by PC Mania
Какво би се случило, ако САЩ не бяха глобална суперсила? Какво би станало, ако в началото на нашия век Америка се беше превърнала в странна общност от малки независими държавици? Можете ли да си представите ситуация, при която световната икономика зависи единствено и само от въздушния транспорт с гигантски кораби? Отговорите на всички тези въпроси ще откриете в Crimson Skies, новия ретро-симулатор на Microsoft и Zipper Interactive.
Всъщност “ретро-симуалтор” не е най-точното определение за тази доста оригинална игра. В нея ще се срещнете с изобретения и технологии, които би трябвало да изглеждат старовремски, но всъщност имат по-скоро футуристичен дизайн. Ще можете да управлявате бойни самолети, които по-скоро приличат на космически изтребители от Wing Commander или X-Wing, отколкото на своите събратя от началото на нашия век. Най-общо казано Crimson Skies ще ви позволи да се потопите в една измислена и адски романтична ретро-реалност, където историческите събития и научната фантастика се сливат в едно… Но нека карам подред.
Всичко започва с Голямата депресия
в началото на нашия век. Фаталният “Черен понеделник” на Уолстрийт срива американската икономика до основи. В света на Crimson Skies обаче САЩ не успяват да се съвземат от финансовия шок и се разпадат на 23 отделни държави, всяка от тях със свои собствени виждания за това как трябва да се излезе от кризата. На практика обаче ситуацията изглежда кажи-речи неспасяема…
И тогава се случва чудото. Корпоративна Америка стига до извода, че най-евтиното средство за придвижване е въздушният превоз с огромни цепелини. За кратко време това се превръща в най-масовия начин за превозване на товари, който почти напълно измества сухоземния транспорт. Държавите от американската общност започват да използват тези гигантски въздушни лайнери за нуждите на своите икономики. Всичко изглежда така, сякаш САЩ са на път отново да си възвърнат старата слава.
Ситуацията обаче не е чак толкова розова колкото изглежда първоначално. Покрай модерното въздухоплаване се ражда и модерното въздушно пиратство. Останките от разцепилите се Съединени американски щати изглежда се оказват иделната среда за съществуването на шайки от пилоти-главорези, които почти безнаказано могат да нападат цепелините на различните държави и да грабят техния ценен товар. Така територията на бившите САЩ се превръща в нещо като
въздушен “ДивЗапад”
където важи правото на силата, а не силата на правото. В стремежа си да се защитят от пиратските набези, страните от американската общност разработват свръхмодерни витлови бойни самолети и ги натоварват до козирката с оръжия, които доста са изпреварили времето си (от типа на автоматични оръдия с експлозивни и бронебойни патрони или пък неуправляеми ракети). Единствената защита срещу нападенията на небесните разбойници се оказват частни авиационни милиции или пък въздушни охранителни фирми, които защитават собствеността на корпорациите срещу тлъсти хонорари “в зелено”.
Не това обаче ще бъде нашата роля в играта. По подобие на TIE-Fighter попадате в отбора на “лошите”. Вашето име е Нейтън Закари (което може би идва от нашенското Захари) – небесен пират, притежател на цепелина “Пандора” и предводител на шайка от въздушни ‘айдуци, които наричат себе си “Форчън Хънтърс”. Всъщност нашият човек не е чак толкова лош. Той е по-скоро авантюрист, който все още не е загубил своето чуство за чест и достойнство. Нейтън Закари попада в категорията на т.нар. “пирати -джентълнени” и е нещо като
небесен вариант на Сандокан или пък Робин Худ
Той не напада беззащитните, граби единствено алчните и безскрупулни корпорации, помага на онеправданите и покрай цялата работа гледа да заработи и някой друг долар. Нашият летящ “разбойник” не само ще трябва да краде чужда движима и недвижима собственост, но и например трябва да защитава независимото Кралство Хавай от британска военна окупация, да измъкне свой стар приятел от лапите на чекистите (за хората с мръсно подсъзнание уточнявам, че това са агенти на руската тайна полиция ЧеКа :-)) или пък помогне на известна холивудска звезда да избяга от укрепеното студио на своя зъл продуцент…
Ще ви спестя повече подробности от сюжета на Crimson Skies, за да не ви разваля удоволствието. В крайна сметка симулаторите, които имат някакъв смислен сценарий, се броят на пръсти в цялата история на компютърните игри. Слава Богу, хората в Microsoft имат предостатъчно пари и изглежда са наели хора с изключително свежи хрумвания в главите си. Не може да се отрече обаче, че създателите на играта здраво са заимствали идеи от космическите симулатори и са ги пренесли в ретро-реалността на Crimson Skies. Според мен крайният резулат е доста забавен. Цепелините например адски много напомнят бунтовническите командни кораби от X-Wing или пък TIE-Fighter. Навсякъде по тях са накичени огромни витлови мотори и оръдейни кулички, а в търбуха им се крият по няколко ескадрили изтребители с перки, чийто дизайн спокойно би могъл да послужи за първообраз на космическите кораби в следващата серия на Star Wars. Освен всичко друго авангардните ви самолети излитат от вътрешността на цепелините по същия начин, по който имперските TIE-Figter-и изхвърчаха от хангара на някой разрушител.
Приликите с космическите симулатори
обаче не свършват до тук. Въздушните битки в Crimson Skies се водят по същия начин, по който се провеждат сраженията при нулева гравитация. Това ще рече, че можете правите всякакви лупинги и маневри без моторът ви да изпита някакво сериозно затруднение. В общи линии dogfight-ът изключително се доближава до междупланетната патаклама във Wing Commander- и Star Wars игрите. Този път обаче все пак трябва да се съобразите с обстоятелството, че под вас има земя, в която спокойно можете да се забиете със страшна сила. Уверявам ви, че това ще ви се случи не един и два пъти. Създателите на играта са положили усилия да направят терена под вас възможно най-красив, но и изключително коварен. Вашите противници пък са страшно подли копелета и обикновено ви подмамват в някой каньон или клисура. Ако се поддадете на изкушението да ги гоните до дупка, рискувате да превърнете вашия ретро хайтек-изтребител в разпарчетосан метален “ковчег”…
Като се абстрахираме от всичките плюсове – бомбастична графика, увлекателния геймплей и интуитивното управление – Crimson Skies има и един доста сериозен недостатък, а именно бъговете в нея. Вероятно играта е доста попретупана на финалната фаза, защото има ужасния навик да забива постоянно, особено докато се намирате някъде из менютата. И все пак аз съм склонен да им простя, тъй като Crimson Skies ме върна към носталгичните години, когато story based-симулаторите от калибъра на Strike Commander и Privateer диктуваха правилата на играта в геймърския бранш.
Автор: Момчил Милев