by PC Mania
Напоследък гейминдустрията започва да бълва все повече еднакви игри. Всеки път в последно време, като си пусна някоя геймка, и си казвам: „Хей, та това съм го виждал някъде”. Из купищата копирани заглавия трудно може да се различат качествените и оригинални, които за голямо съжаление са рядкост и в този хаос геймърът трудно може да им обръща подобаващото внимание. Creature Conflict е сред малкото хубави игри, които наистина могат да ви задържат вниманието и погледа към монитора до ранни зори. Играта е представител на неизвестния разработчик Mithis Entertainment, които не могат да се похвалят с много заглавия в каталога си. Друга тяхна игра е Nexus: Тhe Jupiter Incident.
Но какво всъщност представлява Creature Conflict? Като геймплей тя доста прилича на сагата Worms. Вместо обаче да управлявате въоръжени до зъби безгръбначни, вие се нагърбвате да изберете едно от трите племена в света на Creature Conflict и чрез неговите специални умения, арсенал и трикове да завладеете галактиката.
Да пристъпим в детайлите. Преди всичко бих искал да спомена, че играта е пълна с доста богата доза хумор. Още в началното филмче той започва да ви залива на вълни.
Както споменах, още в самото начало имате на разположение
три клана
гризачите (frets), глутницата (pack) и маймуните (наречени още techies). В играта има и четвърти клан, наречен The Best Comedians, който е достъпен само за тези, които изиграят всички мисии на трите други фракции. Всеки един от основните три враждуващи лагера е не само с различна визия, но си има и собствена предистория, оръжия, с които да анихилира съседите си, както и специални способности.
Маймуните се водят за високотехнологичната раса в играта. Те тестват последните си изобретения върху другите два клана, като по този начин само ги дразнят. Представителите на тази фракция не могат да плуват, нито да правят добри поражения в близък бой. За да компенсират своите недостатъци, те имат няколко бонуса – rocket jump, което им дава възможност да скачат на по-високо, и revive, чрез което, след като някой от членоветe на клана умре, има възможност да се възкреси.
Гризачите са страхливи и на пръв поглед безобидни мишки. Техният арсенал се състои от далекобойни, биохимични оръжия – преди да достигне на достатъчна близка дистанция до тях, врагът им може да умре най-малкото от отровата, с която е поразен. Едно от техните специални умения е „гризането” – чрез ядене на буквално всичко по терена възстановяват здравето си.
Друго, с което могат да ви изненадат, е атака тип камикадзе – при смърт или по избор на играча мишката се взривява и нанася наистина големи поражения като в същото време отравя противниците, имали неблагоразумието да се окажат в непосредствена близост до гризача.
Третият клан лично на мен ми допадна най-много – глутницата. Те използват конвенционални оръжия, които могат да се усвоят бързо. Специалното им умение е „виенето”, чрез което увеличават двойно поражението, което всички членове на отбора нанасят за един ход. По този начин може да спечелите битка, която иначе изглежда обречена.
Отделните воини
Всяка една фракция има три отделни воина, които са специализирани в определена област. Така например вълкът при глутницата е най-издръжливият член, има доста добра атака за близък бой, както и умението да използва богат арсенал от оръжия. От друга страна, койотът се е специализирал в експлозивите и се справя доста добре с тях. След като минете всички мисии на дадена фракция, ще имате възможност да управлявате и тъй наречения лидер (бос).
Лидерите на всеки един клан са много издръжливи воини, които могат да нанесат огромни поражения за един ход. Препоръчително е да ги атакувате с определени оръжия, тъй като някои от пушкалата в арсенала ви не могат дори да ги одраскат. Така например мишката-вампир при гризачите е експерт в близкия бой, нанася наистина огромни поражения, бързо се придвижва и освен това става с всеки удар все по-мощна. Тук е мястото да спомена, че колкото повече даден воин участва в битки, толкова повече медали печели като по този начин закоравява, повишавайки силата, с която нанася поражение, и жизнените си точки.
Терените, на които се сражавате, всъщност представляват сфери – своеобразни планети, а не обикновени „плоски” карти. Хубавото е, че те са доста интерактивни. Не само имате възможност да ги разрушите с оръжията от арсенала си, но и да използвате обекти като катапулти, чрез които да скъсите дистанцията до враговете си. Особено ми харесаха тъй наречените sentry guns, които след активиране атакуват враговете, приближили се в непосредствена близост до тях. По този начин може да предпазите от врага стратегически позиции като крепости или тесни места.
Има обаче и обекти, от които трябва да се пазите като хищни дървета и растения, които могат да ви отровят и след няколко хода да загубите воина си. Разбира се, не са забравени и отделните разпръснати навсякъде пакети като злато (нужно за купуване на екипировка преди мисия), допълнителни оръжия и медицински пакети.
Ето и как се провежда самата битка
Това става подобно на серията Worms. Трябва да прецените как ще е най-добре да унищожите съществата на врага си при своя ход. Имате на разположение по тридесет секунди, като след като понесете поражение (падане от високо, сблъсък с гореспоменатата флора) имате осем секунди да си намерите убежище, където да се покриете. Разбира се, имате възможност да промените дълготрайността на ходовете. Други опции са например Revenge of the Grave – гробищата лекуват приятелите и правят поражение на противниците, които стоят около тях. Трябва да се отбележи, че ако противникът ви остане с много същества, които обаче са с малко здраве, то всички те получават зашеметяване и пропускат следващите няколко хода, в които вие може да се възползвате.
Графиката е издържана в анимационен стил. Всички същества са повече от забавни, а самите анимации на удари и движения са направени доста смешно. Колкото до звука, там също нещата са подобни. Репликите, дадени на вашите гадинки, са доста колоритни от рода на „Make my day, punk”. Общо взето играта наистина залива със свеж хумор и е добър вариант да разведрите така горещото лято.
Автор: Кирил Илиев