Conan

Едва ли ще ви отворя очите, ако кажа, че Конан Варварина (такъв, какъвто го познаваме от романите на Робърт И. Хауърд) е просто перфектният екшън герой. И въпреки това до момента така и не се беше появила игра, достойна за неговия потенциал.

Какво да се прави – такава е жестоката съдба на фикцията на Хауърд – всички харесват, в една или друга степен, книгите му, но малцина си го признават. Официалната версия е, че те са просто твърде лековати и аматьорски дори, за да минават за „сериозна” фентъзи литература. В същото време, стане ли дума за самотен, мрачен антигерой, никой (включително създателите на вездесъщия God of War) не се притеснява да черпи с пълни шепи от недодялания, но неоспорим чар на Конан.
Проблемът е, че лековатото отношение към романите на Хауърд някак се прехвърли и на създателите на игри със същата марка. Заглавията, посветени на Конан, неизменно създават усещането за нещо прибързано и направено с по-малко пари. За съжаление Conan на Nihilistic Games не прави изключение от това правило.

През всичките пет или шест часа, които прекарах с нея, на екрана ми сякаш неизменно премигваше сигнално червен надпис „God of War, направен с по-малко пари”. С доста по-малко пари всъщност. За което едва ли можем да виним THQ, защото дори издател от техния калибър не би могъл да извади парите, които Sony наляха в двете издания на GoW. Всъщност, може би щеше да е далеч по-добре за Conan, ако неговите създатели не се бяха опитвали така отчаяно да се качат на влака на Крейтос. При този наплив на откровени до наглост имитации напоследък, по формулата „като еди-какво си, ама не съвсем” явно се правят не лоши пари.

С всичко това не искам да кажа, че Conan е лоша игра. Макар и не особено оригинален, нейният геймплей не е лишен от достойнства. Както е логично да се очаква, близо 80% от него са посветени на ръкопашните схватки. Не по-малко логична е и дозата свръхнасилие, с които са напоени тези битки. Аз лично нямам нищо против – в края на краищата историите за Конан са си точно толкова брутални. Колкото до системата на въпросните ръкопашни схватки, тя е базирана на старата като света комбинация – слаба, но бърза атака, плюс мощна, но бавна атака, плюс приличен, постоянно разрастващ се набор от комбо техники. Начинът да се сдобиете с нови техники е като си ги купите или като вземете оръжието на победения от вас противник, което тутакси променя стила ви на водене на боя.

Странното е, че освен ръкопашните техники и различните хладни оръжия в тази игра, Конан разполага и с магически атаки. Странно, защото ако сте чели поне един роман на Робърт Хауърд, вероятно знаете, че Варварина е пословично известен с ненавистта си към магиите и магьосниците. Е, не и в тази игра. Сред умерено оригиналните хрумвания на тема бойна система е възможността, ако успеете да натиснете бутона за блок малко преди да бъдете атакувани, след това (с помощта на допълнителен бутон) да накарате Конан да изпълни някоя от впечатляващите с бруталността си „фатални техники”. Да, именно – резултатът е отрязани крайници, обезглавяване, изкормване и прочее, придружени от солидно кръвопролитие.
Като цяло геймплеят на Conan е доста разнообразен и включва също повече от задължителните мини игри (точно така – в стил God of War), някои прилични дребни логически загадки и дори джъмп енд рън секции ала Prince of Persia.

Въобще Conan може би щеше да извиква съвсем други емоции, ако просто се беше появил преди GoW. Което обаче е малко възможно, защото тогава авторите на играта просто нямаше да има откъде да откраднат всичките си ключови геймплей идеи.

Автор: Ивелин Иванов