facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
D-Day
Ревю | 11.10.2004 | автор: Владимир Тодоров


оценка:
Производител:
Digital Jesters
Издател:
Digital Reality
Жанр:
Стратегия в реално време
Платформа:
PC
сайт на играта »

Това са думите на един мой колега, които, особено напоследък, обожавам да цитирам, винаги щом стане въпрос за поредната WWII-игра. Геймпазарът се пренасити със заглавия на тази тематика, не мислите ли? Кеф ти стратегии, кеф ти шутъри, кеф ти симулатори... И това, което най-много ме изненадва, е, че макар и крайно сходни помежду си, по-голямата част от тях са доста сполучливи.

Красноречив пример в това отношение е D-Day – най-новата тактическа реалновремева стратегия, посветена на Втората световна война и по-конкретно – на превърналия се вече в легенда ден 6 юни 1944-та и последствията от него. Тогава Съюзниците, под командването на ген. Айзенхауър и ген. Монтгомъри, атакуват Нормандия с огромна маса войски по въздух и вода, за да надхитрят изключителния немски военен гений и
да освободят Европа в нейния най-тежък час...

Над 6000 обикновени и 130 бойни кораба, 12 хиляди самолета и над 1 милион души осъществят най-великото военно начинание, за което нашата история някога е чувала, и слагат началото на края на Втората световна война.

В общи линии може да се каже, че D-Day е най-новото попълнение към групата на Sudden Strike, Blitzkrieg и Soldiers: Heroes of World War II. Това е и втори опит за разработчиците от Digital Reality след тяхната наскоро излязла стратегия на сходна тематика – Desert Rats vs. Afrika Korps. Това, което я отличава от тях обаче, е фактът, че е съсредоточена изцяло върху един много конкретен и кратък времеви отрязък (от 6 юни до 20 август 1944), а именно – нахлуването на съюзническите сили в Европа и нейното освобождаване, а не пресъздава битки от различни етапи на войната. И това не е случайно. През юни 2004-та се навършиха 60 години от този прословут Ден “Д”.

Друга основна разлика е, че D-Day предлага гледната точка единствено на Съюзниците. Всеки, който ще иска да се пробва и с Оста, ще бъде разочарован. Соловата кампания се състои от дванадесет мисии, които могат да бъдат изиграни единствено с “добрите момчета”. Вярно е, че всяко нещо си има две страни и така не е много честно, но все пак имайте предвид, че можете да ръководите немците поне в мултиплейър режима.

Механизъм на игра

За мое щастие и в тази стратегия няма да бъдете ангажирани с монотонното сбиране на ресурси и построяването на бази, а ще бъдете запокитени направо в разгара на битката. Задачите за изпълнение в отделните мисии са достатъчно интересни и забавни, че да ангажират вниманието ви поне за трийсетина часа. Направи ми впечатление, че D-Day предлага пет нива на трудност, което, от своя страна, я прави крайно достъпна стратегия – дори и за хора, които нямат нервите да планират внимателно всеки свой ход. Но това не означава, че ако се пуснете на “екстремно”, няма да се озорите.

Подобни игри разчитат най-вече на своите единици. D-Day не прави изключение. В нея ще може да ръководите над седемдесет различни юнити. Естествено, пехотата съставя гръбнака на вашата армия. Тук ще откриете осем вида войници – пушкари, медици, офицери, сапьори, огнехвъргачи, базукари, разузнавачи, картечари и снайперисти. Те могат да правят всички стандартни за жанра неща като да пълзят по земята и да се крият в сгради. Те са необходими и за управлението на всичките обикновени и бронирани превозни военни средства (и докато се дундуркат вътре, им дават определени бонуси). Нито една единица обаче не трупа опит по време на игра, но за сметка на това е заредена с всякакви специални умения и характеристики, които да я отличават от останалите й “колеги”.

Всеки, който е играл Desert Rats vs. Afrika Korps, най-вероятно си спомня, че в нея можеше да спирате играта на пауза и да давате до три заповеди наведнъж на дадена единица, след което да преминавате отново в реално време. И D-Day предлага тази възможност, но с тази разлика, че сега броят на командите е неограничен.   

Настоящата тактическа стратегия се отличава и с изключително

силно внимание към отделните детайли

благодарение на което атмосферата, която тя създава, ви поглъща на макс. Въобще усещането от разцъкването на D-Day е несравнимо. На всичко отгоре в главното й меню има раздел Extras, който е натъпкан до козирката с куп любопитна информация. Например интервюта с оцелели ветерани от войната, придружени от автентични документални кадри, които разказват за различни преживелици и описват какво било първото чувство по време на акостирането на плажа Омаха. Ще разберете какво е да си медик и да помагаш на ранените наоколо и въобще какво е било да си обикновен войник на фронтовата линия по онова време...

Наред с тях ще чуете и какво има да ви каже един оцелял по време на немската окупация французин. В общи линии все неща, които могат да се конкурират дори и с научно-популярните предавания по Discovery. И за десерт – благодарение на това меню можете да заровите нос и в енциклопедия, съдържаща подробно описание на абсолютно всяка една единица в играта.

Вижте и чуйте

D-Day се захранва от ъпдейтната версия на графичния енджин 3D Walker, който видяхме съвсем наскоро в Desert Rats vs. Afrika Korps. Визуално двете игри си приличат доста (особено като се има предвид, че работата по тях е започнала горе-долу по едно и също време) с дребни разлики в отделните детайли. Например сега вече можем да сеем трупове и чарколяци из една по-детайлна и изцяло триизмерна трева (или поне така казват от Digital Reality, аз обаче не успях да видя какво й е толкова специалното). Тук-таме са пипнати и някои специални ефекти, но кой знае какви генерални разлики няма.
Звукът обаче заслужава специални о
вации. По принцип малко игри ми правят впечатление със своята музика и саунд ефекти. D-Day е една от тях. Озвучението й – от музикалния фон до говора на войниците, през експлозиите и фучащите покрай ушите им куршуми, е просто перфектно.

И мултиплейър режимът на игра също не е забравен. Както вече стана дума, в него освен със Съюзниците ще може да играете и с Оста. До осем играчи наведнъж ще мерят мощта на своите тактически мозъци в три режима на игра, два от които са стандартни – Deathmatch и Capture the Flag. Третият е малко по-интересен. Той се казва Conquer като целта ви в него е да завладеете и задържите отделни стратегически точки по картата. И колкото по-дълго продължи това, толкова повече точки ще спечелите. С тях впоследствие ще можете да си поискате допълнителни подкрепления.

Слънцето пече с пълна сила над този жанр игри

Даже може би повече, отколкото е необходимо. ;-) Скоро се очаква да излязат официални продължения на Blitzkrieg и Sudden Strike, най-големите конкуренти в жанра, както и две чистак-бърсак геймки, които се заканват да го обновят – Axis & Allies и Codename Panzers. Краят просто не се вижда. Лошо няма, само дето геймразработчиците са на път да изтъркат като подметка на двугодишни маратонки от битака тази иначе плодотворна тема. 

 
системни изисквания
Pentium 1 GHz, 512 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
StarCraft II: Wings of Liberty 130
Command & Conquer 4: Tiberian Twilight 59
StarCraft II: Heart of the Swarm 53
DotA 2 - PCM2.0 47
Demigod 42
League of Legends - PCM2.0 41
Warhammer 40k: Dawn of War II - Chaos Rising 38
Stalin vs. Martians 33
Total War: Shogun 2 31
Napoleon: Total War 28