Crazy Frog Racer

Високоскоростен, динамичен, повдигащ адреналина рейсинг. Или поне така твърдят авторите му. Общо взето единственото готино нещо (евентуално) в него, е мутрата на лудата жаба, която по мое мнение се изтърка достатъчно през последните няколко месеца, че да подразни средностатистическия геймър само при вида й. Да не говорим за гласа й.

Дразнещо луд рейсър

Честно казано, очаквах много повече. Когато разбрах, че Digital Jesters са решили да правят състезателна игра с това диндикащо земноводно, бях убеден, че са се насочили в правилната посока. Жестоката истина е, че Crazy Frog Racer представлява съвсем обикновен рейсър под средното ниво. Със стандартен геймплей, грозна графика и лазещ по нервите саунд. Не знам какво мисли нещастният създател на лудата жаба, известна още като Дразнещото нещо, но едва ли е останал доволен от крайния резултат. Всъщност, каквото и да си говорим, играта е супердразнеща. И това едва ли е случайно. Защото, когато се опре до експлоатирането на някакъв успешен лиценз, повечето геймстудиа въобще не си помръдват и пръста, за да създадат нещо хубаво.

Готови… Старт!

Освен Лудата жаба, ще можем да управляваме и един куп не по-малко луди нейни приятели и врагове. Сред тях са Флаш, Грим, Джак, Ели, Матилда, Мишел, Дрон и Бобо. Не знам дали тези имена ви говорят нещо, но аз лично ги чух за първи път с пускането на играта. Всеки един се отличава от останалите по скорост, ускорение, поведение на пътя и тежест. А и се дундуркат на различни превозни средства. Както знаем, жабокът е на своя въображаем мотор, докато Флаш и Грим например на нещо като скейтборд. Джак пък се търкаля на кънки. А останалите – на някакви странни изчанчени джунджурии.

Дотук добре. Но веднъж щом се качите на пистите, които силно наподобяват най-изродското влакче на ужасите, всичко се обръща с главата надолу. Най-лошото е, че всички си приличат поразително много. Декорите наоколо са потискащо грозни, геройчетата се движат супернеестествено (вярно, това е футуристичен рейсър, ама все пак), а звукът просто ще ви съсипе слуховия апарат. Което ме навежда на мисълта, че по някаква причина авторите явно са решили, че мелодиите в Crazy Frog Racer са супер яки и са ги обособили в отделно меню, наречено джубокс. Моят съвет обаче е – не припарвайте до него! Просто ще се окажете бомбардирани от някакви неадекватни скрибуцания. На мен ми трябваше едно кило време да разбера, че не се излиза с Esc или Backspace (защо ли си помислих нещо толкова нестандартно?), а с клавиша “B”. Но здраве да е. Явно играта трябва да оправдае имиджа си на “луд” рейсър.

Крейзи надпревари

Все пак не е като да няма какво да правите в Crazy Frog Racer. Може да избирате измежду няколко типа игра, главният от които е Championship. Той е разделен на три части с по четири писти и може да бъде преодолян както в сингъл, така и в мултиплейър.

Всъщност – едно уточнение. Мрежовият режим се състои в това, че може да ръгнете един джойпад в задната част на кутията си и да се “наслаждавате” на двойна игра със свой приятел. Или по-лошият вариант – да се ръчкате на една и съща клавиатура.

Друг тип надпревара е “Chase Race”, в която още от самото начало ще се окажете преследвани от тежковъоръжени дрончета. Вашата цел е да оцелеете колкото се може по-дълго. Следва стандартната “Time Trails”, която е налице и тук. В нея ще се състезавате без наличието на бонуси или противници. Единственият ви враг е времето. И накрая идва ред и на режима “Battle”, който може да бъде разцъкван с ваш приятел. Битката в него протича на специални арени и продължава, докато един от вас не вземе да пукне.

Шашави бонуси

Какво би бил в днешно време един рейсър без някакви специални power-up-и? Гола вода. В Crazy Frog Racer има доволно количество от тях. Като се започне от брони, различни капани, специални мини, реактивни ракети, лазери, минохвъргачки, щитове и разни ми ти буустове, които увеличават скоростта ви за около пет секунди. Повечето от тях могат да се закупуват по време на самата игра с пари, които събирате, докато се състезавате. Проблемът на всички тези екстри е, че се подвизават в лявата част на екрана без никакво описание или наименование. Единствено като малки иконки. И докато не зазубрите кое какво представлява, ще видите бая зор. Така че за тази цел няма да е лошо да разлистите “изчерпателното” ръководство.

Финал!

С това като че ли се изчерпва всичко, което мога да ви кажа за тази игра. Бъдете сигурни, че на пазара съществуват къде-къде по-добри рейсъри. Дори класическият досовски B.C. Racers, излязъл преди сума ти години, е в пъти по-интересен и забавен. Единствено идиотските звуци, които жабата издава тук-там, могат да ви накарат да разтегнете лекичко лицевите си мускули. Но като цяло бих ви посъветвал да стоите настрана от тази игра. Вярно, че в момента на пазара няма почти нищо ново за джигане. Но чак пък толкоз на дали сме изпаднали, че да се занимаваме с някакви долнопробни аркадни полуфабрикати. Я по-добре си пуснете нещо от типа на новия Need For Speed, който и без това изгуби огромна част от реализма, присъщ за поредицата от времето на Porsche Unleashed, и си се кефете така, както си му е редът. Но ако все пак решите да пробвате Crazy Frog Racer, после да не кажете, че не съм ви предупредил.

Автор: Владимир Тодоров