Darkstar One

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 01 окт. 2006

Съвсем наскоро Слънчевата система остана само с осем планети. Плутон беше понижен до статуса на “планета-джудже” и напусна клуба на големите си батковци. Всъщност това няма значение. Как ние, човеците, наричаме гигантските скали, които летят в небето, без да паднат върху нас, ми се струва маловажно. Още не сме напреднали достатъчно, че да можем дори да си представим размерите на Вселената, в която се намираме.

Но някой ден в бъдещето…

Представете си времето, когато да отскочите до Марс ще е също толкова лесно, колкото е сега да се метнете на колата и да заминете за морето например. Представете си момента, в който човечеството няма да се гъчка само на една изтерзана планета, а ще разполага с десетки, стотици светове, слънца и галактики, които да заселва, експлоатира и замърсява. Може би дори ще се срещнем с непознати досега форми на живот… Дали ще можем да се разберем с тях или като истински колонизатори ще се опитаме да им наложим разбиранията си за нещата от живота?

Darkstar One ни пренася в един точно такъв момент. Историята на играта не е нещо кой знае какво и не би спечелила Оскар за оригиналност, но е разказана по заинтригуващ начин. Човечеството тъкмо е излязло от последната галактическа война… като загубилата страна. След като сме станали “космическа раса”, ние хората сме се срещнали с други разумни същества – честолюбивите Морток (честно казано rip-off на клингоните от Star Trek); рибоподобните раптори с техните хиляди божества; Ок’то, к’оито са прис’трастени к’ъм апос’трофите и механизираните буболечки арак, които винаги действат по правилник и имат закони за всичко.

Същевременно на Земята генетичните експерименти са забранени и всички, които ги практикуват или са по някакъв начин “обработени”, биват изгонени от човешкия сектор. Те заминават колкото е възможно по-надалеч с надежда да си създадат нов дом, променят името си на Тул и престават да се смятат за представители на човешката раса, а смятат че са еволюирали в нещо много повече.

След като години сме колонизирали де що има за колонизиране, на извънземните най-накрая им писнало от нас и ни наритали в ъгъла на галактиката. Но и ние не сме се дали лесно – веднага след войната сме сформирали Галактически съвет, който да обедини всички нации и противно на всякаква логика дори сме го оглавили. Опасни животни сме, ей!

Играчът влиза в ролята на Кейрон Джарвис – млад теран (човек), чиито баща е загинал при мистериозни обстоятелства от ръката (по-скоро лазерното оръдие) на потайните Тул. Преди това обаче е оставил на сина си експериментален космически кораб от ново поколение, единствен по рода си и класи над всички останали корита в открития космос.
Уникалното на щайгата е, че тя ползва странна извънземна технология, която му позволява да променя вида си и да става в пъти по-добър от първоначалното си ниво. С него Кейрон започва да търси отговорните за кончината на баща си, като по пътя забърсва, така де, присъединява към екипажа си красивата контрабандистка Еона. Впоследствие (естествено) се оказва, че нещата не са това, което изглеждат, почват се едни предателства, геройства и други мелодрами – както казах, историята няма да вземе Оскар, но ще ви гъделичка достатъчно, че да завършите играта.

Направи си сам корабче

В играта основно ще се занимавате с пуцане по други хвърчащи наоколо консерви, така че дано да обичате да го правите. Често ще влизате в схватка с многократно превъзхождащи ви противници и единственото, което ви дава предимство пред тях, е именно корабът ви, наречен Darkstar One. Той има способността да се ъпгрейдва, събирайки специални древни артефакти, скрити в различни астероиди. Сами можете да избирате направлението, в което ще се подобрява кораба – крилата (по-голяма маневреност и повече слотове за оръдия и ракети), корпуса (по-голяма издръжливост и повече места за поставяне на автоматични оръдейни кули) или двигателя (по-голяма скорост и възможност корабът да става невидим). Неприятното е, че в играта има само 100 артефакта и не можете да развиете машинарията си до максимално ниво във всички посоки. Други подобрения се правят по стандартния начин – замъквате се до някоя орбитална търговска станция и си купувате нови части.

Но това, че си променя оперението, не е най-голямото предимство на необикновената машина – Тъмнозвезд Първи има и нещо, наречено plasma cannon, но парадоксално – не изстрелва плазма. Отново в зависимост от това как сте разпределили точките, получени от събирането на артефакти, можете да го модифицирате да прави най-различни неща – да регенерира по-бързо енергията на оръжията или щитовете на кораба, да обездвижва противници, да се бъзика с оръжейните им системи и други. То е едно от основните ви предимства пред ордите врагове, пилотиращи обикновени компоти масово производство.

