Crashday

“Да рушим на воля”. Това е посланието, което девелъпърите на Crashday, Moon Byte Studios, отправят към младите геймъри. Идеята на този рейсинг симулатор е да пресъздаде тръпката от провежданите в САЩ състезания, в които по възможно най-зрелищен начин се унищожават колкото се може повече автомобили, а публиката хвърля луди пари, за да стане част от това безумие. Ако и у вас напират деструктивни чувства, които не можете да удържате повече, по-добре се сдобийте с тази игра, защото в противен случай най-много да пострада паркираната пред блока жигулка на дядо ви. 🙂

Ако на времето сте имали щастието да изпробвате

Destruction Derby

то ще навлезете в света на Crashday сериозно подготвени и най-вероятно ще успеете да запазите колата си цяла почти три секунди.

Разбиващият продукт на Moon Byte Studios предлага няколко различни режима на игра. Single Event е първият, който ви предоставя възможността да сучете напред-назад някоя бракма в една от седемте различни дисциплини. Mini Games е забавна част от геймплея, в която можете да загубите останалото количество от мозъчните си клетки. Попаднете ли в този режим, ще избирате измежду няколко дисциплини, в които ще “летите”, избухвате и чупите колата си до припадък. Последната сингълплейър възможност се нарича Career game. Тук ще се превъплътите в маниакално добър шофьор, чието любимо занимание е да троши лъскави возила и да живее на границата между земята и отвъдното.

Сингълплейър кампанията

ако мога да нарека така въпросния Career режим, се състои от три компонента – състезания за аматьори, професионалисти и финали. Всяка от категориите съдържа по осем гонки. Естествено в началото са “отворени” само първите, а когато се справите с тях, получавате възможността да издрапате напред. Продължителността на играта е изключително къса – около три часа. Състезанията, с които ще трябва да се справите, представляват разновидности на седемте основни режима, които можете да разцъквате в Single Event режима. За да придобиете по-добра представа за тях, ще ги опиша в следващите редове с по едно изречение.

За всеки по нещо

Започваме с най-зрелищното шоу – състезание, в което целта ви е да спечелите колкото се може повече точки като правите всевъзможни самоубийствени изпълнения с помощта на различни по вид рампи, неравности по пътя и други подобни приспособления. За по-спокойните шофьори е предвидено друг тип забавление – обикновено съревнование, при което на края на всяка обиколка последният автомобил избухва в пламъци. Ако ви се иска нещо по-садистично, то програмистите от Moon Byte Studios предлагат възможността за деструктивна битка, в която прикрепените към предния ви капак минигън и ракети, ще се превърнат в най-добрите ви приятели.

Със следващия режим се пренасяме леко в страни от гърмежите. В него целта е да достигнете първи до флага (усмихнато човече) и да преминете през определен брой чекпойнти, без да го изгубите по пътя. Ако вече не сте заподозрели слабостта на програмистите към бомбите, то сега е моментът да го направите, защото следващите два режима са тясно свързани с взривните устройства. Единият е много прост и едновременно с това – изпълващ с адреналин: към колата ви е монтирана бомба, която ще експлодира, ако скоростта ви падне под определена граница. Нещо като автобуса от филма “Скорост”. Другият обаче не е толкова семпъл. Той се състои в предаването на взривно устройство от кола на кола като това се осъществява чрез допир. Всеки, който е все още цял в края на рунда, печели една точка, а този, който е предал бомбата последен (преди тя да експлодира), се сдобива с три точки.

Коли, пари, едно-друго

За да бъде по-интересен, основният режим на игра ви предлага възможността да печелите пари и точки престиж. И двата своеобразни ресурса се изкарват след всяко успешно финиширане. Мангизите можете да профукате в автомагазина, където има най-различни чарколяци, ъпгрейди, гуми, спойлери и т.н. (общо взето, както в повечето подобни игри). А когато ви писне да си “точите” возилото, ще можете да направите голяма крачка в кариерата си и да се сдобиете с нов автомобил. Стига да имате нужното количество пароци и да сте поне малко напреднали в геймплея.

Мощните чудовища, зад чиито волан ще можете да се настаните, са дванадесет на брой и са зверски ъндърграунд. Това са возила, за чието съществуване не съм и подозирал. Или пък просто са измислени от производителите на играта. Предназначението на престиж точките, за които споменах малко по-горе, е именно да “отключват” възможността за купуване на някои от по-шукаритетните бегачки.

И още

Рейсинг симулаторът на Moon Byte Studios не изчерпва своя потенциал с всичко, казано до момента. Играта предлага конструктор на писти, чрез който можете да сътворите свои собствени “арени”, на които да провеждате състезания. Също така е поместен и мултиплейър, където да премерите сили с противници от цял свят в някой от най-деструктивните режими, който сами ще подберете.

Crashday се характеризира и с няколко особености, които правят преживяванията в нейната компания по-динамични. На първо място се закотвя фактът, че колите развиват невероятни скорости от порядъка на 380 км/ч. За това спомага и наличието на нитро, което допринася за внезапното ускоряване на возилата. А за цялостното усещане за бързина и динамика са отговорни както самите трасета, така и спецификата на различните геймрежими.

Зрение и слух

За да бъдат пресъздадени всички тези сблъсъци, експлозии и зрелищни маневри, на програмистите от Moon Byte Studio им е била нужна качествена визуална платформа. В това отношение са се справили отлично и играта изглежда страхотно. Естествено, поради концептуалната насоченост на заглавието, реализмът до голяма степен отсъства. Това обаче със сигурност не се дължи на енджина. Околната среда е наситена и донякъде динамична. Наред с возилата и определени детайли от заобикалящия ви свят могат да бъдат потрошени. Прозорците се пръсват на парченца при по-силен удар, ламарините се кривят, спойлерите хвърчат във въздуха и в крайна сметка всичко избухва на малки чарколяци.

От много време насам не ми се беше случвало да съм така раздвоен в оценката си за даден геймаспект, както с озвучаването на тази игра. Определено на моменти музиката на Crashday ми хареса, а в други ситуации ми идваше да промуша шило през едното си ухо и да го изкарам през другото, само и само да спра да чувам звуците, които се носеха из стаята ми. Най-вероятно въпросното противоречие се получава от факта, че в саудтрака на играта има всякакви стилове музика – електронно, метъл, черно и въобще всичко, за к`вото се сетите (само Азис го няма:)).

За по-добър сън

Ако винаги сте се кефили на насилието, на разрухата и на експлозиите, и ако от време на време инсталвате добрия стар Carmageddon, то определено трябва да се сдобиете с Crashday. Е, игрицата не е от класата на NFS-серията, но пък за сметка на това излъчва своя особена светлина, чиито блясък най-вероятно ще допадне на определена част от геймобществото. Все пак нали за това са компютърните игри – да изпуснем парата, да взривим нещо, да потрошим друго и да се успокоим преди лягане, за да заспим спокойни и с усмивка на лице.

Автор: Асен Георгиев