Destiny

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 сеп. 2014

Какво е Destiny?

Да започнем с тривиалното – Destiny е първото голямо произведение на Bungie след Halo. Студиото успя да се раздели с Microsoft и се премести при Activision – от трън та на глог, биха казали някои. Това означава едно – хората от Bugie имат огромно желание да докажат, че могат повече.

Трудно е да определим Destiny жанрово. Играта е смесица между екшън от трето лице, ролева игра и масова онлайн пуцалка. Авторите упорито избягват да използват определението MMO и донякъде са в правото си. Най-много играта прилича на серията Borderlands – огромен свят с различни мисии, които можете да изпълнявате сами, с приятели или с напълно непознати минувачи. Borderlands обаче не е лесна летва за прескачане. Да видим дали Destiny успява да се справи със задачата.

Голямото кълбо в небето

Първо на първо, играта задължително се играе онлайн, независимо дали ще се съюзявате с други играчи или не. Влизате със своя PlayStation Live профил и не е необходимо да си правите друг акаунт. Първият екран, който ще ви посрещне, е този за създаване на герой. Имате избор между три класа – Титан, Ловец и Вещер (Warlock), всеки от които има по два подкласа. Отделно, имате избор между три раси – обикновени хора, Awoken (пак обикновени хора, но малко по-напудрени) и Exo (човекоподобни машини). Разликите между тях са единствено козметични, така че изберете най-красивото лице и продължавайте смело. След като настроите някои лични предпочитания като прическа, цвят на очите и други, сте готови да се впуснете в голямото приключение.

Действието в Destiny се развива в далечното бъдеще. Незнайно как в Слънчевата система се е появило странно кълбо, наречено просто Пътешественикът. То някак успява да предаде на човечеството огромни познания и ни позволява да превземем всички намиращи се наоколо планети – Марс е колонизиран, Меркурий се превръща в свят-градина и така нататък. Хората започват да вярват, че тяхната Съдба (Destiny, чаткате ли) е да ходят под светлината на чужди слънца. Доста поетично, но не се случва точно така. Оказва се, че Пътешественикът си има врагове, при това доста опасни. След няколко века на бурно развитие, при нас пристига Тъмнината – неизвестна сила, която иска да унищожи приятелски настроеното към нас кълбо и всичко около него. Хората са от неправилната страна на тази свада и цялата ни междупланетна империя рухва. В настоящето, всички хора живеят в един единствен укрепен град, защитаван от Пазителите (с други думи – играчите). Пътешественикът също така е умрял, ама не съвсем (не питайте).

Ко речи?

Историята като цяло е доста мътна и заплетена, поне в началото. Не става ясно защо и как ни е помогнал Пътешественикът, как се е случил възходът и крахът на човечеството и така нататък. Поне до момента, до който успях да стигна, играта ви бомбардира с нови концепции и очаква от играча да ги приеме като факти, без допълнителни разяснения. Силно се надявам това да е само опит за нагнетяване на атмосферата и създаване на съспенс и повечето въпроси да получават задоволителен отговор към края.

Започвате играта в Русия, събудени от малко роботче, наречено Ghost. Надявам се да харесвате гласа на Питър Динклидж (Тириън Ланистър от Game of Thrones), защото през по-голямата част от времето ще чувате само него. Духчето служи като навигация из нивата и описва различните цели, които трябва да изпълните. Независимо кой от трите класа сте избрали, играта стартира еднакво. Разликите между трите персонажа не са очевидни още в началото, а се появяват след като поразвиете героя си. Да кажем две думи за RPG елементите в играта – присъстват, но не са основен фокус. С убиването на гадове и изпълняването на задачи събирате точки опит и вдигате нива, а с всяко ниво получавате по едно ново умение. Героят има три атрибута – Strength, Discipline и Intellect, но не разпределяте точки, а ги получавате от екипировката, с която е облечен. Липсват всякакви диалози, така че играта няма нищо общо с Mass Effect да кажем, освен визуално. Изпуснат е и един елемент, който според мен щеше да се върже добре с атмосферата – морална система за добър или лош персонаж, предвид, че историята така и така се върти около битката между Светлината и Тъмнината. Но така или иначе такава липсва – ще се биете на страната на Доброто, дори да сте фенове на Криско и всичко добро да ви е чуждо.

