facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Cops 2170: The Power of Law
Ревю | 03.03.2005 | автор: Асен Георгиев


оценка:
Производител:
Dreamcather
Издател:
Dreamcather
Жанр:
Походова стратегия
Платформа:
PC
сайт на играта »

Преди повече от осем години в братска Русия се събира група от млади и ентусиазирани компютърджии. Те поставят началото на геймстудио, което малко по-късно нарича себе си Mist Land. Надъхани и пълни с идеи, дизайнерите и програмистите, работещи в него, започват усилена работа по един много интересен проект. Става въпрос за Paradise Cracked - хибридът между походова стратегия и ролева игра. През 2002-ра година тя се появява на пазара в Русия, а година по-късно, благодарение на Buka Entertainment, започва да се разпространява в САЩ, а малко по-късно - и в Европа. Отзивите са предимно добри, като в нея хората намират що-годе добър геймплей, страхотен саундтрак и прилична визия. Сега сме вече 2005-та, а разработчиците от Mist Land са решили да ни изненадат с ново заглавие – Cops 2170: The Power of Law.

Първото ми разочарование

беше начинът, по който започва Cops 2170: The Power of Law. В началото на играта няма никакво интро, а филмчето, което можем да видим преди започването на кампанията, не ни дава почти никаква информация за сюжетната линия на играта. От него се разбира единствено, че вие ще поемете управлението на младо, сравнително красиво момиче на име Кейт, което току-що е завършило полицейска школа. След като изгледате не особено дългото и бедно на съществена информация филмче, ще навлезете в същността на играта. Лично аз бях доста настървен при първото стартиране, защото очаквах една приятна тактическа геймка, подсилена с добре прокарани в нейния ролеви елементи. За мое огромно съжаление на екрана на PC-то ми не успях да видя нищо, което по някакъв начин да оправдае очакванията ми.

Минути на надежда!

Трите фактора, които по някакъв начин ме задържаха пред монитора, са звукът, визията и лесната за управление камера. От саунда мисля, че съм най-доволен. Престоят ви в киберпънк метрополиса, където се разгръща историята на играта, ще бъде придружен от невероятно добре подбрани мелодии. Те се вписват перфектно в представата ми за музиката, която ще звучи през 2170-та година из полуразпадащи се, разяждани от престъпност и болести градове. И така, освен чудесния саундтрак - и звуковите ефекти играят значима роля за успешното потапяне във футуристичната атмосфера, витаеща по улиците на огромния град, в който ще имате удоволствието да се шляете. Но като че ли те остават на малко по-заден план. Персонажите са детайлни, добре изпипани и изглеждат сносно дори при най-голямата степен на зумване, а осветлението и сенките са приятна за окото гледка. Управлението на камерата е много удобно, а това е наистина важно за подобен тип игра, защото постоянно трябва да променяте гледната си точка, да приближавате и отдалечавате и т.н.

Геймплеят обаче срази надеждата

Под всякаква критика е най-важната част от играта, а именно нейният геймплей. С един замах той уби всичко детско в мен. В първите минути от играта ще се озовете в сградата на централното полицейско управление. Там ще трябва да се въоръжите, да си намерите партньор и да получите задача, която впоследствие да изпълните.

След като извършите всичко това и намерите човека, който ще ви зададе първата мисия, ще започнете същинската игра. Напътствията, които сте получили относно изпълнението на задачата ви, обаче са недостатъчни и неясни. Скоро след като сте се впуснали през глава в иначе добре създадения свят, ще усетите и другите слабости на геймплея. Най-дразнещото нещо е, че доста често ще намирате смъртта си по абсурдни начини, без дори да успеете да разберете какво точно я причинява. Просто давате „енд търн” и в следващия момент отнякъде долита един куршум, който без много усилие пробива главата ви и играта свършва дотук. Да не говорим, че свободно избираемите куестове и задължителните мисии често пъти се задават по неясен начин, а, в комбинация със стремежа за постигане на нелинеен геймплей, това се оказва сериозна пречка за нормалното протичане на играта. Като прибавим към всичко това и очевадните прилики на играта с Paradise Cracked -предишното заглавие, създадено от Mist Land, мрачната картинка се допълва перфектно.

Още от геймплея

Персонажите, които ще командвате, се движат посредством екшън-пойнтс, точно както в игри от типа на X-Com и Paradise Cracked. Когато изразходите необходимите ви за изпълняване на каквито и да е дейности точки, ще трябва да отстъпите правото на ход на компютърните ви опоненти. Неприятен е фактът, че почти през цялото време, когато компютърът изиграва своя ход, ще виждате само надпис, който гласи „hidden movement”.

Системата за печелене на експириънс не е от най-интелигентните, които съм виждал. При обикновените сблъсъци с бандити и тяхното отстраняване, ще получавате незначителен брой опит. За сметка на това обаче при изпълняване на мисии и допълнителни куестове ще записвате на сметката си доста по-солидни суми от жизненоважните точки. Чрез тях, разбира се, ще качвате левъли, а след всяко успешно покачено ниво, ще можете да подобрите своите показатели и умения. Едно от тях е точността, която всъщност е ужасна. В началото на играта има вероятност да изстреляте шест патрона в главата на противник и той да остава непокътнат поради простата причина, че въпросният показател е прекалено нисък и не можете да уцелите и слон от три сантиметра.

Да вземем въздух

Като изключим редицата недостатъци, недоправения геймплей и липсата на достатъчно яснота, играта има и своите положителни страни. Тя разполага с над двеста междинни куеста, които да задържат интереса на играча по време на нелинейния й сюжет. В огромния футуристичен киберпънк метрополис, където се развива действието, ще срещнете над шестдесет различни NPC-та, с които ще можете да размените по някоя друга реплика. Докато се мотаете из четиринадесетте карти, на които ще имате възможност да играете, ще се натъкнете на сериозен брой различни по вид превозни средства, създадени с голяма доза въображение. Но и тук за съжаление трябва да спомена, че всички добри страни на играта някак доста напомнят на първообраза Paradise Cracked. И като заключение относно този факт, бих си направил простия извод, че явно разработчиците ги е мързяло да измислят нещо оригинално. За създаването на „новата” си игра са използвали вече готови похвати, които обаче, освен че са морално поостарели, са и добре познати на геймърите, които не обичат да им се пробутват подобни евтини номера. 

Нека не губим надежда

Въпреки всичко идеята за създаване на игра, чието действие се развива в свръхмодерен, футуристичен киберпънк метрополис, ми допада. Това, че хорицата от Mist Land не са се справили добре с осъществяването на проекта, си е техен проблем. На нас ни остава само да се надяваме, че скоро ще се появи наистина стойностна игра по темата, която да си заслужава да разцъкаме с удоволствие. 

 
системни изисквания
PIII-800MHz, 128MB RAM, 32MB Video
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Total War: Shogun 2 31
Hearthstone: Heroes of WarCraft - PCM2.0 30
Napoleon: Total War 28
Disciples III: Renaissance 21
XCOM: Enemy Within 21
King's Bounty: Armored Princess 17
Worms Reloaded 17
XCOM: Enemy Unknown 15
King Arthur - The Role-Playing Wargame 12
Fallen Enchantress: Legendary Heroes 12