказка или код, или потърсвате Data Memory наоколо, за да ви стане ясно как се преодолява тази врата. И това е само едно от нещата, с които влизате в съприкосновение. А те са стотици, съвсем сериозно казано. Можете да говорите с много хора, да четете новини и e-mails по терминалите. Дори това е задължително, за да можете да продължите на места. Когато стреляте, не бързайте да натискате спусъка. Ако изчакате една-две секунди, ще видите как мерникът става все по-малък и все по-точен.

Освен наличието на NPC и други, RPG елементите също са застъпени много силно: имате ъпгрейди на всичките си умения в зависимост от наличните ви кредити. Ако намерите weapon upgrade kit, можете да го ползвате, с което оръжие пожелаете от наличните. Ако той е за огнестрелни оръжия, се ползва с тях. Ако пък намерите подобен kit за себе си, с помощта на медицински робот можете да си го инсталирате. Така например след първото ниво можете да отидете при доктора и да си засилите мускулите, за да можете да вдигате по-тежки предмети.

Намирането на ваш собствен път през огромните нива и непрестанно идващите ви първостепенни и второстепенни задачи е суперготино. На второто ниво например, ако отидете до хотелската стая през “парадния вход”, не получавате skill points. Но ако минете през висящата над задната улица пожарна стълба като наредите няколко от струпаните сандъци (ще трябва да сте се ъпгрейднали с мicrofibral мuscle), получавате 30 еxploration points! И това е с почти всяко място, на което сте. Ако се замотаете по нивата, ще намерите много полезни неща, скрити зад саксии, из кашони и чували с боклуци. Но не се плашете от думичките NPC, RPG елементи, upgrade kit и други подобни. Те са направени да ви помогнат и са много интуитивни.

Изиграйте тренировъчните мисии!

Без тях сте загубени из стотината си предмета и тяхното използване. Ще се научите да минавате незабележими покрай хора и уреди за засичане, да боравите с мини, лепящи се експлозиви, всички видове пушки пистолети и снайпери. И най-вече как се действа и хакерските умения и касораразбиваческите уреди. Всеки, който е играл Diablo или Drakan, за секунди ще разбере как да освободи място на новия предмет в инвентариите си, но понякога е сложно да се прецени кое да се изхвърли. Хубаво е да имаш огнехвъргачка, но дали си струва да загубиш всички пушки и пистолети? И това ще ви бъде обяснено, или по-точно кое оръжие кога е полезно и кога не. В началото на статията казах, че мунициите са малко. Да, малко са, но след като се оттренирате добре с ножа, щангата и малките ками за хвърляне, не мисля, че ще имате нужда от камари патрони.

Всяко от 13 нива (ако са толкова), има по минимум 10 поднива, едно от друго са по-готини и интересни. Oсвен това са огромни и със собствена атмосфера. Те са в три основни точки на земното кълбо, пръснати на по десет хиляди километра един от друг – USA, Hong Kong, неизвестното място Tracer Tong, Париж и световно известната с кацането на извънземни Аrea 51. Mалко странно е това, че нивата не притежават много собствени герои, като чиста проба 3D-анимация – секретарката на шефа от USA е продавачка на вестници в Hong Kong, а мадамата от кръчмата на второто ниво е в клуба в Париж, но какво да се прави – няма Шенген, няма проблем. За пътуване.

USA нивата са много интересни и силашки, както всичко в тази огромна страна. Рекламите по стените на сградите са по двадесет метра и гласят глупости като “Smoke More, Think Less”. Но там поне имате ясната представа къде се намирате през цялото време и наоколо се чува англоезична реч.

Парижките нива са не по-малки и интересни, започва се от покрива на небостъргач и се стига до ултралуксозни клубове с вход три хиляди кредита. За да се досетим за Виктор Юго, се минава през катакомбите и една катедрала, напомняща на Парижката света Богородица (ама че тъпо име:-).

А Hong Kong е просто раят на туристите – красиви жени, наркотици и будистки храмове. Един съвет – не се заседявайте около шляещите се наоколо drug dealers – може да ви нападнат с щанга в ръка откъм гърба. Е, момичето, което срещнах и се твърдеше, че е ученичка, беше с лице и бюст на порно звезда, но може пък да е повтаряла десетина пъти и да има странични занимания…

А Area 51 си е с всички екстри на мястото – неизследвани гадини с неясен произход и разбира се, aliens – eдни такива малки, белички човечета с три пръста и черни издължени очички, стрелящи с малки пистолетчета и нанасящи големи вредички за вас.

И в тези прекрасни местенца, вие в лицето на агент C. J. Denton се борите срещу злото във всичките му видовe и цялото това нещо в една от най-прекрасните Action и RPG игри, с елементи на Adventure – Deus Ex.

Автор: Пеню Дачев