Слагайте скафандрите

Говорейки за екипировка, имате си инвентар, който ще попълвате с различни брони, каски, ръкавици и други подобни атрибути. Част от тях ще получавате като награди от мисии, други ще намирате из нивата (оглеждайте се внимателно, малко трудно се забелязват). При броните нямате голям избор, тъй като повечето са ограничени за даден клас. По-голямо разнообразие има сред оръжията, но и те се изчерпват с различни видове пушки, които се различават по няколко основни параметъра, като щети, далекобойност и т.н. Например, Pulse оръжията са по-скорострелни, но правят по-малък демидж, Scout са по-мощни, но стрелят бавно, а Auto са среден вариант. Не очаквайте, че след като сте избрали космически магьосник, ще използвате и космически жезъл – Warlock-ът стреля със същите пушкала, както и Titan-ът. Можете да носите до две оръжия, имате и доста мощна ръкопашна атака. Имайте предвид, че играта не е особено сериозен loot fest – ще откривате подобрения сравнително рядко, а и из нивата няма кой знае колко сандъци или тайници за претарашване.

Самите нива са доволно големи, с динамична смяна на ден и нощ. По време на битка, играта се държи като стандартен шутър, с тази разлика, че лошите се прераждат, и то доста бързо. Няма особен смисъл да ги фармите, защото след като ги изпреварите с едно ниво спират да дават точки опит. Играта ви бута постоянно напред, за да разглеждате все нови и нови територии. След като се измъкнете от рутещия се космодрум в Русия се сдобивате с първия си космически кораб и можете да джиткате наляво-надясно с него. Това е и една от основните идеи на създателите на Destiny – играчът да има свободата да ходи където си иска, когато си поиска. Докато сте в кораба си, можете да изберете къде да отлетите по карта, като новите региони се отключват с напредъка на историята. На практика обаче, поне в началните етапи нямате особена свобода – играта ще ви подсказва къде е следващата мисия, свързана с фабулата, а ако решите да я прескочите, може да се окаже, че враговете са прекалено силни за вас. Веднага, след като получите возилото, ще посетите и защитения град. По-точно, една много малка част от него, а именно – кулата на Пазителите. Това е един доста ограничен откъм пространство хъб, където ще намерите 5-6 NPC-та и ще можете да разгледате града… но само от много, много далече.

Съдбата ни срещна…

Тук ще е и първата ви среща с другите играчи. Както споменах, Destiny може да се играе и кооперативно, като препоръчителните отбори са по трима души. Това обаче не е задължително и ще успеете да минете мисиите и сами. Отделно, понякога по време на разходките из пущинаците ще срещате други играчи, изпълняващи същите задачи. Имате възможност да се съюзите с тях или да ги подминете и да си карате соло – аз лично избрах втория вариант. Играта не е кой-знае колко трудна, а контролите са удобни и дори има лек aim assist. Дори да ви убият, доколкото видях няма някакво наказание – просто се връщате малко по-назад в нивото и пробвате отново.

Музиката е доста подходяща за атмосферата, не се натрапва и не дразни. Визуално играта е доста красива, с всичките му там облачета, сияния в небето и взимащи дъха гледки в далечината. Графично обаче има какво да се желае, образите (макар и детайлни) ми се сториха леко размазани, но може би това се дължи на факта, че тествах заглавието на PlayStation 3. Вероятно във версията за конзоли от ново поколение графиката е доста по-добра. Поне няма проблеми с кадрите в секунда и дори при големи мелета играта не засича.

Изсипана по този начин, цялата тази информация може да ви наведе на мисълта, че играта не е кой знае какво. Не е точно така – Destiny е едно доста обещаващо заглавие, което има какво да ви покаже. Въпреки заплетената история, едвам се отделих от контролера, за да спретна това представяне. Историята вероятно се избистря към края и ако това стане има потенциал да е супер интересна. Бойната система е доста добра, което не е изненадващо, предвид опита на Bungie. Огромният брой различни региони си заслужават да бъдат разгледани подробно. Разбира се, една толкова мащабна игра не може да бъде точно описана само след няколко дни тестване – вероятно ще се наложи да се върна към нея в продължение на тази статия, когато героите ми понатрупат малко повече опит. А дотогава – пробвайте я и вие, заслужава си преживяването.

Автор: Пламен Димитров