Defender of the Crown

Римейковете и кавър-версиите са хубаво нещо. Всеки, който е гледал последната Годзила или Чакала, ще се съгласи, че добрите идеи трябва да се съхраняват. И ако се дигитализират (но не прекалено), изглеждат по-добре и могат да се преживеят поне още веднъж. Доживяхме да играем и истински дигитализиран римейк на класическа игра – в случая на класиката Defender of the Crown, създадена за архаичната платформа на Amiga през 1986-та и по-късно портната за DOS.

Премастерираната версия е една от шестте други игри, набелязани за издаване в осъвременен вариант – Defender of the Crown, The Three Stooges, Wings, Lords of the Rising Sun, Rocket Ranger и It came from the Desert. Ремиксираните версии се пускат на пазара от софтуерната къща Cinemaware, за да промотира новата си игра – Robin Hood: Defender of the Crown.

Всички, на които името Defender of the Crown им говори нещо, вероятно се сещат как като деца са играли тази игра, осветени от зеленикавото сияние на мониторите в комбинация с могъщите клавиатури и метални капаци на тогавашните Правец-16-ки. Или ще го асоциират с други заглавия от “онази” ера като прекрасните куестове на Sierra, първите игри на Accolade и много-много други exe-ta, заслужаващи аплодисменти. Тогава най-важният въпрос (лично за мен) за изискванията на една игра беше: “тръгва ли на CGA?”. Е, тази тръгваше и то със страшна сила. Но, стига с носталгията, ясно е, че игрите “не ги правят вече като едно време”, което си е изцяло друга тема.

Defender of the Crown те напъхва в доспехите на един от четирите саксонски рицари в древна Англия. Разбира се, държавата е в смут, старият крал е убит, а короната е открадната. Саксоните и норманите се бият за контрол над острова.

Рицаря си го избираш ти

и както често се случва в тези игри, нямаш възможност за твърде добър избор: или си могъщ предводител, или въртиш добре меча, или си бог на ездата. Изненадващо новата част (не си спомням да присъства в старата) е, че когато си избереш рицаря, пред теб изскача екран с допълнителни мисии и награди, предоставени от самия Робин от Локсли или както е по-известен – Робин Хууд. Феновете на старата игра могат да избегнат този момент и да продължат да играят по стария начин. Аз лично направих така.

Картата на играта е разделена на няколко сегмента, като във всеки от тях можеш да имаш по един замък. Движението, разбира се, е на ходове, а единиците, които имаш в наличност, са малко – войници, рицари и катапулти (тук пак може да напомним, че 1986-та е много преди StarCraft).

При нападение движението по картата се изобразява от рицар, а методите за атака на крепостите се определят в стратегия, която избираш преди да атакуваш, но можеш и да промениш по всяко време на действието. Ето и вариантите:

Ferocious Attack мята всички войници напред, без да се съобразява със силата на врага. По мои наблюдения това е единственият начин да се преборят лошите, ако са по-голям брой от твоите войски.

Stand and Fight – нормалната позиция за бой.

Outflank – при този режим на битка може се използва Leadership-ът на главния герой. Ако героят ти е добър лидер, ефектът на атаката се удвоява.

Catapult Barrage – името казва всичко. Този режим издърпва войниците и бомбардира врага с катапултен огън. Може да се използва, ако имаш в наличност една или няколко каменохвъргачни машини.

Wild Retreat – връща войниците обратно в предишната територия. Много по-добре е от пълна загуба. Както и в другите игри (опцията вероятно може да ви се стори позната от Heroes), не може да се оттеглиш, ако защитаваш свой замък от атака. Ако отбраняваш крепост, можеш да избираш между ръководене на битката “ръчно” и опцията изкуственият интелект на играта да изчисли крайния ход битката.

Полезен подход преди всяка атака на замък е обсадата. Тя трае по шест дни и сама по себе си представлява тормоз на живеещите в укреплението. Обсадите са полезни, ако искаш да свалиш бонуса от защитата, която предоставя един непокътнат замък. При всеки ход имаш по един изстрел с катапулта, определяйки силата на изстреляния снаряд. Правилото е да се почва отгоре надолу, като всяка стена може да бъде срутена с шест удара. След като направиш дупка в стената на замъка, играта ти дава

опция да изстреляш вътре болест

за да заразиш гражданите или “гръцки огън” за допълнителни мизерии в крепостта. По лични впечатления, опцията “болест” (disease) намалява много по-ефективно броя на войниците в укреплението, отколкото гръцкия огън.

Турнирите са другият ефектен момент в играта и неизбежен елемент във всяка рицарска история. Трябват ти 5 златни монети, за да си домакин на турнир и нито една, за да участваш в чуждо съревнование. Състезанията се провеждат за слава и за земя. Ако ти трябва да се биеш за слава, сам си избираш противника. Ако се сражаваш за земя, жертваш едно парче от Англия и получаваш автоматично противник. Когато започне битката, поемаш контрол над копието си (не и на скоростта на коня), а врагът приближава срещу теб. Сигурна печалба при турнирите е да центроваш копието точно в хикса на противниковия щит. Ако победиш останалите трима рицари, автоматично ставаш шампион на турнира. По отношение тези битки играта не е много оригинална, но това е хитър прийом да спечелиш някоя възлова територия, особено в началната фаза.

Друг начин за придобиване на пари са среднощните атаки на вражеския замък. При този режим играта минава в нещо като исторически Mortal Kombat, но с рицари и мечове. При режима на нощни атаки трябва да се внимава

да не се отдръпваш прекалено назад

(в този случай напускаш крепостта, губейки малко пари и репутация) и да атакуваш, когато противникът е вдигнал меча си над главата, защото тогава е най-уязвим. Рейдовете са добър начин да се отслаби атаката на противниците в късните етапи на играта или да се възстанови част от финансовото здраве, след като врагът те е атакувал.

Ако искаш да спечелиш, трябва да внимаваш как се развиват твоите съюзници – Саксоните. Играта е загубена, ако нормански крал покори Англия или ако саксонски владетел превземе короната.

Трудно е да се обясни защо тази геймка носи такова удоволствие. От една страна може би е носталгията към старите заглавия. От друга – семплият, но добре обмислен геймплей (напук на Heroes 4), реалистичната атмосфера и голямото историческо познание, което тя ти дава. В момента е периодът на ваканциите, но ако започнеш да играеш Defender-a, по време на уроците по класическа история ще си доста напред с развитието на Англия през средните векове. Трябва да се спомене, че обновеният саундтрак е нещо много приятно за слушане – с всичките класически инструменти и така нататък. Спокойно мога да нарека тази игра като първата походова стратегия, защото не се сещам за друго подобно заглавие преди 86-та година. Най-приятното от този римейк е, че геймплеят остава непроменен и че римейкът съдържа и оригиналната игра като бонус.  Жалко, но не успях да накарам моя Windows 2000 да я подкара…

Автор: Еленко Еленков