Democracy 3

Ние, в PC Mania, като цяло се стремим да стоим далеч от политиката. Не я харесваме особено. Ако ни попитате за кого ще ви препоръчаме да гласувате, ще ви изгледаме странно и ще ви отговорим, че въпросът няма смисъл – човечеството вече има един безсмъртен Бог-Император, затворен в златния си трон на Тера от 10,000 години и който твърди обратното е еретик. А и чисто професионално нямаме повод да се заинтересуваме от политика – общо взето, в игрите сблъсъкът с политици се изчерпва с това да спасим дъщерята на президента или да разкрием, че някой си сенатор стои зад сенчеста групировка, която трябва да разбием. Освен това, замислете се – в чудесната Rise of Nations например, обикновените работници са способни да бачкат на някое оризово поле или да копаят строителни материали от мина в продължение на хилядолетия – от каменната ера до двадесети век – без веднъж да повдигнат въпроса за избори (в интерес на истината винаги съм се изненадвал от дълголетието им…).

Но тъй като утре има избори, а в Steam стратегически пуснаха съответната промоция, решихме тематично да ви представим един от малкото истински симулатори на политическа дейност – третата част от поредицата Democracy. В нея целта ви е да поемете управлението на една държава и успешно да я докарате до невиждан в историята й просперитет… или да завършите обесени от революционери, след като сте оплели всичко.

За разлика от предходната част, в която имаше измислени държави, разделени по идеологически принцип, в Democracy 3 можете да поемете управлението на една от шест реално съществуващи страни – Великобритания, Франция, Германия, САЩ, Канада и Австралия. Всяка от тях има своите особености – например, германците силно държат на правата на работниците за сметка на големите корпорации, за американците религията е от особено голямо значение и т.н. Като цяло обаче съществена разлика няма – както става ясно в течение на играта, всяка политика може да бъде променена, а всяка политическа нагласа – обърната, така че да следва вашият стил на управление. Имате известна възможност да променяте стартовите показатели – дължина на мандата, дали държавата е монархия и други подобни, но това не е от съществена важност.

Екшън за счетоводители

Важно е да уточним, че Democracy 3 не е преливаща от зрелищен екшън игра. В нея има много четене и обмисляне и още от първия ход ще бъдете затрупани с десетки графики, таблици, информационни балони и други такива. На практика единствените графични елементи са тук-там някоя рисунка на пенсионер или работник, представляващи различни части от електората. Ако сте си мислели, че EVE Online е Excel-ска таблица, маскирана като игра, само почакайте да видите какво ви чака тук… Набързо ще спомена и звука – неутрален, като от предизборен клип и омръзва бързо, най-добре е да бъде изключен веднага и да бъде заменен със саундтрак по собствен избор.

На практика цялото действие се побира на един екран, който изобразява всичко, което се случва в държавата ви. Той е разделен на седем части, показващи седемте основни направления на държавната ви администрация – външна политика, социална дейност, икономика и т.н. Във всеки от тези парцели са разположени по три вида „балони” с информация. Първият вид, изобразени с бели кръгчета, са така наречените политики – основният инструмент за налагане на волята ви. Те са най-разнообразни – нови данъци, различни инициативи като стартиране на космическа програма или изграждане на пътища, контрол върху полицията, армията и тайните служби и какво ли още не. С тези политики можете да оказвате влияние върху втория вид балони, сини на цвят, които отразяват положението в държавата – колко високи са заплатите, бедността, безработицата и т.н. Тях не можете да манипулирате директно, те се влияят от различни непреки действия. Третият вид кръгчета са червени или зелени и изобразяват различни ситуации – съответно лоши или положителни. Пример за неприятна ситуация са постоянните задръствания, а за добра – висока производителност на работниците ви, която се отразява положително на икономиката.

С голямата власт идва и голямата отговорност

Всичко в играта е навързано по начин, от който поне в началото ще ви се завие главата. Тук играта успява да предаде колко трудно е в действителност да бъде променена политическата ситуация в една страна. Да кажем например, че искате да намалите престъпността. Тя се влияе от постоянно бушуващите градски размирици, които трябва да преборите, като намалите бедността, която пък зависи от сто други фактора… Често връзките са невидими, макар и след кратък размисъл да се оказват логични – да кажем, искате да спестите пари и закривате държавната железница. Супер, нали, страшни сте меринджеи. Само че сега трябва да плащате обезщетения за безработица на всички железничари, които сте изхвърлили на улицата и може да се окаже, че ще похарчите повече пари, отколкото ако бяхте оставили влаковете да се движат.