Планети, слънца и други камънаци

Тук е моментът да опиша и света около героя ви – голям е първото, което ми идва на ум. Ще ви се наложи да обиколите около стотина звездни системи. Във всяка обитаема система, около основната планета гравитира по една търговска станция. Тя е основната ви дестинация и най-близкото подобие на “суша”, до което ще имате достъп. Не можете да кацате на планетите или дори да ги доближавате (с две вплетени в историята изключения), иначе ще изгорите в атмосферата им. Естествено, аз не пропуснах да се блъсна в Луната. Никога не управлявате Кейрон извън кораба – действията му, свързани с историята, са показани във филмчета, иначе не го мярваме лично. Освен търговските станции в системите има и други обекти, но за съжаление повечето са там от чисто козметични съображения.

В повечето случаи наистина няма какво да се прави в дадена система, освен да посетите търговската станция и да се заемете с някоя от двете основни дейности, източници на доходи. Първият е да поемате задачи от местните, например унищожаване на група пирати, ескортиране на кораб донякъде; другият е да се занимавате с някакъв вид търговия. Търговията е улеснена до допустимия минимум – след като прегледате предлаганите стоки, вие ги купувате и ги закарвате до други системи, където те липсват. Някои продукти, например наркотиците или андроидите, не са разрешени навсякъде и ако се опитате да ги изтъргувате в станция, която не одобрява вноса им, можете да си имате работа с полицията.

В зависимост от действията ви ще се променя и вашата репутация в различни области. Ако транспортирате стоки честно и почтено, ще придобиете статут на търговец и ще получавате по-добри оферти, ако избивате много пирати ще получите титлата ловец на глави и т.н. Тъпото е, че не всички репутации имат смисъл – например като търгувах със забранени стоки и станах контрабандист, вместо възможността да ме залови полицията да намалее (придобивам опит все пак), тя се увеличи, макар да не ме бяха залавяли нито веднъж! Да си престъпник пък направо е вредно – търговските станции отказват да си контактуват с вас и полицията ви гони нон-стоп. Всички тези действия имат само едно предназначение – да намерите необходимите ви пари, за да продължите напред в кампанията.

Skills vs. Equipment

Управлението на космическия ви кораб е повече от лесно и се научава максимум за десетина минути. Всичко се прави с пет-шест бутона и мишката. Някои операции изискват малко упражнения, докато ги усвоите. “Приземяването” например става автоматично, ако си купите необходимия компютър, а с другите се свиква. Също така никъде не е казано, че можете да намалявате мощността на двигателя, за да работи само с част от силата си, което е необходимо, ако не искате да се разбиете в тесните коридори на астероидите, в които са скрити артефактите (пълзенето в тези лошо осветени и объркани тунели с 10% мощност е едно от най-неприятните неща в играта). Други функции пък са силно автоматизирани – бордовият ви компютър услужливо показва най-близката цел, посоката й, и с едно малко квадратче индикира къде трябва да поставите мерника, за да не пропуснете изстрел. Това е малко странно от физична гледна точка, защото лазерите би трябвало да се движат със скоростта на светлината и да са по-бързи от всеки кораб, но всъщност така е по-оправдано от геймплейна гледна точка. Освен обикновени лазерни оръдия имате и най-разнообразни чужди технологии, ракети в няколко разновидности и автоматични кули, които сами стрелят по вразите. Накрая на играта корабът ми имаше четири лазерни оръдия, двайсетина ракети и четири кули – говори ми за огнева мощ!

Шарении

Графиката е добра, но не изключителна. Все пак от енджина се иска да изобразява пространства с буквално космически размери, а и някои части от вселената са наистина красиви. Филмчетата са друга бира – те са действително отлично направени. Единствената ми критика е, че често попадах на досадни, макар и не фатални, бъгове – изиграх цялата игра, без да виждам кабината отвътре например. Звукът от вашите плюс противниковите картечници, пиукащи наоколо, може да е дразнещ от време на време, но музиката обикновено го заглушава.

Общо взето, Darkstar One е една много добра игра, която ме подтикна да я играя по цели нощи без прекъсване, което все трябва да значи нещо за нейните качества. В жанра на космическите симулатори така или иначе няма особена конкуренция, но това е най-добрият му представител от времето на Freelancer насам. Определено зарибява и аз лично я препоръчвам на всеки, който някога се е заглеждал към звездите и се е питал какво ли има там.

А Плутон… за мен винаги ще си остане планета.

Автор: Пламен Димитров