Codename: Panzers Phase Two

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 окт. 2005

“Войната… Войната никога не се променя”, беше казал някой. Оттук и игрите за нея. В крайна сметка по колко различни начина може да бъде представена една и съща битка в една и съща война – Втората световна? С това искам да кажа, че Codename Panzers Phase 2 е едно добро, но не съвсем забравено старо. Общо взето говорим за същата игра с две-три не чак толкова съществени новости. По принцип лично аз бих се обидил, че ми искат пари за нещо, което в основата си е map pack с екстри, но не мога да се изкривя и да кажа, че не харесах играта. Да, тя е “още от същото”, но трябва да призная, че поне аз исках точно повече от абсолютно същото “също”. 🙂

Така че да не се отплесваме във философски разсъждения, а да видим кое все пак е новото, за което ни искат кеша.

Пясъци, пясъци и пак пясъци

Сингъл кампаниите, подобно на Първата фаза, са разделени на три части – една за лошите, една за добрите и една за комунистите :).
В първата действието се развива в началото на Войната насред прахоляка и палмите на Северна Африка. Лошите този път са не само германците, но и една често пренебрегвана държава в джитките за WW2 – Италия. Лично аз бях останал с впечатлението, че спагетаджиите не са спечелили и една битка през цялата война, но явно са… една-две. 😉
Авторите все пак не са се отдали на пълна италианофилия и в почти всички мисии поданиците на il Duce Мусолини са подкрепяни здраво от немци и прословутия Африкански Корпус на “комендаторе” (както го наричат италианците) Ромел. За съжаление италианското въоръжение силно отстъпва на германското и танкове, произведени на Ботуша, ще видите само в първите две мисии, оттам нататък почвате да пърпорите с панцери. Историята този път е доста по-дълбока от тази в първата част и е разказана с готини кът-сцени с енджина на играта. Мой личен фаворит е филмчето, в което двама офицери от противникови армии седят около маса и пият чай, оплаквайки се, че нямат мляко, докато наоколо падат бомби, взривяват се сгради и дори куршум разбива чайника им. Просто култови непукисти. 🙂

Втората част от мисиите е посветена на

традиционните “добри”

– американците и британците. Тя също започва в Африка, но завършва с превземането на Италия и края на мечтата на офицера от първата кампания (а и на италианците въобще) за нова Римска империя… Главно действащо лице в третата поредица от мисии е фракция, която поне аз досега не бях срещал в коя да е игра. Това са не други, а югославските партизани! Братушките от СССР, както знаем, по това време са били прекалено заети да разкарват германци от собствените си градове, за да се занимават с Африка, така че отсъствието им е обяснимо, но съм леко разочарован от тази липса. Както и да е, в тази кампания танковете отстъпват мястото си на пехотата, с която ще водите тежки боеве буквално за всяка сграда (югославяните пък никога не са и помисляли да ходят в Африка. :))

Хубаво е, че не е необходимо да сте играли Phase One, за да разберете за какво става дума тук. Ако все пак обаче сте врътнали предишната част, ще видите някои познати лица, например това на немския танков командир Ханс фон Грьобел.

Бой на пиксели в тъмна нощ

Основното нововъведение в играта е въвеждането на боеве след залез слънце с всичките им плюсове и минуси. Е, все пак няма опасност солдатите ви да заспят на кормилото на танка, но пък остава проблемът с тъмнината. По тази причина всички превозни средства са снабдени с фарове, които могат да бъдат включвани или изключвани по ваше желание. Който е играл Phase One, сигурно помни иконките, които се появяваха във fog of war-а, когато към вас идваха тежки машини или тичаща пехота. Сега има същите и за фаровете. Спрете ги и ще можете да изненадате врага в тъмното, но с цената на намален view distance.

Другото “ново” нещо е пустинята, но за съжаление тя е по-скоро неприятна изненада. Колкото и да я украсяват някои автори-романтисти, за мен тя си остава едно нещо – километри и километри пясък. При продължителна игра това еднообразие започва да дразни, но за щастие картите не са толкова големи. Плюс например е, че запържените с огнехвъргачки танкове изстиват бая по-бързо като ги топнете в някой оазис.

Дълбоките измерения на “още от също”-то

Графиката е останала на практика непроменена – с две думи адски красива. Особено в междинните филмчета, които спокойно могат да бъдат сбъркани с откъси от някой шутър от първо лице. Аудиото е доизгладено, а в озвучаването участва актьорът Питър Уелър, може би познат на някои от вас като гласа на Робокоп. 🙂

Все пак играта е наследила и някои от недъзите на прародината си: например пехотата е почти напълно безполезна на фона на бронираните зверове. Може ги криете войниците в сгради, обаче в пустинята пък такива няма… На практика в 99% от мисиите не ви трябва друго, освен група танкове последен модел и два камиона за ремонт и амуниции. Партизанската кампания малко компенсира нещата, но все пак…

Както личи и от оценките, впечатлението ми от играта е крайно положително. Но ако момчетата (и момичетата, знам ли) от Stormregion посмеят да пуснат и Фаза Три със същия енджин, същите идеи и същата война, възнамерявам сериозно да ги оплюя. За сега няма информация какво ще включва Phase Three, но според мен темата САЩ vs СССР никога няма да увехне. 🙂 Можем само да почакаме и да се надяваме, че и третата част ще си струва, както си струват и двете преди нея.

Автор: Пламен Димитров