Delta Force: Xtreme 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

За времето си, първата Delta Force беше уникална игра. Тя беше четвъртият участник във войната на големите шутъри от края на миналото десетилетие – Quake, Unreal и Half-Life и беше може би най-разцъкваният военен екшън в компютърните клубове чак до появата на Counter-Strike. Може да се каже, че тя собственоръчно прокара пътя за други военни джитки като Battlefield, Call of Duty и други. Огромни мултиплейър карти, голяма доза реализъм (куршумите не летяха по права линия, а падаха по парабола) – всичко това беше нещо невиждано до момента. Продължението също беше добре посрещнато, като дори си спомням, че един колега в стар брой на PC Mania се оплакваше, че играта иска цели 400 MHz процесор – сериозна и скъпа техника по онова време. Последва изданието Delta Force: Black Hawk Down, пренасяща ни в разкъсваната от гражданска война Сомалия и проследяваща катастрофален гаф на американската армия, завършил със загубата на два хеликоптера и смъртта на над 1000 души (все пак, само 19 американци). Лично за мен BHD си остава един от най-добрите екшъни, посветени на истински военни конфликти.

След тези успехи обаче, серията рязко тръгна надолу. Първоначално следващите продължения получиха смазващо ниски оценки, а след това Delta Force изцяло изчезна от геймърския радар. Както се оказва понастоящем, може би това е било за добро, защото сега се сблъскваме с Delta Force: Xtreme 2. Това е игра, представляваща компютърния еквивалент на плюшено мече – напълно приемливо в доброто старо време, когато бяхме млади и предизвикващо леки вълни на носталгия, но тотално засрамващо, ако някой те види с него сега.

Графика от памтивека

Проблемът с тази игра е, че това си е същият Delta Force, който играехме в началото на новия милениум. Концепцията не е помръднала и на сантиметър – нито откъм геймплей, нито откъм графика, нито откъм нещо друго. Говорейки за графиката, да направим един малък експеримент – отворете първата картинка към статията и се опитайте да познаете кой от двата скрийншота е от Xtreme 2.

Правилният отговор е вляво на вашите екрани. Десният шот е от Delta Force: Black Hawk Down, която излезе през 2003 г. Както сами можете да се убедите, визията на игра, появила се през 2009 г. е същата, ако не и по-лоша, от тази на нейният с шест години по-стар предшественик. При това на максимални настройки. Ако си мислите, че става въпрос само за постни текстури и малък брой полигони – грешите. Архитектурата на нивата е още по зле – повечето се състоят от огромни празни пространства, а  където има сгради, те все едно са построени от блокчета LEGO. Изобилстват четвъртитите коридори и стаи, чиято единствена декорация е маса, тук-там в компанията на стол.

Геймплей от каменната епоха

Но нека не съдим книгата по корицата, може би геймплеят се струва въпреки остарялата визия. Ако сте чели внимателно, вече сте се досетили какъв е отговорът. Сингъл играта е разделена на две кампании с общо десетина мисии, които общо взето вярно следват доктрините на американската външна политика – иди еди-къде си, избий всичко, което мърда и взриви всичко, което все още не е експлодирало. Задачите са проста разходка от А до Б – забравете за динамични цели, интересна история или нещо от този тип. Всичко, което трябва да направите, е да си изберете някакво оръжие (без значение какво, защото всички са невероятно точни) и да насочвате мерника си към всяка купчина от пиксели, която показва признаци на живот. Допълнително сте улеснени от уникално глупавия изкуствен интелект на противниците, в сравнение с които фикусът в офиса изглежда като гений. През по-голямата част от времето те ще стоят закотвени на едно място, чакайки ви да се приближите. Няма значение, че сте отстреляли техен другар на два метра разстояние – войнската чест ги задължава да не напускат позицията си, докато не получат заповед. Тя най-често идва под формата на куршум в главата. Или в крака, или в ръката, няма особена разлика що се отнася до щетите, които нанасяте.

Да не говорим, че мисиите са организирани така, че изцяло да подкопаят нуждата от някаква военна мисъл. В тях трябва да следвате предварително начертани чекпойнти по картата, които обаче вместо да са закътани в някой лес, за да улеснят безшумното промъкване (каквато би трябвало да е тактиката на всеки отряд на истинските Delta Force), са разположени точно в центъра на огромни открити полянки, за да може всеки враг в радиус пет километра да ви забележи. Обикновено това не е особен проблем, защото както вече споменах противниците са с интелектуалния капацитет на лопата. Понякога обаче над вас ще кръжи хеликоптер или нещо такова, което ще направи виртуалният ви живот много, ама много черен докато не се доберете до специалната картечница, с която да го свалите. Не, че е особен проблем да умрете – в такъв случай отново си избирате оръжие и се хвърляте обратно в мелето. Целите също не са измислени добре – в една от мисиите например трябва да избиете няколко наркобоса, като сложите експлозиви в къщата, в която планират да си направят среща. Лошото е, че въпросната къща е баш по средата на вражеска база и единственият начин да се доберете до нея е като избиете всички наоколо. Накрая ми писна и просто застрелях въпросните наркобосове от упор, вместо да изпълнявам дословно задачата – играта не възрази.

Следващият път – повече

Разбирам, че играта е замислена като мултиплейър стрелялка, в която дори можете да се изправите срещу 150 противника. Тази цифра обаче е по-скоро теоретична, защото не си представям толкова много фенове на играта да се съберат на едно и също място в еднакво време – или дори толкова много фенове на играта изобщо да съществуват. На някои места по картите ще намерите и превозни средства. Там ситуацията също е трагична, защото те се движат като блъскащи се колички. Физичният енджин хич го няма.

Delta Force: Xtreme 2 би била една приемлива игра, ако беше излязла преди пет години. Сега геймплеят на този тип игри е доста по-напреднал, благодарение на други игри, които по ирония на съдбата се учеха именно от първия Delta Force. Единственото екстремно в тази джитка е колко екстремно зле е. Тя е просто начин за доене на още пари от една и без това доста измършавяла крава. Дано следващият проект на NovaLogic – Delta Force: Angel Falls да няма нищо общо с това издание, иначе няма да възразя особено, ако компанията гушне букета.

Автор: Пламен Димитров