Deus Ex: The Fall – PCM2.0

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 09 сеп. 2014

Време беше и за малко хейт и ниски оценки в PCM2.0, осигурени от Любен Марковски.

——————————-

Трансхуманизъм – международно културно и интелектуално движение с крайна цел фундаментално изменение на човешкото състояние чрез развитие и разпространение на широкодостъпни технологии, за значително увеличение на човешките интелектуални, физически и психологически възможности.

С появата си през вече далечната 2000 година, Dues Ex разби представите на милиони геймъри по света за уникална игра. Със своята невероятно поглъщаща киберпънк атмосфера, запомнящ се геймплей, увлекателна история и прекрасен саундтрак, този RPG/FPS шедьовър моментално доби култов статут и остана за вечни времена в аналите на гейм индустрията.

Излязлата през 2011-та трета игра от поредицата – Deus Ex: Human Revolution – някак си успя да направи невъзможното и отново да върне вниманието на гейм-общността към поредицата след недотам успешната Invisible War. Разработчиците от Eidos Montreal създадоха свой собствен вариант на света на Deus Ex, но го направиха с такъв финес и отношение към детайла, че крайният продукт се оказа не само достойно духовно продължение на оригинала, но и велика игра сама по себе си.

Разбира се, редно беше в нашия свят на корпоративни ходове и проекти-паричконосители да очакваме някой да се възползва от успеха на Human Revolution, и то по начин, който оставя не само лош вкус в устата, а и неизменния въпрос ”Абе аз що изобщо си губих времето с т’ва?”.

Именно такъв е случаят с наскоро портнатата за компютър Deus Ex – The Fall. Докато ревютата и оценките на играта за оригиналната й платформа – iOS – са достатъчно добри, PC-портът й е истинско недоразумение. Вместо да вземат правилното решение и да аугментират играта за по-гъвкавата платформа, издателите от Square Enix не са си направили труда да пипнат дори най-простичките неща. Но за това по-късно. Първо –

Историята.

Предишните Deus Ex се славят с едни от най-добрите сюжети в историята на гейминга, като в тях има и немалко философия на най-разнообразни нива. Тук няма да видите нищо подобно.

Действието на играта се развива през 2027-ма, същата година като в Human Revolution. Играта започва там, където свършва книгата Deus Ex: The Icarus Effect. Вие поемате ролята на Бен Саксън, аугментиран наемник, бивш член на британските СВС и личната армия на Белтауър. Предаден от членовете на своя наемнически екип „Тираните” с командир Ярон Намир (починал след близка среща с Адам Дженсен в Human Revolution, мир на праха му – б.авт.), Бен няма друг избор, освен да бяга и да се крие. С него е Ана Келсо (главната героиня от споменатата книга). Двамата започват да изпитват симптоми на отхвърляне на механичните аугментации, заради недостиг в световен мащаб на лекарството Нюропозин. Изпаднал в безизходица, Саксън получава помощ от мистериозния противник на Илюминатите – Янус. Янус го изпраща в Панама, за да търси Ризин – по-евтина алтернатива на Нюропозина, но все още в тестови период. Следват срещи с продавачи на черния пазар, корпоративни намеси и тем подобни неособено ангажиращи вниманието и съзнанието на играча развръзки в историята. Не казвам, че сюжетът е изтъркан, клиширан или безкрайно глупав, но със сигурност не е нищо особено и няма да ви остави със затаен дъх. Особено имайки предвид колко кратка е играта.

И оттук започваме с минусите.

А тя е наистина кратка. С цялостното мотаене и обикаляне на всяко кътче се събират 4-5 часа геймплей пряко сили. Но това е, разбира се, ако изобщо успеете да се насилите да я изиграете изцяло.

Да започнем с контролите – нямате възможност да ги промените и няма бутон за скок. Въпреки това са разположени значително удобно и що-годе бързо ще свикнете с тях, но пък управлението е дървено и неотзивчиво, така че съвсем заслужено отнася куп ругатни.

Следва графиката – нормално е след като играта е порт от iОS, графиката й да не бъде нищо впечатляващо. Обаче тази тук си е направо грозна. Вярно, всичко е разпознаваемо и няма да сбъркате една граната с друга, но през повечето време ще се чувствате, сякаш играете нещо отпреди десетина години. Вдървените движения на героите както в самата игра, така и в анимациите може да ви напомни на стоп-кадър анимация. Няма нищо естествено в движенията и ужасното повтаряемо подмятане на крайници убива всякакъв драматичен ефект.

Това нямаше да е такъв проблем, ако не бяха бъговете. А те са навсякъде. Един от най-дразнещите е бъгът с аудиото – изчезващи гласове и реплики, звуци от презареждане и стъпки, като единствено музиката остава за фон. Решението е просто – включете си колонките не ”стерео”. Графичните бъгове със сенките по лицата на героите също не са особено приятни, но се преглъщат по-лесно.

Не бих могъл да коментирам изкуственият интелект, защото такъв просто няма. Вярно, прицелването при мобилната система не е лесно и там ИИ-то е по-добре да липсва, но на компютъра е просто обидно да срещаме противници като от Delta Force през 2014-та година. Хубавото е, че поне са издръжливи – може да им набиете хедшот и те ще продължат да ви стрелят тъпо и упорито от метър и половина разстояние.

Какво друго? Скучни и еднотипни нива, липса на някои ключови аугментации, ограничения в геймплея (колко беше забавно да се разхождаш в Human Revolution и да биеш тупаници на всеки срещнат – е, тук не може).

Но не всичко е ужасяващо.

Дълбоко под цялата гореописана грозна картинка се крие игра, която можеше да бъде и добра. Все пак авторите използват дизайна и геймплей решенията от Human Revolution. Още ги има множеството начини за справяне със ситуацията, хакването и промъкването, наистина добрите и полезни подобрения по героя и няколко запомнящи се easter eggs, които ще оставя да откриете сами, ако все още имате желание след тази статия. Има нещо толкова типично за поредицата в това да хакнеш терминала на охраната и да пуснеш големия страшен бот да се справи с всичките ти противници, а те да търчат и пищят абсолютно безпомощно наоколо. Атмосферата на поредицата е запазена и имате избор между стелт и екшънгеройски подход, като балансът все още е запазен. Системата за прикритие е добра, но често ми се случваше да имам повече полза от крайното тъпоумие на противниците, отколкото от нея самата.

Солидният набор от оръжия и ъпгрейди за тях също допринасят към положителните фактори на играта. Оръжията варират от пистолети до гранатомети, като имаме крайности във всеки спектър – за любителите на пацифизма и тихото промъкване има арбалет с приспивни стрели и зашеметяващ пистолет, а за феновете на качественото изтребване на враговете – дори плазмена пушка. Инвентарът, обаче, е премахнат, а с него и още един ключов за поредицата RPG-елемент. За сметка на това, всичко – оръжия, муниции и ъпгейди – е достъпно от магазина и единственото ограничение са наличните ви кредити.

Крайна присъда.

Прочетете пак значението на думата „трансхуманизъм” в началото на статията. Тази игра няма нищо общо с него. С малко разработка и няколко дребни, но ключови промени, The Fall можеше да бъде солиден и надъхващ порт, но в сегашния си вид е сред най-ужасните, които съм играл. За съжаление не ви го препоръчвам. Ще се наложи да почакаме още за наистина хубава част от Deus Еx поредицата.

Автор: PCM 2.0