Dawn of Magic 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 18 сеп. 2009

Пред нас е новото RGP на SkyFallen, което е по-скоро адон на Dawn of Magic, отколкото самостоятелна игра. И все пак подобренията и промените са достатъчни, за да вникнем по-внимателно в него.

Историята

Безсмъртният бог Модо е победен. Опитвайки се да унищожи Земята, той е убит, нереализирайки своята ужасна идея. Но унищожението на боса не означава победа във войната. Винаги ще се намери някой, който иска да го възкреси и възстанови неговото невиждано могъщество. Злото, както знаем, не пада без отчаяна борба. Абсолютът е унищожен, крехкото равновесие на силите, продължило цели десет години, е разбито на множество дребни парчета. Земята се оказва беззащитна и легионите на тъмнината яростно се нахвърлят върху нея, удавяйки я в скръб, ужас и страдание. Време няма – на нашия герой му предстои да се отправи съвсем сам в опасно пътуване, проправяйки си път през лабиринти и светове, за да спре инвазията на свръхестествените сили. Още повече, че злият херцог на Рубикон забранява всички религии и по този начин хората остават съвсем обезверени и изоставени.

Няма как да не се признае, че историята е кошмарно банална и дори – бих казал – дразнеща. Толкова ли създателите на играта не можаха да потърсят по-увлекателен сюжет, питам се? Всеки що-годе свестен писател на детски книжки може да измисли далеч по-увлекателно действие. Освен че историята е предсказуема, съществата говорят с изкуствено злобен глас и към края на изречението се кискат зловещо – доста примитивно внушение за общение с демон, не мислите ли? Освен това локациите не са много и съответно – събитията се случват доста набързо, което разваля удоволствието от странстването. Я си спомнете огромните нива на други ролеви игри – безкрайни тунели, гробници, местности – това е класика.

Най-силната част от играта са магическите ви способности

Туториалът ви изпраща в училище, подобно на Хогуортс от Хари Потър, където заедно с други ученици ще усвоите тайните на овладяното свръхестествено. Магическите школи са 12 вида, което определено е много, а разнообразието от магии е толкова голямо, че чак се чудите как да го използвате адекватно. Но на фона на цели 100 заклинания имате и още по-голяма възможност за избор, тъй като магиите могат да се комбинират и така броят им става практически необятен.

Босовете – а те не са малко – цели 12

се отличават по това, че са по-дебели :), но и по това, че малко ще се поозорите с убиването им. Тактиката е в отрязването на пътя им с кръгове и целенето с най-мощните ви атакуващи магии. Понякога това изисква индивидуален подход, но накрая всичко се свежда до търпение и непрестанна офанзива.

Усъвършенствана е системата за развиване на персонажа, което е сред най-важните изисквания на всяка ролева игра. Предметите могат да се комбинират доста интересно с помощта на всякакви ъпгрейди, артефакти и части от други предмети. Едно от най-добрите решения на авторите на играта е възможността за пренасяне на героя от предната игра. Което е за адмирации само ако сте фен, разбира се, тъй като едва ли ще се намери някой, който си държи сейвовете от първата Dawn of Magic.

Геймплеят е така организиран, че имате карта на света, на която се виждат движимите и недвижимите обекти в прилежащата територия. Обикновено задачата или куестът ви светят в зелено. Ситуацията при мисиите също изглежда променена – макар че задачи от типа: „Донеси ми десет кожи от каменен койот и ще получиш точка умение“ не са изчезнали напълно, но поне са значително по-малко. Добавени са обаче

интересни нестандартни поръчения

Например некромантът Сандро (познат ни поне като име от Heroes of Might and Magic 3: The Shadow of Death) иска да улови прекалено пъргави зомбита, избягали по време на един от експериментите му или Карабас Барабас моли да бъде намерен куклен театър, узурпиран от злонамерен Пинокио и т.н. Жалко, че тези куестове са доста малко на фона на цялото приключение.

Малко странно изглежда свещениците да се бият посредством жезли с демони и други митологични същества, но пък сигурно има и фенове на жанра “попски екшън”. Впрочем атмосферата е доста сюрреалистична и това е логично – в свят на зло и дяволи трябва да има непроницаема мъгла, да тегне тъжно чувство навсякъде около вас, да ви обладава усещане за обреченост. За да съм честен обаче, тези напъни на разработчиците не са се доближили дори на милиметър към великата обстановка на Diablo например. И все пак SkyFallen се учат от грешките си. Онези, които намираха първата част за далеч от качествените RPG-та, сега ще получат допълнителна доза приятни забавления. Аз обаче мисля да се насоча към следващото заглавие, за което ще ви разказвам (кое? Тайна, но е свързано с кралство!), и да оставя преиграването на Dawn of Magic за други, по-скучни дни.

Автор: Свилен Енев