Основните показатели, за които трябва да внимавате, са два – пари и благоразположението на избирателите. Първият е що годе очевиден – за всеки обществен проект ви трябват пари, които можете да си набавите от разнообразните данъци. Всяка държава започва на минус – с повече разходи, отколкото приходи и известно количество дългове. Не трябва обаче първосигнално да се хвърляте да спасявате паричната ситуация – погрешно е да мислите за държавата, все едно е човек. Ако вие, като отделен индивид, дължите много пари, това е сериозен проблем. С държавата обаче е малко по-различно – тъй като при нея принципно отсъства възможността да си пусне брада и да избяга от кредиторите си на друг континент, а няколко стотин хиляди добре въоръжени мъже и жени (от армията) я защитават от това ударна група да я качи на Витоша и да й счупи коленцата, държавата може да си позволи да поеме сериозно количество дългове, без да се притеснява от това. Същото е и в играта – не се страхувайте да затънете в заеми – много по важно е да стартирате правилните политики, защото без тях ще изгубите нещо много по-важно: гласа народен.

Именно „преговорите” с гласоподавателите са най-сложното нещо в цялата игра. Населението на държавата ви се състои от хора с различни виждания за това как трябва да бъде управлявана тя. Тези възгледи са най-различни: някои хора са по-либерални, други са по-консервативни, едни предпочитат да се движат навсякъде с коли, други искат добре поддържан обществен транспорт. За да стане още по-оплетено, един гражданин попада в няколко групи – един социалист може да е също патриот, родител и работещ в държавно предприятие, и възгледите му за това колко е гадно вашето правителство се формират от всички тези пристрастия. Групите не са еднакви като бройка (пенсионерите естествено са доста по-малко от работниците), така че ако угодите на лесна за убеждаване, но малобройна група, няма да постигнете голям напредък. Трябва да въвеждате правилните политики спрямо интересите на мнозинството – природозащитниците искат зелени инициативи, либерално настроените се гнусят от подслушване на телефоните, което обаче е важно за патриотите и т.н. Политиките не се стартират с пари, а с „политически капитал” – на практика волята на правителството ви да свърши нещо. Капиталът зависи от министрите в кабинета ви, които имат силни и слаби страни, лоялност към партията и други показатели. Ако са ви неприятни, можете да ги разкарате.

Тоя филм вече сме го гледали

Ако всичко описано дотук ви се струва някак познато, има причина – макар да излезе в края на 2013 г., Democracy 3 е практически същата игра като двойката, появила се през 2007 г! Ама напълно същата – като започнем с идеята, минем през реализацията и стигнем до дреболии като някои описателни текстове. Макар джитката определено да е интересна и да притежава фактора „само още един ход и си лягам”, тя е много зле прикрито копие на предшественика си с някоя и друга сменена картинка. Само за това й отнемам две точки от оценката. Запазени са и доста от недомислиците на предишната част – например, веднага след старта на играта започвате с одобрение от 0%, което е нелогично, предвид че се предполага да сте спечелили избори точно преди това.

И най-голямото ми оплакване – играта в един момент изпада в необуздан инфантилизъм. Представете си следната ситуация: извадили сте държавата си от финансовата дупка, в която се е закопала преди да дойдете на власт. Имате печалби от милиарди евро на ход и резерви от трилиони. Практически сте изкоренили бедността, престъпността и безработицата. Полицията и тайните ви служби са отлично екипирани и следят всяка стъпка на гражданите. Проучванията показват, че на следващите избори за вас ще гласува 90% от населението. Доволни от себе си натискате бутона за следващ ход и изведнъж ви се появява екран, на който с две изречения е описано, че героят ви в играта е бил убит от религиозни фанатици, защото е предпочел да развива науката пред религията, или нещо такова. И всичко приключва. Това е страшна и напълно нелогична кретения – играта ви принуждава да се съобразявате с всички, дори да представляват 0,5% от населението, защото иначе неуловими нинджи-убийци ще преминат през цялата ви охрана и ще ви направят атентат. Е тогава що ги давах тия пари за подслушване на телефони и следене в интернет бе? Досега не съм завършвал игра по друг начин, освен като жертва на атентатори, което е абсурдно.

Като цяло това е една доста зарибяваща игра, но реално е просто фейслифт на предната част. Ако вземете и изиграете двойката, няма да видите съществена разлика. Все пак, ако си падате по това да командвате виртуални човечета, но само и единствено с текст, това е играта за вас – други в този жанр почти няма. Ако я намерите на промоция – пробвайте я. А утре, който има право, нека отдели двайсетина минути от заетия си геймърски график и да отиде да гласува – важно е.

Автор: Пламен Димитров