Crysis: Warhead

В природата винаги има баланс. Конзоладажиите си имат Halo, а пък феновете на РС – Crysis. Последната игра на CryTek успя за пореден път да ни изуми със своята визия, с преексплоатацията на нови идеи и превозни средства. Уви, поне за мен под наистина стряскащо красивото технологично демо на енджина по-скоро се криеше едно разочарование. Плосък и повтарящ се геймплей, на моменти фалшиво усещане за божественост и откровен God Mode в други. Просто Crysis не беше моята чаша чай.

Crysis: Warhead е първият официален експанжън към кризата, който освен стандартните за едно продължение неща, като развитие на сюжета и гейм механиката, се опитва да прибави към фен агитката на оригинала и хората с по-слаби машини. Мдам, Crysis се оказа едно от най-неиграните хитови заглавия на EA поради простата причина, че системните й изисквания не просто удариха тавана, но го изкъртиха и продължиха към осмия етаж с жизнерадостно подсвиркване.

Замръзнал рай
 
Crysis: Warhead се случва на същото място и по същото време като оригинала. Става дума за китно тропическо островче, което е окупирано от силите на Северна Корея. Американците се счепкават с тях и всичко е малко или много типично, докато не се случват серии от аномалии. Зони от острова се оказват покрити със сняг, а скованите в ледове физиономии на войниците показват паника.

Действието в експанжъна започва малко преди протагониста на първата игра – Nomad, да се вкара в корейско-извънземната пачанга. Ще поемете ролята на още един суперсолджър в нано-костюм. Сержант “Психо” е британец (на няколко пъти го натъртва в играта, така че фактът си заслужава споменаването) и е тръгнал по следите на мистериозен контейнер с едно от извънземните в него. Всъщност контейнерът идва след първата една трета от играта (около 40 минути след началото), а до тогава просто Crysis ветераните се гаврят с корейците, а новаците се учат да комбинират уменията на костюма и арсенала на играта.

Психо, също като Номад, разполага с нанотехнологична “кожа”, която увеличава скоростта, силата и бронята му и може за кратко да го направи невидим. За разлика от първата част, Warhead е доста по-динамичен и рядко ще имате повече от 10-15 секунди почивка преди поредната престрелка. Така “невидимата” функция на костюма става почти ненужна и в по-голямата част от времето ще разчитате на екстра бронята. За разлика от Номад, Психо е кораво копеле и с доста по-мръснишко-пичовско излъчване от колегата си, който е типичен излъскан янки.

Екшън
 
Една от основните критики към първата игра бе, че в райската градина, където играчът попада, можеше да се изкара дълго време, без да влезеш в престрелка. Сега картата на всяка мисия отново е доста голяма и можеш да се разхождаш из нея, колкото си искаш, но интересните точки са доста по-нагъсто. В повечето случаи задачата ви се изчерпва с мисии от типа “Нападни лагера/депото, избий всичко, продължи нататък”, но има и няколко скриптирани нива, които разнообразяват монотонната гавра с корейците и реално правят играта интересна.

Най-забележителните са свързани с охраната на влак, пътуващ през джунглата. След като си проправите път до него и избиете охраната му, ще можете да си изберете някое от десетината стационарни оръжия по покрива и да се отдадете на любуване на възможностите на физичният енджин при миксирането на куршуми с варели с гориво. Следва гонитбата с корейския генерал, играещ ролята на антагонист в Warhead. Изведнъж след серия престрелки из тесни коридори се озовавате в адреналиново преследване с кораби на въздушна възглавница из замразените карибски води.

Сблъсъците с двата
 
боса също са интересни, но първият обира всички точки – появата му е изненадваща, а на ваша страна е група от солджъри с нано-костюми. Финалният сблъсък, уви, бе леко разочароващ поради факта, че вече разполагате с унищожителна плазмена пушка с неограничени муниции. Това просто изтръгва драмата от играта и я заменя с граничеща със скуката рутина.

Всъщност интригата с оцеляването на моменти наистина я хваща липсата. Типичното “чарли” (дали е редно ник-ът на виетнамците така да се прехвърля и върху корейци?) просто няма шанс срещу вас. Имате предоволно количество амуниции да го разстреляте с каквото си поискате. Ако ръчните пушкала ви омръзнат, можете да се пъхнете в някое от превозните средства и да постреляте с монтираното оръдие или просто да погазите малко народ за ужас на инструктора си по кормуване. В изблик на налягаща ме скука реших да чопля само с пистолетите и хедшотове, а после само да търча към хората и да ги пребивам с юмруци. Тази тактика е успешна в 2 от 3 случая. Когато се появят извънземните и корейците с нанокостюми обаче, интригата се връща за известно време. После отново се губи в момента, в който набарате EMP гранатите и Gauss пушкалото.

Както и в оригиналния Crysis,

и тук имате възможност да подобрявате оръжията

си в процеса на игра. На всички можете да монтирате оптика и лазерен прицел (пушка-помпа със снайпер – Epix RULZ!), а на кaрабините – да добавите заглушител, подцевен гранатомет и различни амуниции (запалителни патрони for the win!). Можете да помъкнете и тежка картечница, ако искате, въпреки че за мен беше прекалено груба и ръбата. Любимото ми пуцало си остават двойката узита с опцията на костюма за увеличаване на силата и зануляване на отката. Не намерих приложение за преносимите експлозиви, освен за няколко цели на мисията и един заблуден танк – просто ако играта хвърли срещу вас бронирана техника, дизайнерите ви оставят достатъчно базуки в бараките наоколо. Ако пък си имате работа със снайперисти, пък можете да сте сигурни, че някой ще е метнал запас от амуниции за Gauss-a извън обхвата им. Всичко това прави играта… ами лесна – няма грам тръпка дали ще оцелеете или не, освен ако не решите да танцувате степ пред танкова колона.

В крайна сметка Crysis: Warhead е една адски забавна и зарибяваща игра, но й липсва дълбочина и реалистичност. Може би прекалено много съм се втръбил в S.T.A.L.K.E.R., но изстрелването на цял пълнител от калашник, без да ми мръдне мерника или да няма дори намек за балистични криви при полета на куршумите, ми се струва незадоволително. Освен това играта е кратка. Прекалено кратка. Ако сте изиграли първата част и търчите директно към всяка цел, ще ви отнеме не повече от 3-4 часа, за да я превъртите.

Автор: Георги Панайотов