Cold War

Когато четях новините от E3/04, името на една игра ми направи впечатление: Cold War. На фона на многото антитерористични заглавия, вниманието ми беше привлечено от факта, че действието се развива в средата на 80-те години на миналия век и то не къде да е, а в братския СССР. Сантиментът ми към този период от историята е обясним – това е времето на моето детство. И така година и половина по-късно, благодарение на издателите от Dreamcatcher, геймката попадна в моите ръце.

Реалистичен сюжет

Сюжетът на играта изглежда доволно правдоподобно за разгара на Студената война. Главно действащо лице в новото заглавие е Matt Carter. Той е американски журналист на свободна практика, който заминава за Русия на банална командировка. Именно благодарение на него ще се включите в събитията, които ви очакват. Само дванадесет часа след пристигането си в Москва нашият герой е арестуван. Всичките му вещи са конфискувани и след жесток побой е хвърлен в известния с мрачната си слава затвор Лубянка. Това същевременно е и щабквартирата на КГБ. Обвинението е шпионаж, а присъдата – поправителен лагер в Сибир. Така вие се озовавате в центъра на голяма международна афера, целяща да установи контрол над Съветския съюз. От този момент нататък само от вашите усилия зависи да останете жив и да успеете да избягате от желязната хватка на руските тайните служби. По пътя към свободата естествено ще трябва да осуетите заговора срещу президента и да спасите света от ядрена катастрофа. С това рамките на сценария се изчерпват. Всичко останало е фантастичен геймплей.

Уникален микс от жанрове

Чистосърдечно си признавам, че отдавна не бях играл толкова зарибяваща и увлекателна игра, а аз определено не съм най-върлият фен на шпионските геймки. Cold War е замислена да миксира в себе си няколко жанра едновременно и убедително се справя с тази задача. Заглавието спокойно може да бъде определено като екшън, но в него се изисква и голяма доза стратегическо мислене. Незабележимото промъкване покрай многото врагове също е необходимо условие за успех. Докато се борех с агентите на КГБ, играта страшно много ми напомняше за Splinter Cell. Бих казал, че това е следващата серия, ако в главната роля не беше Matt Carter, a Sam Fisher.

Основната допирна точка между двете геймки е напълно освободеният геймплей. Всяка мисия предоставя на геймърите няколко варианта за действие. Човек сам може да избере както пътищата, така и начините, по които да изпълни конкретните задачи. Това зависи от личните предпочитания. Маршрутите към всяка цел или място винаги са поне два и обикновено са много различни. Кой от тях точно ще хванете, понякога е въпрос на късмет. Начинът, по който ще овършеете нивата, също е въпрос на индивидуален избор.

Може да използвате стелт промъкване и никой да не разбере, че сте били там, а може да се доверите и на моя любим похват – “пуцай, Куме” и след вас да останат само трупове. Ако сте добър, и двата варианта носят успех. Тази пълна свобода изисква човек напълно да отприщи своето въображение.

Сега дойде моментът подробно да разкажа за

прекрасния геймплей

на Cold War. Камерата в играта предлага поглед от трето лице, но когато използвате оръжие или някаква джаджа, гледната точка преминава в първо. Това е много приятно нововъведение, което повишава значително точността.

Голяма част от обкръжението ви е интерактивнo. Винаги можете да се скриете под някоя маса или зад някоя завеса. Тук не мога да не спомена феноменално-интуитивното управление и меню на геймката. В повечето ситуации десният бутон на мишката и скролът са достатъчни. С тях командвате почти всичко.

Когато неутрализирате някой враг, имате няколко опции. Освен стандартната – да го преджобите, можете да му ударите една инжекция със сънотворно. Не е пропусната възможността да пренесете безжизненото тялото на по-скришно място, за да не привличате излишно вниманието на гардовете. Хитро е измислен и начин за подмамване на враговете – просто щраквате с пръсти.

Много ми допадна екстрата, че може да се регулира бързината на придвижване, от която зависи и безшумността. Това трябва да стане задължително за всяка игра. В повечето заглавия главният персонаж леко подтичва, а отделно има бутон за спринт. Тук също има клавиш за ускорение, но по-интересното е, че със скрола контролирате скоростта по време на движение. Тя може да варира от лек крос до бавно пристъпяне. По същия начин управлявате и пълзенето. При най-бавната скорост не е никакъв проблем да се доберете до всеки враг незабелязан. А ако няма начин да го доближите, заради многото наблюдателни камери (всяка от тях е снабдена и с лазер), на помощ ви идва изключително богатата екипировка.

Станах чийтър

За да бъда искрен с вас, ще споделя, че ми се наложи да използвам чийтове, за да разгледам целия набор от приспособления, които играта ви предоставя. Истината е, че мога да напиша отделна статия, посветена на вашия инвентар. Поради липса на място тук ще спомена само тези, които най-много ми харесаха.

На първо място, естествено, е уникалната камера, която използва рентгенови лъчи. С нейна помощ виждате през стените, а също така и през телата на съветските агенти. Доста се стреснах, когато за първи път я ползвах и видях няколко мърдащи скелета в другата стая. Тази изключително полезна джунджурия има и друга опция. Точно като микровълнова печка, тя изпарява мозъците на враговете ви.

Разбира се, на ваше разположение са и стандартни оръжия, като АК47 в няколко модификации, пистолет “Макаров” и множество мини. Странно е, но в арсенала ви влиза и дървена прашка, стреляща с различни типове боеприпаси. Според случая може да използвате парализиращи стрелички или такива, пълни с наркотик за забравяне. С нея също така изстрелвате гранати, лепкави бомби и монети.

И сега идва ред на една много интересна подробност. В Cold War можете от подръчни материали да си сглобите оръжие, както и да комбинирате няколко. Между другото, започвате играта с празни ръце. Ще дам само един пример: от обикновени aмуниции за пистолет и пластмасово шише веднага си спретвате стоп патрони, които не убиват, а само зашеметяват. Ще оставя на вас сами да откриете многобройните комбинации.

Изпипана визия

За графиката на играта могат да се кажат само положителни думи. Осветлението и детайлността са на изключително ниво. Запрашените и мъгливи стаи просто радват окото. На всеки по-възрастен геймър униформите на гардовете ще му се сторят подозрително познати от детството.

Дойде времето и за финалните ми думи. В лицето на Cold War игри от типа на Splinter Cell ще намерят сериозен конкурент. Новата геймка е много добра комбинация от увлекателен и свободен геймплей, страхотна графика и немалко интересни хрумвания. Това в комбинация с култовите места, където се развива действието (Кремъл, Чернобил, Лубянка и др.) със сигурност ще впечатли много фенове, както стана с мен.

Автор: Димитър Трифонов – Димо