Dark Fall: Lost Souls

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 12 дек. 2009

Клонинги! Ужас! Много страшно. Вярвайте ми. И не, не говоря за обикновени клонинги, а за клонинги-идеи, за липса на въображение и за поредната игра, която ще ни плаши със същото нещо отново. Хайде… Първият път наиситна беше стряскащо, когато гледахме “Предизвестена смърт” и на всички зрители, къде случйно, къде благодарение на доброжелателни приятели, телефонът ни звънна… Но този път малките умрели отмъстителни момиченца просто ми дойдоха в повече…

Играта е третата в поредицата и допускам, че ако бях играла предходните, щеше да ми хареса повече. Поне щеше да има някаква предистория, сантимент, или знам ли, нещо за което моята позитивна натура да се хване като мравка за косъм и да каже някоя и друга похвала предколедно. Ама – йок.

GSM

Играта стартира на тъмно, където разбъзиквате телефона си и си пускате светлинка. Гледате разпокъсаните постери за липсващото малко момиченце и знаете, че тук е моментът да се страхувате. Horror-ът ще да е наблизо. След малко повече кликане с мишката и решаване на лек пъзел с един накъсан лист се оказах пред най-абсурдното предизвикателство в приключението. Очакваща се да се сетя, че за да отворя един капак, трябва да кликам и да местя настрани курсора със задържане. Това противоречеше на цялата логика на управление на играта и просто ме вкара в някакъв филм… След като попитах чичко Google и разбрах как да продължа, последва серия от нелогични обрати, която ме заведе някъде. Тъй като, както казх, не съм играла предните части, непрестанните съобщения на телефона ми „Познато ли ти е това място”, ме караха неистово да искам да извикам „НЕ!” на досадното малко момиченце.

Да си призная това опредлено е сред най недружелюбните игри за нови играчи за поредица.

Малко по-късно се сблъсках с още духове, които за момента не разбрах какви са…

В крайна сметка логиката, догадките и слабо развитото стори в играта ме накараха да разбера, че аз съм детектив, който се е провалил в разкриването на изчезването (убийството?) на малката Ейми. И сега духовете ме преследват, за да ме накарат да съжалявам за неуспеха си. Изводът- работете качествено или ще съжалявате!

При Арменския поп

Второто ми оплакване към заглавието е, че освен че използва изтърканата идея с малките страшни момиченца-призраци, си служи и с идеята с телефона отново от “Предизвестена смърт”.

Третото ми оплакване е, че графиката е дървенка и самият начин на придвижване на камерата е доста нелогичен и дразнещ, губи време. Екранът е разделен на 4 посоки, в които можете да се движите, като имате и поглед нагоре и надолу. Чудно защо не можете да разглеждате два съседни екрана горе или долу, а трябва да преместите гледната точка в средата, да се завъртите и после да погледнете горе, много е нелогично, а е нещо елементарно.

Нелогичен беше дори и методът за “save”, защото не можете да click-нете върху името на запаметяващата се игра, а трябва да кликнете отгоре над него – на дисплея на телефона.

Това са куп на пръв поглед малки неща, но цялостната недружелюбност към новия потребител, липсата на оригиналност, невпечатляващата откъм идеи и визия игра постепенно добавят още сняг, към търкалящата се по склона снежна топка. Така накрая всичко се сгромолясва и малкото кълбо сняг, се превръща в голяма лоша лавина…

Не мисля, че точно този куест е най-забавният в момент, а ако имате минутка по празниците, се огледайте за нещо по-свежо. Ако пък много държите да се пострахувате от новото умряло момиченце – приятна игра, вероятно има и нещо интересно в цялата история, просто заглавието не ме завладя с нищо и не стигнах до него.

Автор: Лили Стоилова