Dark Void

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Провалът на Bionic Commando не обезкуражи Capcom и компанията се довери отново на западно студио, което да работи по нейна игра. Този път това е новосформираното Airtight Games, чието ядро се състои от хората, създали преди години класиката Crimson Skies: High Road to Revenge. Знаейки това, трябва да очакваме порядъчна доза въздушни битки. Въпреки тях обаче останалата част от играта е меко казано посредствена.

Съчинено оттук-оттам

Историята в Dark Void започва над прочутия Бермудски триъгълник, където товарният пилот Уил и приятелката му Ава катастрофират. Уил се озовава в паралелна вселена. Там хората са изчезващ вид и водят непрекъсната борба с тайнствена извънземна раса. Сюжетът на играта има наченки на оригиналност, но лошото му изпълнение го превръща в бързо забравящ се елемент. На всичкото отгоре краят не е задоволителен и сякаш оставя място за продължение – нещо, което обаче изглежда все по-малко вероятно, предвид очакваното слабо представяне на продукта. Брат Пит пък може да преосмисли идеята си да продуцира и участва във филм по Dark Void.

Битки в различни измерения

Обещанието за динамични екшън сцени на земята и във въздуха ни кара да простим слабия сюжет и да се обърнем с надежда към самия геймплей. Действително играта се развива и в двете измерения, но през по-голямата част е скучно и невдъхновяващо. Dark Void използва система за прикритие, която изглежда изкопирана от тази в Gears of War, но битките са може би най-слабото място в цялата концепция. Враговете ви са безмозъчни извънземни, които са лишени от всякакъв смислен дизайн, поради което непрекъснато имате усещането, че стреляте по един и същ противник. Стрелбата е супер нереалистична и прилича повече на аркадна електронна игра, отколкото на голямо заглавие от 21. век. Парадоксално е, че най-използваният елемент от битките обаче изобщо не са самите оръжия, а възможността да премахвате противниците от непосредствено разстояние. Ако се доближите до някого, може да наситнете клавиша Е и Уил ще го обезоръжи или убие по начин, подобен на този в Rogue Warrior. Тъй като престрелките в повечето случаи са адски скучни, мнозина от вас няма да устоят на изкушението и вместо да стрелят с часове по някое извънземно, просто ще се затичат към него и ще го отстранят така.

Вертикалният елемент в битките включва изкачване, спускане или просто висене от скали, ръбове и стени, но скоро се превръща в монотонно изживяване, най-малкото защото сраженията тук са също толкова слаби.  

Лети, лети…

Малко след началото на играта ще се сдобиете със заветната реактивна раница, която ви позволява да летите. Летателният елемент е по-нетрадиционен и може би по-интересен, особено след като схванете как да управлявате героя си, което може да отнеме известно време. Всъщност въздушните битки могат да бъдат порядъчно интригуващи, защото отварят ново пространство. Лошото е, че движението и прицелването изискват максимално усилие и съсредоточаване.

Играта се присъединява към дългия списък заглавия, ползващи енджина Unreal, без да е нито най-красивата, нито най-грозната от тях. Главният герой пък се озвучава от Нолън Норт, когото познаваме от поредици като Assassin’s Creed и Uncharted. Извън това Dark Void използва технологията PhysX на nVidia, но това не спасява положението.

Рекламирана като екшън, който се развива както на земята, така и във въздуха, Dark Void зловещо прилича на друга подобна игра – Damnation. За съжаление съдбата й е също толкова нерадостна, колкото и на продукта на Blue Omega. Освен ако не сте крайни ентусиасти, най-добре ще е да потиснете желанието си за летене и да останете стъпили здраво на земята с някоя друга и далеч по-качествена игра.

Автор: Иво Цеков